Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

Език, ако не си потопен в средата, няма как да научиш разговорно. Аз съм свидетел, защото дори с руския, който съм учила от 4ти клас, докато не започнах да упражнявам с рускоговорящи, въобще не можех да говоря. Пасивното и активното ползване са съвсем различни неща. Тествано с десетилетия върху мен и децата ми. Затова пък, подобен език на вече овладян, се учи за месеци, с тотално потапяне в средата. Аз за отрицателно време научих да разбирам полски и испански, но имах основа с разбирането на сърбохърватски (90%, без да мога да говоря) и френски (на основно ниво, също без да говоря). У нас имахме учебници по всякакви езици, повечето от 60те и 70те, защото леля ми беше лингвист.

Даже и книги за йога имаше. Ама истинска, не като сегашната. Ето я 68г.

Нейтив учители по селата и аз не съм чувала да е имало, освен по турски език, може би. Във френските, английски и немски гимназии в провинцията имаше нейтив учители.  Може би не във всички и не винаги, но имаше. Езикови гимназии имаше само в окръжните градове, доколкото помня. Някой да ме поправи ако бъркам! Познавам французин, Венсан, който си отби задължителната военна служба преподавайки френски език във Враца. В Стара Загора също имаше французи. Г-н Бувие се казваше този, който преподаваше в годината, в която учех аз и също отбиваше военна служба. Мъжът на братовчедка е дошъл като учител по френски с жена си, през 60те, в Стара Загора. В края на 80те още преподаваше из френските гимназии. Беше се развел с французойката и оженил за моя трета братовчедка, която му е била ученичка. Преподавал е и в други градове, но не се сещам къде. Сращала съм хора, на които е преподавал, май в Пловдив.

В Англия се бях запознала с българки, които се бяха оженили за английските си преподаватели. Едната е била ученичка във Варна като го среща, другата - студентка във Велико Търново и третата е специализирала в Софийския университет.

Имаше тогава културно и образователно сътрудничество с Франция. Французи преподаваха като гости в български университети. Юлия Кристева е от обикновено сливенско семейство. Знаела френски и така получава стипендия да дойде да учи психология. Явно не е имало психолог-комунист с добър френски, та пратили нея. 

Студентите бяха пращани по разпределение по селата, та завършили педагогика с език и западна филология си имаше по селата. Някои работеха на 2 и 3 места. Имах учителка във френската гимназия, с перфектен френски, завършила същата гимназия, която водеше занималня на учещите език първа година (подготвителен клас). 3 дена работеше в гимназията и 3 дена преподаваше френски в едно село до Опан, та 2 дни спеше в медицинския пункт във въпросното село.

Познавах едно момиче от Разград, което ходело до съседно село да учи френски. Родителите и не я пуснали във френска гимназия за да не си губи годината, че знаела езика и я накарали да запише немска. Аз мислех, че е живяла в чужбина или е завършила френска гимназия. Толкова добре го беше научила. Завърши фармация. Ходела е и на кръжоци по химия и биология и така изкарва хубави оценки на приемните изпити. Казваше ми, че много ще и липсва общежитието и купоните като завърши, защото 10г е живяла по общежития.

Имаше западни филми по кината. Срещала съм западняци из най-различни градове, както и завършили в западни университети преди 1945г. На морето идваха доста туристи. В София имаше френски културен център с библиотека. На Витошка беше тогава, червен отвън. Библиотекарката беше женена за българин. Носеше парфюм Poison. Децата и учеха в нашата гимназия. Французойката на щат също беше женена за българин. Живееха в Младост и имаше много готин кокер-шпаньол. Имаше и други.

Естествено, че не е като да поживеем в държавата. Би било добре да можехме да идваме на бригади лятото на запад, но това беше положението. А строят си беше ултра гаден.

Но, граматиката се научаваме безупречно в езиковите гимназии. Моите деца, родени и учили във Франция не могат да пишат на нивото на подготвителен клас, когато се учеха и просто минало време. Доста французи пишат така, че във френската в Софето щяха да им пишат тройки ....... Ако бяха синове на някое величие. Не се шегувам, за съжаление.

И ние имахме книга за йога, май точно същата. Покрай Людмила Живкова имаше доста групи за йога и книги също.

Сега се сетих,че пускаха по телевизията уроци по английски/френски и испански езици. Бяха много интересни. Водещата на английското предаване (известна личност) я срещнах на няколко пъти в София.

Вярно. Аз даже помня един урок с изречението "Йо тенго ун вестидо елеганте".

Да не говорим, че като спомена на мои връстници испанци, че съм гледала Синьо лято като дете, започват да се пулят.

И БиБиСи пускаха - Фолти Таурс и Ало Ало (не помня кои го бяха направили). Имаше и Бени Хил и пр. Явно не са се допускали политически филми, но не беше тотално затъмнение. И пак казвам, радвам се, че получих друга алтернатива впоследствие.

Като ви чета, започнам да се чудя завършила ли съм ЕГ или не съм. Пък и свекърва ми завършила ли е?! Баси и филмите на ужасите. Говоря за преди 1989г.
Понеже в последниге години българското образование се насочи към изучаването на чужди едици, сега искат да го променят.

Nevena Virolan, за кой период от време пишеш? Говоренето на турски език и турските имена бяха забранени. Та не "разумявам" кой и как е учел турски език, пък и било по селата. Това го пиша много плахо, че беше забранено даже да се споменава този въпрос. След 1990 год. нещата се промениха.

Нито французи е имало при нас, нито англичани. Само рускини, които ни преподаваха по руски език.

Само да уточним, че немците бяха от ГДРто, а във ФРТто режима на посещение беше по специален. Туристи от ГДРто имаше доста лятото на слънчака.

Почиващи и туристи през лятото имаше и от ФРГ, Франция, Италия, но доста по-малко.

Имахме приятели и от ГДР, и от ФРГ. Тези от ФРГ предпочитаха Испания, Италия и Гърция. Тук идваха много рядко. Едва ги навих да дойдат през 1989г.

При нас преди 89 нямаше учители носетели на езика, това се случи след 89. След 85г западен език започваше да се учи от 6- 7 клас. Нашата първа по английски беше рускиня, добре че учихме руски от 3 клас за да знаем за какво става на въпросхв час по английски. След 89 г доста се промениха нещата с учителите по езици. Тогава за първи път дойдоха така наречените месионери нейтив спикъри от САЩ.
България преди 1944 и малко след това е била франкофонска държава и се е учило френски основно ( баба ми). И до ден днешен тази вече тънка линия се е запазила. После към 60-70г немския е станал модерен английския е бил на второ място - това е обусловено и от наличието на преподаватели. Много по- лесно е било от ГДР да се взима опит, отколкото от Англия или САЩ ( къде ти), но след 70 те с масовото навлизане на попкултурата ( каквито и стени да издигнеш, младежите се интересуват и искат да са актуални със световните тендендии) английския набира скорост и 80те вече  е номер едно.

Аз не съм имала учители чужденци от Западна Европа.  Имаше рускини, женени за българи, а учителят ни по физическо беше грък. Чужденци имаше предимно от братски страни - поляците по морето продаваха крем Нивеа, поради което аз дълги години мислех, че е полска марка.  Имаше палестинци, африканци, кубинци и други подобни, виетнамци, все по линия на социалистическото сътрудничество учеха в наши вузове. Те имаха долари  и ни купуваха дънки от Кореком. Виетнамците нямаха долари. Някои момичета ходеха с араби и това беше много позорно.

Да, унизително беше и по тоя повод и виц измислиха:
-Долар ден!
-Дал бог бедро!
****
60-те години официално в някои селски училища се е изучавал турски език. Вероятно книжовен, не както са си го говорели в домовете.

Моят пръв учител по английски беше англичанин, след него дойде ирландка. Англичанинът се ожени за българка от София. Говореше български и руски и се носеше мълва, че може да е шпионин. В провинцията не му хареса и си замина след една година. Преди време, (преди 2000), бях чула, че тя е в Англия, а той - тука. Човекът е още тук. Онзи ден го срещнах на Витошка, но не го спрях, защото няма как да ме помни. Но след промените, престанаха да пращат чужденци в нашата провинциална гимназия. Учиха ни само българи.

Иначе, странно за мен, но срещах доста по моите ширини чужденци, които бяха пътували преди ‘89 в България - по море и на ски. Аз освен източно европейци, и то основно поляци и чехи, други по морето не помня. Имаше “полски” плажове. Помня, че всички се мажеха с Нивея и продаваха някакви парфюми Бич може.

Да имаше виетнамци, също и като работна ръка в строетелството на панелните комплекси и заводи, имаше виетнамски общежития, но нямаше улични кучета (не знам дали е градска легенда, но в днешни в Дубай бях в ресторант, в който сервираха кучешко). Караха ги с чартъри от Ханой-Бургас, след което се качих в същия самолет за вътрешен Бургас-София и много миришеше на лошо. Билета беше 20 лв (при заплата  120-130 лв  "чиновническа").
Слънчев бряг беше разделен на две зони западна ( от ляво на Кубан) и източна ( от дясно на Кубан). В западната настаняваха англичани, норвежци, финланци и др. за цвят а на изток бяха поляци, чехословаци, унгарци, руснаци и източен блок). На запад хранене на швецка маса и инклузи а на изток- компле, столска храна. Двойни стантарти.

Не зная дали и колко завършили филология са изпращали като учители по селата. Имаше годишен норматив от 648часа! Как се изпълнява той в селско у-ще? Моят баща преподаваше 3-4технически предмета в техникума, за да го покрие.
Нашата класна в прогимназията преподаваше български и литература. Веднъж ни каза, че някога на село е преподавала и френски. Беше завършила полувисшия в Силистра. Зам. директорката ни също преподаваше български, но и френски. А за немския бяха извикали учителка от техникум. За английския пък бяха извикали друга отнякъде.