Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

За соца или добро, или нищо. Иначе заплашват да се мерят приказките. От прочетеното стигам до извода, че преди 1989 год. в българските училища са се изучавали западни езици усилено, имало много хубави учебници по западни езици, от ТВ са се леели американски филми, на Запад се е пътувало свободно, нямало никакви ограничения по отношение на човешки права, нямало репресии... и се питам дали в Бг съм живяла до 1989 год...

deaf, само на западен език се общувало в езиковите гимназии. Там са били събрани най- надеждните(партийно) и други, които са успели по някакъв начин да се подготвят. Нещо като общежитие. Било им забранено да говорят на Бг език помежду си. Учебните предмети се изучавали само на чужд език. ТВ и радио само на чужд език. Имали право да напускат общежитието само по утвърдени правила, изключая връщането у дома по празници. Мога да изброя градовете, където имало такива езикови гимназии. Оттам излизали с перфектна подготовка. Иначе си имало и обикновени езикови гимназии или паралелки, където правилата не са били толкова затегнати. Спирам до тук, че трябва да си меря приказките.

Цитати?

Като работещ учител по английски съм се сблъсквала с оная прословута тухла, по която учеха подготвителния клас в английските гимназии до към 1999. Е няма такъв ужасен учебник! Как са работили колегите...
А аз съм работила с различни системи и даже курсова съм писала върху учебник, тъй че имам представа за какво говоря.

И аз не мисля, че учебниците по чужди езици бяха хубави.  Много рядко имаше вносни учебници и се снимаха на ксерокс, това за тези, които имат частен учител -  те си бяха скъпички.. А къде се учеха езици, езиковите гимназии, вече казах, че по мое мнение бяха почти недостъпни за простосмъртни, ходехме , както се казваше тогава, на Алианс.
Но никакви курсове и школи не могат да се сравняват с езиковата среда, това е така.

За американските и въобще западни филми тогава, може цяла тема, от стотици страници да навъртим. Вчера, между другото, в предаването "Моят плейлист" беше  Санчо Финци и с водещия си споминха филмотечното кино Дружба тогава, сега Одеон и на какви опашки сме стояли пред него

Защо се хващате на откровен трол? Имам предвид deaf.

Можеш да ги намериш в предни постове.
На заяждания няма да отговарям. Превърнахте темата в конфликтна.

Какво сложно има - хората които са били млади по комунистическо време си въздишат по младостта, нещо напълно нормално.

Е, тя е права, че не за всички хора имаше дефицит, например. Правоимащите живееха с други възможности, а също и тези, които бяха работили в чужбина - Либия, ала бала, тираджии, персонал по посолствата. Наши хора.

Аз не въздишам по младостта,  напротив, искрено се радвам, че сега има всичко и всякакви възможности, че детето ми живее по съвсем друг начин, и когато отидохме да го настаняваме да учи в Западна Европа изобщо го нямаше тоя културен шок на теле в железница, с който съм гледала аз, когато се сблъсках за пръв път - напротив вече всичко е като у нас, всичко е като у дома.

Иначе, бих дала това всичко , ако  мога да се върна назад и да видя баща ми да върви по улицата срещу мен, ама не може...

Ей сега си дадох сметка, че аз излязох за първи път извън България 1999 и тогава всичко беше уау.
След това имах голяма пауза, с изключение на Турция и Гърция, до 2019. И от 2019 насам - ммм, супер е, но общо взето, в Европа си е като у нас.

Западни езици можеше да се учат извън училище от 3г възраст, дори по селата. Имаше читалища и школи, в които запиваш и водиш детето ако имаш време. Не навсякъде имаше английски, но предлагаха по някакъв западен език дори на село. Имаше и други езици в градовете, но обикновено бяха за деца на малцинства, но при наличие на места вземаха и други деца. Така съм учила арменски и иврит. Мястото и времето бяха удобни за баба ми, та да иде на пазара през това време. Имаше и турски език на същото място, но в неудобно време. Исках да уча латински и немски.като 3 годишна, после английски, испански и френски и най-накрая нищо не исках да уча. В читалищата и културните, пионерски и ведомствени домове имаше курсове и даже индивидуални уроци по пиано, цигулка, пеене, солфеж. Водеха ме и на такива, но не бях добра в солфеж и пиано. Не струваха скъпо. Имаше балет, бални танци, състезателни танци. Снахата на съседката на баба, която живееше под нас беше треньор по състезателни танци през 80те. Имаше и безплатни кръжоци по математика, биология, химия и каквото се сетите от прогимназията нагоре.

В езиковите гимназии не беше забранено да се говори на чужд език. В две съм учила - в окръжен град и в столицата. По някои предмети се говореше само на френски - френски, цивилизация на Франция. То и нямаше на какъв друг да се говори, защото преподавателите, дори в провинцията, бяха французи. Повечето научни и технически предмети бяха на съответния език ако има учител. В Стара Загора учеха физика на френски, а в София не. В София учехме химия на френски, а в Стара Загора не. Биология се учеше на френски и да двете места. Учителите бяха българи, обикновено завършили същата гимназия и можеха да преподават и на двата езика.

Френската гимназия в София нямаше общежитие. В Стара Загора имаше. Общежитието се заключваше в някакъв час, май 22 или 23ч вечерта, но имаше дежурен човек и отключваха ако живеещ там се прибере от пътуване, тренировки итн. Нямаше проблем да не спят всяка нощ там. Момичета са идвали да учим и спим у нас и не помня да са имали проблем. Също събота някои ходеха на купони и се прибираха в неделя сутринта. В събота тогава се учеше и учехме на смени, едната сутрин, а другата следобед.

Разказвали са ми, че в подготвителен клас са прекарвали по 6ч на ден учейки, слушайки и говорейки само езика и ползване на български или друг език не е било разрешено в час. За мене е добро решение за учене на език и е само една година.

Живеещите на общежитие с някакъв вид държавна стипендия, като по бедност, сираци по майка или баща, без родителска грижа, имаха и някакви безплатни купони за всички столове в града - на Медицинския институт, на Ветеринарния, техникумите итн. Яла съм с тях там и храната беше хубава, доста по-добра от тази, която децата ми ядяха в стола на частното френско училище. 

Учебниците за подготвителен клас съм ги виждала и бяха идеални. Точно все едно си в такава езикова среда. Една дума няма на  български език.

Имаше и гимназии с разширено изучаване на език, в които не се учеше на езика.

Западен език се учеше още от прогимназията, но не помня от кой клас. На една мързелива съседка майка и купуваше учебника по английски за следващата година и като си идех лятото и преподавах материала. Друга съседка, която живееше там,  и пишеше домашните.

Още за учебниците по език - в състава на написалите ги влизаха хора, завършили преди 1944г Американски колежи и английски университети, както и чужденци, за които езикът е майчин. Томица Савова, мир на праха и, която беше редактор на повечето учебници по английски, беше завършила Американски колеж, след това филология и беше специализирала в Англия. Говореше английски и американски без чужд акцент, като родни. На учебниците по френски редактор беше мъжът на моя братовчедка, който си е французин и цял живот е преподавал френски език на чужденци, включая в Сливен и Стара Загора. Андре Варлюзел се казваше, мир на праха му. Въпросните са писали и редактирали учебници и в Англия и Франция, както и за други държави.

В София имах двама съученици, които бяха синове и внуци на министри. Останалите бяхме средна класа, с поне 5-6 от работнически семейства. В Стара Загора всичко беше средна класа. Никакви синове или дъщери на величия, ако не се брои един партиен секретар на МВР.

Имаше някакво училище в Горна баня, където учеха деца на високопоставени, но и там ходеха и простосмъртни. За надарени деца беше.

Не яъздишам по онова време и се радвам, че падна тъпия строй. Никога не съм го харесвала.

В Горна баня е имало Италиански колеж или нещо такова,възстановен от Людмила Живкова в края на 70-те години. Но в него не са можели да учат децата на "обикновените" българи.

Чак такива екстри не си спомням да е имало, по селата нейтив учители по езици . То и в София имаше възможности, но не бяха чак толкова. Имаше Дворец на пионерите в сградата на сегашната Семинария (тя сградата си е на семинарията по принцип), и в този Дворец имаше различни кръжоци, но все пак не обхващаха всички желаещи деца от цяла София. Там бяха Росна Китка и Бодра смяна, танцов ансамбъл и прочут хор, имаше драмсъстав и  кръжоци по амвиомоделизъм и ветроходство, както и единствената писта за картинг в София. Кръжоци имаше в училищата, като сегашните клубове, но по-малко.
И горе долу това беше.

Сетих се как, във Войната на таралежите май беше, Баба Гинка водеше едното малко братче, Тончо, на английски и казваше на другата съседка "Като го поведа Тончо на алианс, смърт му е"

Но факт е, че хората много искаха децата им да научат чужд език и криво-ляво намираха начин. Веднага след Десети избухнаха всякакви школи, те вече бяха с нейтив спикъри,  дойдоха тука всякакви мисионери, в нашия квартал имаше протестантска школа едно семейство. Малко ги подозираха, че са секта, тогава всички се страхуваха много от сектите, но не бяха такива.

Италианския лицей все още съществува, влиза се с IQ тест, дори и в първи клас. И деца на "обикновени българи", с високо IQ, са учили там. И сега може, ама преди 5 г беше 10к таксата за учебна година, така че, според мен, сега не могат да учат там децата на "обикновените", не през соца.

В Италианският лицей е имало тенис-кортове. Само това е достатъчно,за да се разбере,че той е бил само за "избрани" хора. Плюс обграден с телена мрежа и т.н.

Това беше училище за децата на висшата номенклатура, културните дейци и други галеници на соца.

Сега просто е скъпо, но има и по скъпи.