По повод и тук обсъждания отговор на Кейт на въпрос за цвета на косата й по време на Кралското вариете, една много силна статия на Лиз Джоунс:
За съжаление на Кейт, тя сега е най-известната жена в света в ерата на социалните медии: всеки аспект от външния ѝ вид е разкъсван от онлайн вивисекционисти. Тя се опита да потуши това, което виждаше като разсейване от работата си, като вече не разкрива подробности за дрехите си, но разбира се, освен ако не носи бурка, все още можем да се заяждаме с грима ѝ, да обсъждаме дали накъсано боб би ѝ отивало по-добре (защо на по-възрастните жени винаги им се казва да ни подстригват косата?) или да спорим дали си е слагала фасети и така нататък. До края на живота си. Защото няма възраст, на която външният вид на една жена вече да не е реколта, с която да ни бият.
Повечето хора, изправени пред нивото на критика, която тя е критикувала, никога не биха напуснали дома си, но за съжаление, появяването на публично място, снимана от всеки ъгъл, е нейна работа. Първата ѝ официална поява след лечението – Trooping the Colour през 2024 г. – беше посрещната с обидни коментари от рода на „никой не изглежда с десет години по-млад след химиотерапия“, докато други страдащи отбелязаха: „Очевидно не се справя с рака както трябва“.
Кейт се бореше не само с потенциално животозастрашаваща болест, но и с това, че беше майка на трите си малки деца, както и с ролята си на публична личност, а въпреки това косата, лицето и фигурата ѝ се считат за допустими. Кейт, ти си влиятелна жена-лидер: трябва да спреш да оправдаваш изборите си: това само дава кислород на троловете. Даяна отвори шлюзовете, когато заговори за булимия, депресия и самонараняване – но това беше преди социалните медии. Съмнявам се, че би устояла на липсата на емпатия.
Може да изглежда тривиално да бъдеш критикуван за косата си, но за повечето жени косата ни е нашата броня. Понякога се крием зад нея, парадираме с нея, хвърляме я, боядисваме я, пробваме нещо ново. Мисълта да загубим косата си – чрез химиотерапия, менопауза, стрес – е най-лошият ни кошмар. Да обвиняваме Кейт, че лъже за новия си, маслен и според мен дълбоко ласкателен нюанс, е женомразство и жестоко. Всъщност тя е доказателство, че можеш да станеш изключителен само с помощта на силата на волята.
Кейт, простата истина е, че не ни дължиш обяснение. Най-важният суверенитет е този над собственото ти тяло. Не позволявай на никого да притъпи блясъка ти.
За съжаление на Кейт, тя сега е най-известната жена в света в ерата на социалните медии: всеки аспект от външния ѝ вид е разкъсван от онлайн вивисекционисти. Тя се опита да потуши това, което виждаше като разсейване от работата си, като вече не разкрива подробности за дрехите си, но разбира се, освен ако не носи бурка, все още можем да се заяждаме с грима ѝ, да обсъждаме дали накъсано боб би ѝ отивало по-добре (защо на по-възрастните жени винаги им се казва да ни подстригват косата?) или да спорим дали си е слагала фасети и така нататък. До края на живота си. Защото няма възраст, на която външният вид на една жена вече да не е реколта, с която да ни бият.
Повечето хора, изправени пред нивото на критика, която тя е критикувала, никога не биха напуснали дома си, но за съжаление, появяването на публично място, снимана от всеки ъгъл, е нейна работа. Първата ѝ официална поява след лечението – Trooping the Colour през 2024 г. – беше посрещната с обидни коментари от рода на „никой не изглежда с десет години по-млад след химиотерапия“, докато други страдащи отбелязаха: „Очевидно не се справя с рака както трябва“.
Кейт се бореше не само с потенциално животозастрашаваща болест, но и с това, че беше майка на трите си малки деца, както и с ролята си на публична личност, а въпреки това косата, лицето и фигурата ѝ се считат за допустими. Кейт, ти си влиятелна жена-лидер: трябва да спреш да оправдаваш изборите си: това само дава кислород на троловете. Даяна отвори шлюзовете, когато заговори за булимия, депресия и самонараняване – но това беше преди социалните медии. Съмнявам се, че би устояла на липсата на емпатия.
Може да изглежда тривиално да бъдеш критикуван за косата си, но за повечето жени косата ни е нашата броня. Понякога се крием зад нея, парадираме с нея, хвърляме я, боядисваме я, пробваме нещо ново. Мисълта да загубим косата си – чрез химиотерапия, менопауза, стрес – е най-лошият ни кошмар. Да обвиняваме Кейт, че лъже за новия си, маслен и според мен дълбоко ласкателен нюанс, е женомразство и жестоко. Всъщност тя е доказателство, че можеш да станеш изключителен само с помощта на силата на волята.
Кейт, простата истина е, че не ни дължиш обяснение. Най-важният суверенитет е този над собственото ти тяло. Не позволявай на никого да притъпи блясъка ти.
