Публикувана: 8 ноем. 2025, 23:43 ч.
Последно мнение: 9 ноем. 2025, 17:52 ч.

Мнения: 2

Здравейте, искам да попитам понеже ме мъчи адски много и това просто ме побърква, и имам нужда от няколко мнения..
Преди два дни приспах кучето ми на 13г след един месец прави 14, имаше тумор освен това разви киста поду се и това се случва в рамките на една седмица започнах да виждам че тя не е добре, реших че е от тумора и я заведох на ветеринар положението не беше изобщо добре спря да се храни, започна да диша тежко, спря да ходи, коремчето и стана огромно, пиеше само вода адски много вода и пишкаше кръв😢 Заведох я на ветеринар и ветеринарката каза, че има две опции операция и евтаназия.. като операцията не е 100% сигурно, че кучето ми ще я издържи, защото е стара освен това имахме перде на едното оче и другото започна да ослепява и на мен ми беше много трудно да избера наистина какво да направя да дам шанс все пак да съм пробвала с операция или просто да сложа край сега.. реших да направим евтаназия за да не я мъча след това махане на конци, лекарства още мъки едното и оче след 1,2 месеца и то щеше да ослепее.. не знам просто направих ли грешка гризе ме адски много съвестта и в главата ми е само ами ако се беше оправила след това??? Ако можех да имам поне още една година с нея, моля ако на някой му се е случвало нека сподели как преминахте през това, какво решение взехте, правилно ли постъпих.

Мнения: 26

Знам, очакваш да успокоиш съвестта си. Попитай се, ако беше детето ти, щеше ли да се бориш до последно когато съществува дори 1% шанс? Ако отговорът е не, значи и тук постъпката е правилна.

# 2 9 ноем. 2025, 07:55 ч.

Мнения: 6 460

Ние направихме операция на нашето куче преди 2 години с друг здравословен проблем. Беше на 7 години и въпреки това след операцията почина, казаха ни, че ще я приспят след операцията, защото не могат да помогнат. Не съм съгласна със сравнението с детето, нито с 1 % шанс. В кранйа сметка моралният ни избор за животните е по-различен, а при хората няма шанс за такъв избор. Моят съвет е да се успокоите и да насочите съзнанието си в посока, че сте направили правилният избор за верен приятел. С времето ще стане по-леко.

# 3 9 ноем. 2025, 08:02 ч.

Мнения: 1 603

Според мен сте направили морално правилния избор - спестили сте много болка и мъки на верния си приятел. Направили сте нужното, за да си отиде спокойно и достойно. В някои случаи борбата за спасяването се свежда до чиста егоистична невъзможност да се приеме неизбежното, а Вие сте го приела. Изпратете любимеца си и го оставете да почива в мир.

# 4 9 ноем. 2025, 08:23 ч.

Мнения: 1 859

Изборът е правилен, спестили сте на кучето доста мъки и явно сте попаднали на ветеринар, защото много други биха предпочели да мъчат животното още месец-два за още някой лев отгоре, при положение че в случая вероятно се касае за тумор в мозъка, който напредва и шанс така или иначе няма.

# 5 9 ноем. 2025, 08:46 ч.

Мнения: 1 020

Цитат на: Deep в нд, 09 ное 2025, 07:44

Тук не може и не трябва да се прави сравнение между двете. Освен това евтаназията на животни е разрешена, на хора не. Да не говорим, че кучето е било възрастно.

# 6 9 ноем. 2025, 10:12 ч.

Мнения: 289

Знам как се чувствате, но не се обвинявайте. Преди години моята котка имаше тумор. Беше на 18г. и лекарката каза, че трябва да се приспи. Каза, че едва ли ще се събуди, след операцията, а и не смяташе, че ще се възстанови. Ракът беше много напреднал. Аз плачех и я умолявах да оперира котето. Не можех да понеса, че няма да съм направила всичко за нея. След операцията, ми се обадиха, че се е събудила. Отидох да я видя. Гледаше и не ме виждаше, не беше там, а аз я бях отгледала от двумесечна. Казаха, че си отива и трябва да се съглася да я приспят. Съгласих се. Много тежко за мен решение. Причиних й ненужни мъки и страдания с тази операция, за което се обвинявам и днес. Тя ми беше като дете. За всеки домашният любимец е член от семейството. И това, че можем да им спестим ненужни мъки, като ги приспят, е правилното. Защото никой не заслужава да си замине в мъки, ако поне за това може да му бъде помогнато.

# 7 9 ноем. 2025, 10:54 ч.

Мнения: 2 280

За разлика от нас хората ( в повечето страни), животните могат да си отидат достойно, тихо, сред близките си хора и без мъки чрез евтаназия.
Егоистично е толкова старо куче да се подлага на операция и още болки за колко време? Месец, два, година?

# 8 9 ноем. 2025, 10:56 ч.

Мнения: 2 190

Спестили сте на любимеца ви много болки и страдания. Постъпили сте милостиво.
Естествено, че сте постъпили правилно.
Просто в момента ви е много тъжно и ви липсва - това е напълно нормално. Като минала по този път, мога да ви кажа, че никога не се забравя, нито болката отминава, просто с времето става по-тъпа и по-лека за носене.

п.с. ако аз като човек някой ден съм толкова тежко състояние, непоправимо, мисля, че само бих била благодарна ако някой прояви такава милост към мен, както ние сме проявили към обичаните от нас животни, които за нас са като деца и част от семейството.

# 9 9 ноем. 2025, 12:17 ч.

Sofia
Мнения: 7 584

При едно от нашите кучета не беше тумор, а друго животозастрашаващо състояние. Решихме да се борим и го оперираха. След операцията се влоши, така и не успя да си стъпи на краката, коремът му започна да се подува и го водихме на няколко пъти да му теглят въздуха, за да може да диша и сърцето му да работи. Резултат - кучето си отиде в мъки, въпреки операцията.

Друго от кучетата ни имаше злокачествен тумор. И при него се борихме до край. Не успяха да го спасят.

Като се има предвид диагнозата и при вашето куче, успокойте се. Било е правилното решение. Дори и да бяхте успели да й дадете още някой и друг месец, то животът й щеше да бъде далеч от качествен и приятен.

Последна редакция: нд, 09 ное 2025, 12:58 от Brin de muguet

# 10 9 ноем. 2025, 17:52 ч.

Пловдив
Мнения: 2 152

Аз минах през това с 12 годишна котка.
Когато се влоши много направихме всякакви изследвания. Дори и без да съм ветеринар ясно виждах, че нещата отиват към мъчителен край за нея. Ветеринарите обаче ме убеждаваха как има шанс.
И до днес съжалявам на какъв стрес подложих животното, което беше част от семейството ни 12 години. Всяка вечер в клиниката на системи, безброй манипулации, а тя беше страхлива не обичаше да се вози в кола, непознати места и хора....
След няколко дни тя стана толкова зле, че не можеше да се движи, носих я като бебе, давах й вода, пюре и лекарства със спринцовка докато накрая със сетни сили се покатери на нашето легло, легна на моето място където обичаше да спи и умря.
Аз исках да я приспим, да не се мъчи, но ветеринарите ни убеждаваха, че ще живее още ако я лекуваме.
До ден днешен съжалявам, че ги послушах и причиних това на хубавото ни и добро коте.
Постъпили сте правилно, човек трябва да взема понякога такива тежки решения, но котките и кучетата рядко надхвърлят 15 години живот и не мисля, че трябва да бъдат измъчвани с безкрайни "лечения" и да живеят в агония, само и само нашата съвест да е чиста.

Препоръчани теми

Любители на кучета - 155

Любители на котки - Тема 210

С каква храна храните котката си? - Тема 5

Cavapoo, maltipoo, мини пудел

Причина:

Причина: