Въпроси от бъдеща мама

Е, в началото е доста голяма трагедия с безсънието и ревовете, ама няма как, трябва и това да се мине. Успокоителното е, че постепенно нещата се нормализират.
Всичко е въпрос на организация, да се стиковате с таткото и евентуално баби за помощ.
Правилото е - когато бебето спи, спиш и ти. Зарежи всякаква домакинска работа в началото, защото бебетата се хранят на 3 часа, независимо дали е ден или нощ. След време графикът се нормализира, започват да спят и през нощта и всичко светва.
Иначе - няма точни формули за успокояване и всичките други въпроси, то си е до бебе и родител. Гушкай го, има нужда от мама. Това е най-важното.
И да - плачат. Така комуникират. Няма как иначе да ти каже, че му се яде, спи, напикано е или го боли коремчето. Свиквай с тази мисъл и не го приемай като нещо негативно.
Между другото, скоро гледах нещо много любопитно за бебешкия “език” на плача. Погледни го, ще ти е от полза.

https://www.instagram.com/reel/DMltidVzDKF/?igsh=bjMyazR5cjh1aW4x

И без шашкане, всички майки сме минали през този път, оживяли сме и някои все още сме сравнително нормални 😉.

1. Как се справяте с безсънието?  - Не се. Умирам за сън до ден днешен, а детето ми е на година и пет месеца. Спокойно, може да имш спящо бебе. Да, спиш, когато и бебето спи, особено в началото. Къщата ще бъде хаос, няма да има възможност да готвиш, но е по-важно да си отпочинала. Постепенно броят дремки намалява и ти ще имаш повече време за почивка/активност.
2. Как се справяте с плача? Ще се научиш да различаваш различните видове плач с израсването на детето. Ами плачат децата, няма как по друг начин да кажат какво им е. Успокояваш го, гушкаш го, даваш биберон/храна. Спокойно. Няма защо да те напада някой в коментарите - факт е, че бебешкият плач е силен дразнител. Но природата го е измислила така, за да може да се реагира на него..
3. Кое ви беше полезно за вашето по-бързо възстановяване ? Не знам да е имало конкретно такова. Може би открадването на 1-2 нощи на седмица сън, когато карах бащата да е "дежурен" през нощта. Точно така - накай таткото поне една нощ само той да отговаря за детето, за да можеш ти да се наспиш.
4. Кое действаше безотказно за успокоение на бебето? Нищо конкретно.

Всякакви съвети ще ми бъдат от полза, защото около мен всички ми разказват някакви страшни истории, как не спали, не яли с дни, бебето било много кисело и мисля, че се наплаших. А в крайна сметка е най - важно бебето, майката и бащата да са здрави.. нали? - Има майки, които обожават да плашат майките новобранки с подобни мрачни сценарии. Да, ще има безсъние, плач, умора - особено първите 3 месеца. Ключово е да изговорите всичко с бащата, да знае, че и той ще бъде активно ангажиран в отглеждането да бебето. Евентуално, ако можете да разчитате и на баби или бавачка, защо не. Не те прави лоша майка, ако използваш помощ.

Моето някъде на 2 месеца и нещо започна да си спи по цяла нощ. Не съм го будила за храна, тя си се роди голяма и нямах притеснения. Колики почти не сме имали 3-4 вечери общо да е плакала и 1 единствена нощ (не само вечерта, а през нощта). Когато се събудеше я взимахме в гнездото между нас и заспивахме, тя спираше да плаче и ни гледаше и тя се унасяше, но в никакъв случай не я носехме на ръце през ноща, за да не свиква. Знам че си зависи и от детето може да сме изтеглили 6-тица то тотото. Отделно тя като цяло не беше от най-плачещите, но ако плачеше просто я гушках и това е, като и се плаче да плаче, нищо повече няма какво да направиш.
За възстановяването психически и физически помага само времето. Аз първите 40 дни не бях на тоя свят. Бях секцио след опит за естествено и имах доста болки. Да не говорим, че вече година и половина се боря с някакви проблеми отключени по време и след бременността.

На всички въпроси отговорът е "Зависи". Зависи от вашите темперамент, навици, къде ще ви ударят хормоните. Зависи и от физиологията на детето. На всеки помага нещо различно, при всяко дете работи нещо, стига да разберете какво.

Недоспиването не е задължително, при всяко семейство е разпределено различно и е по различно време. С голямото бяха тегави първите 2-3 седмици, защото аз бях зле физически, не защото не съм спала заради нея или е пищяла. После като я хванаха коликите за още 3-4 вече си бяхме изградили ритъм. Месец след раждането бях пушка, на 40тия ден все едно не бях раждала. Недоспиване, ама зверско недоспиване имахме чак 4ти месец, когато уж регресът трябваше да е няколко дни до към две седмици, но не спахме месец Къса клечка. Както някои теглят къса клечка с бебе с много тежки колики и/или рефлукс и не могат да спят първите 1-2 месеца. Познавам такива и знам, че не преувеличават. Няма как - приоритети и всичко останало отива на заден план.

Изгледайте клипчетата, в които показват различни видове плач, ще ви помогне да разбирате защо плаче бебето и как да му помогнете. Няма справяне - търсите причина, ако няма видима търсите здравословна, ако и такава няма или е нещо, за което няма как да се помогне - гушкане, носене, кърмене и т.н. Болките и неразположенията на бебето са на първо място проблем на бебето

За възстановяване първия път приоритизирах съня и физическото си възстановяване първите 2-3 седмици, защото бях много зле след раждането. Буквално ставах от леглото около 12-14ч на обяд. Ставах, кърмех, преобувах и пак в леглото. Нямаше нещо, което не може да почака няколко часа. Съпругът ми готви, освен да пусна пералня нямах особени задължения.
Приоритет беше и спокойствието ми, до колкото е възможно. Тук също има поле за интерпретация и нещо абсолютно немислимо е било спасение за друг. Аз бях изчела всичко, което мога, за да се подготвя. Друг не чете и го дава по усет. Мантрите "спящо бебе не се буди" и "нищо не е на всяка цена" ме изнервяха жестоко и не ми вършеха работа. За друг "почивай, когато бебето спи" не работи. Аз не исках никакви роднини да ми висят на главата и да ми "помагат". Друг се радва на подобна помощ и всички са щастливи и доволни. Аз записвах всяко кърмене и спане до минута, памперси и т.н., защото това ме правеше спокойна. Друг ще кажат "Мен това би ме изнервило" ЕБХ ми помага много, особено сега като имам и кака, за която да се грижа, защото не мия дупе по 8 пъти на ден. Друг ще каже, че това не е за него и ще си ползва кърпичките. Този път прибрахме предварително във фризера готова храна, която да ни спасява в по-тегави моменти. Друг няма и да погледне замразена храна Съпругът ми не е ставал през нощта, освен ако не се налага например да ми помогне да дам капки или някой памперс е пропуснал и трябва да оправим бързо. И това е по много причини - аз кърмя, така и така ставам, той става рано, прави закуска, сега се занимава с каката, аз доспивам сутринта, той трябва да шофира през деня Други семейства се редуват някак Излизането на вън и по-точно на планина ми беше задължително, поне за малко - с щерката за първи път на 3 седмици, 3° и сняг навън, с момчето сега - пак, но още няма сняг. Друг не би си и помислил.
И всичко е ок за някого, всички са прави за себе си, никой няма да отиде в къщата на друг да му нахрани детето под час, да му изглади или да му сготви, понеже не му харесва как се процедира
Сън, храна, спокойствие и здраво бебе, няма друга рецепта според мен. А нещата са свързани

При бебетата също помагат различни неща. Ако имаше едно универсално някой щеше да печели по милиард на час
При щерката например за коликите помагаше дрямка в слинга вечер, момченцето ми не се успокоява така. Той обича топло на коремчето, тя не искаше. Тя спеше с ръчичките отвън и вдигнати около главичката, той спи в чувалче за повиване, защото има по-тежък рефлекс.

Проба-грешка Намерете какво работи за вас.

Спомням си една млада циганка, как влезе да роди преди мен и как вика и се дра цяла нощ (заради което аз не можах да родя спокойно - секнаха ми контракциите от стреса и ме оперираха) и след като вика все едно я колят жива и детето ѝ се роди, и ѝ го дадоха, тя се изплаши и каза на сестрата "Како, ама това бебе много реве". Идеше ми да ѝ "дънна" един.

Съвет: не го мисли, колко ще спиш и колко ще реве то. Човек се учи на всичко. И неволята учи. Ще се научиш и ти да гледаш бебе.

Съвет, който мога да дам е да си организираш храната първите месеци. Някой да ти готви и носи или да ти вземат готова от някъде. Аз съм свикнала да си приготвям храната, съответно нямах възможност за това, хранех се с каквото беше пред погледа ми, точно когато е нужна питателна и качествена храна.

Иначе са го казали - гушкай си много бебето, искай и не отказвай помощ, таткото за удари здраво гръб във всичко, останалото е според зависи.

Ще споделя как се справяме ние (понякога се справяме, понякога не баш), но всичко е НОРМАЛНО.
Съветите ми са общи за всичко свързано с родителството, с което се сблъскахме последните три месеца и нещо.
В началото писах тук, бях много изтощена, не можехме с мъжа ми да се организираме добре (и двамата изнервени и за двамата нещо ново и трудно).
Безсъние - спя когато бебето спи, ама буквално. Аз съм човек, който трудно заспива вечер, следователно ми трябва сутринта да си взема още някой час сън и сигурно месец и нещо-два си спяхме с бебето след първото хранене още няколко часа. Ако имах нужда и още спях, случвало се е да се заиграва до мен ( понякога през деня я взимах до мен в леглото или в гнездото), но не е мрънкала и се възползвах. Веднъж бях много уморена и й сложих бибата, викам Мамо, моля ти се, само половин час ми дай😅 даде ми го,  след 30 минути се събуди и започна вече деня.
Къщната работа я върша, когато мога и имам сили, желание, време.
Нищо не е на всяка цена при нас. Ако не съм направила нещо може ММ да го свърши, ако ли не - на следващия ден.
Редовно ми купува неща за закуска, примерно сандвичи, кроасани, банани, нещо бързо - да стана, да хапна и да продължа да се занимавам с детето или да поспя.
Много е важно някой да ти помага, първо мъжът да се включва и той. Още от началото да сменя памперс, да прави храна (или да топли кърма, да мие шишета, помпи), да къпе бебе и тн.
И двамата сме уморени и двамата сме напрегнати, той много работи, но след първия, втория месец си влязохме в крак. Примерно като се прибере от работа седи малко с бебето, аз отивам да приготвя ваната, къпем я, той после я взима да я облича, аз правя млякото и той я храни, в това време мия шишета, стерилизирам, правя нещо за хапване. Ако не ни се готви поръчваме или взимаме готово.
Той пуска пералня и простира, аз оправям миялната или обратното.
Ако имате робот прахосмукачка с моп 2в1 е супер. Много голям помощник ще е.
Със сигурност има моменти, в които се чудиш къде бъркаш, сега какво да правиш, това правилно ли е, добре ли е..
не чети много, недей да се впускаш да взимаш всевъзможни книги и да гледаш разни клипове. Особено ако си тревожна.
Аз се пуснах да купувам книги, нищо кой знае какво не ми свършиха като работа. Клиповете и статиите понякога може да объркват ако не можеш да отсяваш информация.
Не отказвай помощ - баба, леля, дядо, комшийка. Това е в твой плюс. Стига да са разумни.
Обясняваш колкото пъти трябва, показваш и тн.
Излизаш на кафе, с приятелка или с мъжа ти.
Не допускайте да се затваряте в този кръг на родителството, на първо време сте били партньори и все още сте и ще бъдете. Показвайте си нежност, дори да няма секс, близостта е важна. Излизайте с бебето, излизайте без, излизайте по отделно.
Не се притеснявай ако нещо при теб се случва по-бавно. Ето например аз чак сега в трети месец започнах тренировки по йогалатес. Отделно вкъщи имам мини степер, но с него започнах може би към началото на втория месец. Моя приятелка още от 40-тия ден беше във фитнеса и двете раждахме секцио, но не съм се притеснявала, защото аз си усещах тялото и знаех, че ако имам желание всичко ще се случи, просто си позволих организма ми да се възстановява.
Та, аз ходя на тренировки, също и когато реша в уикендите ММ поема детето, аз продължавам да се грижа за себе си - козметична процедура, масаж, разходка, кафе, каквото реша. Вечерите ако реша мога да излизам. Той също излиза и ходи на фитнес.
За плача мога да предложа шумоизолиращи тапи за уши😀 не блокират изцяло звука, но блокират високите тонове. Не съм била с тях постоянно, но съм ги слагала, когато е имала много тежки колики и е ревала с часове. Аз съм с мигрена и силните звуци много тежко ми влияят, като сложа тапите и е някак по-поносимо. Неревящо бебе едва ли има. В началото ще ти се струва трудно, после ще разбереш когато плаче така какво означава, когато прави така какво означава.
Излизайте на разходка, дишайте чист въздух.
Ако имаш нужда може да се редувате с бащата - едната вечер да е той с бебето, другата вечер ти.
Друг съвет (ако искате), гледайте да спите заедно с бащата. За мен това да заспим един до друг е много важно, прегръдката ми рестартира организма, чувствам се сигурна, успокоявам се.
Ние спим отделно само ако бебето е неспокойно и единия е много уморен или на работа на др ден, другия взима бебето в хола за вечерта и на другия ден си ‘връщаме’, за да съберем сили, но после сме си пак в едно легло. Понякога се събираме в леглото заедно с гнездото и бебето в него. Гнездото ни е от голяма полза, когато някоя баба дойде да гледа бебето е в хола, следователно спи там.
Комуникирайте и изказвайте притесненията си, желанията си един на друг. Никой не се е родил научен, само че ние имаме малко преднина - имаме майчински инстинкт.
Ако показвате и обяснявате на мъжа какво да прави, ще се чувства достатъчно самоуверен, за да може да изкара време с детето без да се притеснява и той и ти ще му имаш доверие. Казвам го, защото в началото моя мъж го беше сякаш страх. 😅 аз се изнервях как не му идва на акъла да направи това и онова, елементарно е. Да де, ама като избухна не го правя по-лесно. Отивам, показвам, обяснявам, той го прави и започва да се чувства добре и спокоен, че се справя.
Постоянно си казваме един на друг, че сме най-добрата майка и най-добрия баща за нашето бебе. Казваме си благодаря, извинявай, обичам те. Може да звучи елементарно и като глупости, но в един емоционален момент, в който си скапан и всичко ти се струва, че ще се срути, едни такива думи може да ти дадат сили.
За мъжете също е шокиращо особено ако е първо бебе. С ММ в началото бяхме много кофти, хормони, недоспиване, нервност, ревящо бебе..
нашето бебе след първите две седмици започна да прави по-дълги паузи за нощен сън и до края на първия месец нямаше нощни хранения. Това ни позволяваше да се наспим. Но и ние не сме я будили. Оставихме я сама да си преценява кога какво, водим се по нея (разбира се, всичко е консултирано с педиатър).
Сега се случва от време на време да има някое хранене през нощта, но при бебетата всичко е толкова преходно и толкова бързо се променят нещата, че дори да има кофти период скоро се оправя.

На адаптирано мляко е и едни от покупките, които много помогнаха са кана, която преварява и поддържа температурата (1-2 пъти на ден я пускам да превари като я пълня, държи 24ч температурата), също така си взех достатъчно брой шишета, тоест, не пускам стерилизатор на всеки две шишета. Прецених колко хранения има на ден и с кои се храни най-добре, взех толкова шишета за деня. След хранене само ги мия, вечерта ги нареждам всички в стерилизатора и готово.
Взех си стелаж количка. С три рафта и съм го сложила в спалнята, на него съм наредила памперси, термометър, мокри кърпички, резервни дрешки, лигавници, кремче за дупе, многократна пелена. Когато съм много уморена или през нощта като се будеше за хранене и вместо да ходя до хола (където е повивалника и шкафа с всички неща), само си придърпвам количката, постилям многократната пелена, сменям за секунди памперса и храня.
Взехме си кош за памперси на томи типи - с една касета оригинална и взимаме пликове от шейн, излиза мнооого по-евтино.

Съветите ми може да не са специално свързани с бебето само, но когато имаш гръб в името на мъжа си, и най-тежките дни минават по-леко.
😀
За коликите освен капки, помага много и коланчето с костилки.

Да ти кажа в началото си мислех, че е много зле положението. Обаче аз бях много напрегната и притеснена. Когато се успокоих, много се успокоиха нещата.
Не се пренавивай, каквото и да има всичко е преходно и минава много бързо.