И аз не го харесвам. Харесвам си моя район...Карето между Янко Сакъзов,Шипка, Евлоги Георгиев и Васил Левски...
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 12:25 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2026, 07:48 ч.
Плюсове и минуси на кварталите в София - тема 19
Бях писала преди време за "плюсовете" на "престижния" Лозенец.
Никакво покритие за тези нива на цените за м2.
Другият набеден за "най-престижен" район Докторска, поне е с малка денивелация.
Наистина не смятам за норално, да дадеш 10К лв за м2 и да вървиш по стръмен баир, като Христо Смирненски.
А конкретно за Златовръх, много зле.
Една от най-презастроените части на София.
Никакво покритие за тези нива на цените за м2.
Другият набеден за "най-престижен" район Докторска, поне е с малка денивелация.
Наистина не смятам за норално, да дадеш 10К лв за м2 и да вървиш по стръмен баир, като Христо Смирненски.
А конкретно за Златовръх, много зле.
Една от най-презастроените части на София.
А в Карпузица да не би да е равно като тепсия?
Лозенец е най-високата част от София, подчертавам София, защото Карпузица и подобни квартали (Бояна, Симеоново, Драгалевци) са присъединени административно, но не са на практика част от градската част. В Редута също е стръмно, уличките са дори по-криволичещи и тесни от тези в Лозенец. В Банишора също има доста стръмни части. На Сточна гара (където живея) еравно, също и в Хаджи Димитър, Левски Б, В, Г, Д (и т.н.), в широкия център също в повечето части е равно. Но пък и равното си има определени минуси - откъм мъгли и смог през студените месеци. И всеки си решава къде иска да живее. Друг въпрос е къде може да си позволи да живее.
Давам пример и с Атина - градът в много от своите части е стръмен, много по-стръмен от Лозенеец или Редута. И като казвам стръмен, имам предвид улички с наклон към 45 градуса (на око). Направо се чудя как паркират на тези наклони. И някои стръмни квартали са по-евтини, други са по-скъпи, някои са много скъпи. Та наклоните са природна даденост, която често не оказва влияние на цените на жилищата в даден квартал.
Всеки човек усеща даден квартал по различен начин. Освен рационалната преценка за търсените удобства - локация, ГТ, магазини, ДГ и друга инфраструктура, има и емоционален момент, който не може да се обясни разумно - как се чувстваме в даден квартал. Ще дам пример с мен самата - аз се чувствам добре в центъра и близки до центъра квартали от рода на долен Лозенец. Просто ми е добре в тези квартали, приятно и спокойно. В други квартали ми е терсене, дискомфортно, дори тревожно (няма да давам примери, за да няма обидени). Защо е така - не знам. Дали защото съм свикнала и познавам центъра и близките до него квартали, а други квартали са ми тъмна Индия - не знам.
Но на практика цената (на квадратен метър или тотал за даден тип жилище) е обективен икономически показател за съотношението между търсене и предлагане. Щом в дадени квартали цената е висока, значи има търсене и то достатъчно, повече от предлагането (в случая с жилищата означава също така, че малко хора от живеещите в тези квартали продават, т.е. също харесват да живеят там и не са склонни да отидат в друг/и квартал/и. Също така означава, че няма много възможности за увеличаване на предлагането със строеж на нови жилища.). Освен в Лозенец, високи цени държат и районите около Медицинска академия. Предимно малки кооперации от 50-60-те гг. на 20 в., 4-5 етажни, без асансьор. Но няма много ново строителство, а живеещите в тези квартали, въпреки липсата на асансьор, не продават. И има достатъчно желаещи да купят там, за да има повече търсене отколкото предлагане, съответно цените са високи.
Давам и друг пример - в Кръстова вада има много ново строителство, в северните райони - също (макар и в по-малки мащаби). Но има разлика в цените на жилищата - и готовите, и тези в строеж. Това означава, че има и разлика в търсенето - в едните се търси повече (по една или друга причини), в другите - по-малко. Това е положението.
Лозенец е най-високата част от София, подчертавам София, защото Карпузица и подобни квартали (Бояна, Симеоново, Драгалевци) са присъединени административно, но не са на практика част от градската част. В Редута също е стръмно, уличките са дори по-криволичещи и тесни от тези в Лозенец. В Банишора също има доста стръмни части. На Сточна гара (където живея) еравно, също и в Хаджи Димитър, Левски Б, В, Г, Д (и т.н.), в широкия център също в повечето части е равно. Но пък и равното си има определени минуси - откъм мъгли и смог през студените месеци. И всеки си решава къде иска да живее. Друг въпрос е къде може да си позволи да живее.
Давам пример и с Атина - градът в много от своите части е стръмен, много по-стръмен от Лозенеец или Редута. И като казвам стръмен, имам предвид улички с наклон към 45 градуса (на око). Направо се чудя как паркират на тези наклони. И някои стръмни квартали са по-евтини, други са по-скъпи, някои са много скъпи. Та наклоните са природна даденост, която често не оказва влияние на цените на жилищата в даден квартал.
Всеки човек усеща даден квартал по различен начин. Освен рационалната преценка за търсените удобства - локация, ГТ, магазини, ДГ и друга инфраструктура, има и емоционален момент, който не може да се обясни разумно - как се чувстваме в даден квартал. Ще дам пример с мен самата - аз се чувствам добре в центъра и близки до центъра квартали от рода на долен Лозенец. Просто ми е добре в тези квартали, приятно и спокойно. В други квартали ми е терсене, дискомфортно, дори тревожно (няма да давам примери, за да няма обидени). Защо е така - не знам. Дали защото съм свикнала и познавам центъра и близките до него квартали, а други квартали са ми тъмна Индия - не знам.
Но на практика цената (на квадратен метър или тотал за даден тип жилище) е обективен икономически показател за съотношението между търсене и предлагане. Щом в дадени квартали цената е висока, значи има търсене и то достатъчно, повече от предлагането (в случая с жилищата означава също така, че малко хора от живеещите в тези квартали продават, т.е. също харесват да живеят там и не са склонни да отидат в друг/и квартал/и. Също така означава, че няма много възможности за увеличаване на предлагането със строеж на нови жилища.). Освен в Лозенец, високи цени държат и районите около Медицинска академия. Предимно малки кооперации от 50-60-те гг. на 20 в., 4-5 етажни, без асансьор. Но няма много ново строителство, а живеещите в тези квартали, въпреки липсата на асансьор, не продават. И има достатъчно желаещи да купят там, за да има повече търсене отколкото предлагане, съответно цените са високи.
Давам и друг пример - в Кръстова вада има много ново строителство, в северните райони - също (макар и в по-малки мащаби). Но има разлика в цените на жилищата - и готовите, и тези в строеж. Това означава, че има и разлика в търсенето - в едните се търси повече (по една или друга причини), в другите - по-малко. Това е положението.