И нещо от полската ФБ страница на Енгин: https://www.facebook.com/EnginAkyurekPolishFans/posts/pfbid02Xcg … gPNDkLdrB4dnRDctl
Точно днес, когато Енгин разказа последната си история в своята история, открих тази интересна поетична интерпретация в Twitter. Авторката е Алие Хайдема от Холандия: https://x.com/AlieHeidema/status/2000186459723116979?s=20&fbclid … vYNUKy7RAm_1zzQaQ
İsimsiz - Мазолести ръце
Безименен - За тези, които нямат име, но носят живот.
Това, което Енгин Акюрек споделя тук, не са два отделни образа.
Това е една мисъл, разказана в две форми.
Безименен. Бездомно куче в полето няма собственик, статус или място в системата.
И въпреки това седи изправено, мълчаливо, със затворени очи.
Не проси. Не бяга. Просто е така.
Тази безименност не е липса.
Това е съществуване без етикети.
Без роли. Без обяснения.
До нея се появяват Nasırli Ellere/Мазолести ръце..
Ръце, които работят, носят, издържат.
Лица, облени в пот на слънце.
Хората, които обработват земята, невидими,
и въпреки това без тях няма реколта, няма живот.
Безименното куче и изтощените от работа ръце
разказват една и съща история.
Те не принадлежат на световната изложба.
Не стоят в светлината на прожекторите.
И въпреки това носят живот.
Слънцето ги посреща еднакво:
безименното куче и уморения работник.
Защото достойнството не се ражда от признание,
а от присъствие.
С тази публикация Енгин казва нещо просто, но дълбоко:
Погледнете различно.
Погледнете тези, които нямат сцена.
Защото там се крие истинското човечество.
И може би точно това си нашепват тези образи:
че животът не е нужно да бъде наименуван,
за да има стойност. Че тези без имена
и тези с мазолести ръце
често стоят по-близо до същността на нещата
отколкото тези, които са силно видими.
Може би Енгин ни кани да замълчим за момент.
Да гледаме не с очи, които оценяват,
а със сърца, които чувстват.
Защото там, в това тихо поле,
където социалните позиции не съществуват
и където слънцето не прави разлика,
нещо диша и ни свързва всички.
