Хубава пиеса е Глембаеви, хареса ни. Напомни ми Лисичета. Много хубава игра на Донков, Духовникова и Пламен Димов, и не само. Интересно беше да се види противоборството между героите на Донков и Димов на сцената.
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 22:56 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2026, 00:11 ч.
Хайде на театър - 18
Yellow, според мен проблемът е, че Веселин Анчев изключително много преигра. Със сигурност не са били такива лигави шутове мъжете преди 1 век, просто той доста пресоли нещата, а може и режисьорско решение да е било, няма как да знам, но по идентичен начин игра и в "Черна комедия" с друг режисьор. Специално "Балдахинът" не предполага образ на подобен палячо. И все пак като изключим тази забележка, това е едно от най-добрите неща, които посетих тази година, разсмя ме и ме просълзи.
Глембаеви също ще се гледа скоро .
Глембаеви също ще се гледа скоро .
Алиса, аз не съм чак толкова впечатлена от "Балдахинът", нито от " Богът на касапницата" , за който се говори в темата. Вероятно ми липсва някаква емоционална интелигентност, но пиеси, които са харесвани, мен не ме грабват толкова силно.
Аз онзи ден така доста се разочаровах от "Пет жени в еднакви рокли".
Заведох приятелка за рожден ден, имахме си заигравка и с заглавието...имах очаквания за поне сносна комедия, ама..се почувствах неудобно и пред нея.
Почти нямаше хора наоколо, на които да им хареса.
През цялото време се надявах нещо да се промени, да стане по...но..
Мъжът ми също малко ме скастри. Каза, че вече три постановки месечно му идват множко, след "Хеда Габлер" най-вече. Очаквал театъ, не кино все пак.
Аз също не разбрах какво толкова и се харесва. Да, модернистично, иновативно, беше ми интересно това действие извън театъра донякъде, но.. много викане, много истерия, малко смисъл намерих.
Сега ще водя свекървата на "Великият Гетсби", а после майка ми на "Сън в лятна нощ", надявам се да не е същото разочарование, че напоследък все греди
Заведох приятелка за рожден ден, имахме си заигравка и с заглавието...имах очаквания за поне сносна комедия, ама..се почувствах неудобно и пред нея.
Почти нямаше хора наоколо, на които да им хареса.
През цялото време се надявах нещо да се промени, да стане по...но..
Мъжът ми също малко ме скастри. Каза, че вече три постановки месечно му идват множко, след "Хеда Габлер" най-вече. Очаквал театъ, не кино все пак.
Аз също не разбрах какво толкова и се харесва. Да, модернистично, иновативно, беше ми интересно това действие извън театъра донякъде, но.. много викане, много истерия, малко смисъл намерих.
Сега ще водя свекървата на "Великият Гетсби", а после майка ми на "Сън в лятна нощ", надявам се да не е същото разочарование, че напоследък все греди
Олив, чува ли се, защото пишеше, че са без микрофони. Аз успях за 3 ред на 1 балкон.
Хареса ми и на мен “Глембаеви”, макар че няма да влезе в графата любими.
Прекрасен, прекрасен Пламен Димов! Беше ми харесал още в “Двубой”, но в тази роля истински блесна таланта му. Сцената между Деян Донков и Пламен (баща и син) наистина беше най-силният момент, но честно казано играта на Донков като цяло не ме впечатли. С нищо не се открои за тази си роля.
Началото на пиесата ми беше леко скучно, но постепенно набра скорост. Продължителността е 2 часа и половина с антракт. Спокойно можеше някои сцени да се съкратят. Текстът е доста и прекалено философски на моменти. Но като сюжет ми беше много интересна.
Откъм сценография - първоначалната визия на сцената беше доста странна, но трансформацията й в последсвие се получи ефектно..
Аз бях на 5-ти ред (в непосредствена близост до режисьора Ивица Булян и част от екипа му
) и се чуваше добре. Подозирам, че нямаха микрофони, заради емоционалния заряд и честото крещене.
Като цяло пиесата си заслужава гледането и я препоръчвам, но може да имате нужда от малко повече търпение в началото.
Прекрасен, прекрасен Пламен Димов! Беше ми харесал още в “Двубой”, но в тази роля истински блесна таланта му. Сцената между Деян Донков и Пламен (баща и син) наистина беше най-силният момент, но честно казано играта на Донков като цяло не ме впечатли. С нищо не се открои за тази си роля.
Началото на пиесата ми беше леко скучно, но постепенно набра скорост. Продължителността е 2 часа и половина с антракт. Спокойно можеше някои сцени да се съкратят. Текстът е доста и прекалено философски на моменти. Но като сюжет ми беше много интересна.
Откъм сценография - първоначалната визия на сцената беше доста странна, но трансформацията й в последсвие се получи ефектно..
Аз бях на 5-ти ред (в непосредствена близост до режисьора Ивица Булян и част от екипа му
) и се чуваше добре. Подозирам, че нямаха микрофони, заради емоционалния заряд и честото крещене.Като цяло пиесата си заслужава гледането и я препоръчвам, но може да имате нужда от малко повече търпение в началото.
Хареса ми и на мен “Глембаеви”, макар че няма да влезе в графата любими.
... но честно казано играта на Донков като цяло не ме впечатли. С нищо не се открои за тази си роля.
Началото на пиесата ми беше леко скучно, но постепенно набра скорост. Продължителността е 2 часа и половина с антракт. Спокойно можеше някои сцени да се съкратят. Текстът е доста и прекалено философски на моменти. Но като сюжет ми беше много интересна.
....
... но честно казано играта на Донков като цяло не ме впечатли. С нищо не се открои за тази си роля.
Началото на пиесата ми беше леко скучно, но постепенно набра скорост. Продължителността е 2 часа и половина с антракт. Спокойно можеше някои сцени да се съкратят. Текстът е доста и прекалено философски на моменти. Но като сюжет ми беше много интересна.
....
Може и да бъркам, но според мен ролята му беше такава - на по-възрастен и по-спокоен човек, в противовес с младежката енергия и плам на сина, затова може да не изглежда, че се откроява играта му, но прекрасно пресъздаде този образ.
Съгласна за продължителността, някои сцени и за мен бяха ненужно разтеглени, вероятно това е пиесата и си вървят по нея, но като че ли днешните зрители сме изгубили търпението за по-дълги пиеси.
Според мен " Великият Гетсби" няма как да не се хареса. Пиесата е страхотна, пресъздава много правдиво духа на времето, просто те пренася в една различна обстановка.
Аз купих билети за мен и майка ми за "Хеда Габлер" и също се притеснявам, дали ще и хареса. Доста е критична към всичко, хем искам да я разнообразя, хем каквото и да измисля, на нея не и харесва.
Освен нея, приятелки не водя на театър, мен като ме поканят, ходя, но не искам да ми се мрънка, че пиесите които избирам не са добри.
Аз купих билети за мен и майка ми за "Хеда Габлер" и също се притеснявам, дали ще и хареса. Доста е критична към всичко, хем искам да я разнообразя, хем каквото и да измисля, на нея не и харесва.
Освен нея, приятелки не водя на театър, мен като ме поканят, ходя, но не искам да ми се мрънка, че пиесите които избирам не са добри.
Olive,
Проблемът за мен не е, че Донков игра зле, а че напоследък ми е твърде еднообразен и предвидим. Сякаш гледам рециклиране на вече познати образи. Ако си го гледала, например, в сериала "Алея на славата", тук той влиза в същия типаж едно към едно.
Може би затова играта му по никакъв начин не ми се открои на фона на останалия актьорски състав. Не видях нищо специално или "on top", което да ме изненада.
На мен продължителността не ми дотежа толкова, колкото текстът. Хареса ми, че имаше и две музикални изпълнения на живо (браво на Дарин Ангелов).
Проблемът за мен не е, че Донков игра зле, а че напоследък ми е твърде еднообразен и предвидим. Сякаш гледам рециклиране на вече познати образи. Ако си го гледала, например, в сериала "Алея на славата", тук той влиза в същия типаж едно към едно.
Може би затова играта му по никакъв начин не ми се открои на фона на останалия актьорски състав. Не видях нищо специално или "on top", което да ме изненада.
На мен продължителността не ми дотежа толкова, колкото текстът. Хареса ми, че имаше и две музикални изпълнения на живо (браво на Дарин Ангелов).
Висока е сцената там.
Това какво ще рече, че не е добре на първи ред или че въпреки това става ?
