Хайде на театър - 18

Вчера Пипи в МТ, днес Венецианският търговец в НТ, а откривам с Арсеник и стари дантели в ТБА.

2025 година завърших с "Венецианският търговец" в Народния. Гледах за 2-ри път и определено представлението си е изгубило енергията. Отделно, че имаше непрекъснати проблеми с микрофоните.
Напоследък съм отчаяна от почти всичко, което гледам и ми се иска да попадна на наистина хубаво представление.

2026 ще открия с "Цветът на дълбоките води" пак в Народен.

Аз пък на финала на тази година реших да споделя с вас една моя нова страст от последните месеци - радиотеатърът. В началото бях изключително скептична, не вярвах изобщо, че ще ме грабне и ще ми хареса, но всъщност толкова ме завладя, че за 4 месеца изслушах над 100 радиопостановки в youtube, поне 20 от които бих определила като абсолютно фантастични, а повечето - като хубави. Най-скорошното великолепие изслушах сега по Коледа - "Последни луни" от Фурио Бордон, пиеса, поставена през 2001 год. в театър 199, в ролите тогава - Мария Каварджикова и Вълчо Камарашев. (Щеше да бъде чудесно и днес да се играе някъде, защото е разкошна.) Някои гласове в записите са на артисти много далеч от моето поколение, които никога не съм имала възможност да гледам на сцената, и е по някакъв начин вълнуващо да се докосна до таланта им. Има и по-нови, съвременни радиотеатри, с актуални популярни изпълнители. Някои неща са толкова въздействащи, че съм се просълзявала, на други съм се смяла и са имали много силно емоционално влияние почти като театрално представление на живо. Със сигурност е много по-добро от Сторител лично за мен и го предпочитам. Така че, ако някои от вас проявят интерес, опитайте и може да се изненадате.
Весели празници!

Защо така? Аз като гледах  за втори път Венецианският  търговец  през ноември и ми хареса още повече.

Цветът на дълбоките води е хубава пиеса но няма да е същата без Павел Иванов. Радвам  се че имах честа да го гледам там. Страхотен беше. ❤


Радиотеатрите са страхотни и аз ги слушам. 🤗❤

Звънче,сподели отзиви за Запознай ме с вашите,моля.
Аз взех за отворена брачна двойка

Завърших снощи 2025 с “Празна е стаята на удоволствието“ в Топлоцентрала. Много, много любопитно ми беше. Актьорите използват доста непопулярен метод на игра - близка до конселационна психоаналитична сесия с елементи на физически театър.  Изживяват пред нас свои лични травматичини житейски ситуации ( няма да ви давам спойлери, но става въпрос за наистина тежки мигове от вероятно техни и на близките им случки )  За разлика от симулативно/ имитативното “Орфей“ в НТ изградено по подобен механизъм - в „Празна е стаята ...“ - експеримента е успешен и завладява дълбоко. Забележително сценично присъствие особено на женския каст Елена Димитрова, Юлиана Сайска и още две актриси, които за първи път гледам. Не само им вярвах, но и почувствах как болката им преминава през мен, свързва се с мои дълбоко погребани усещания от миналото и извървях с тях пътя към откровение, успокоение и пречистване. Рисково е за любители на строго традиционния театър, както и за зрители поне под 16 год. Лична оценка 9 / 10.  
2026 ще стартирам с новия спектакъл на Ива Димчев - “Ди/Щраус техник“  пак в Топлоцентрала. От анонса съдя, че той се връща в хореографските си търсения този път върху основата на популярни валсове. Като артист, който разбива всякакви клишета, дори понякога спорно, предизивикателно и ексцентрично - очаквам изнанади. “Ето част от описанието: „Ди/Щраус техник“ е музикално танцов курс за подсилване на духа, вокалните възможности, пъргавостта и желанието в публиката. Използвайки за основа мелодии от краля на валса Йохан Щраус, Димчев създава 10 лековити /лековати/ песни и хореографии, съотнасящи се към различни аспекти на желанието и психо-физическото здраве на обикновения гражданин. Една асамблея на леконравието. Едно обяснение в любов към всичко човешко.“ Явно публиката ще е в ролята на активен партньор - да видим дали ще имам смелост да се включа.
На всички участници в тази повече от прекрасна тема и нейния създател Sea Sea - желая от сърце щастливо посрещане на Новата година. Нека е мирна, здрава, с обич и надежда напред. Дано се наслаждаваме на повече вълнуващ добър театър и изкуство въобще. Чрез споделяне, спорове, чувства - тук аз разширявам чрез вас своя цветен и емоционален спектър. Благодаря ви!

Момичета, ако няма билети онлайн за Балдахин в Армията, има ли шанс на касата да има?

Не е в плановете ми да го гледам и няма да мога да споделя Не ме привлича нито съставът, нито отзивите.

Tilda.М., голяма си смелчага, като чета какво си гледала и ще гледаш и слушаш … 😳
Аз в Топлоцентрала не бих отишла втори път, след “Представление и наказание”, което си беше живо наказание за мен и ясен знак, че на това място има само алтернативен театър, а за ИД само като чета на какво ще подложи класическата музика, тръпки ме побиват …

И аз утре съм на "Слон в стаята". Дано не е много философско и песимистично, че хич не ми се иска с нещо натоварващо да завърша годината.

Не ме плаши по - радикалното изкуство, стига да е създадено от талантливи и креативни творци (според мен). Понасям и се опитвам да разбирам и анализирам и по - тежки теми защото дълго остават в съзнанието ми за разлика от от нещо преходно и блудкаво макар и изпълнено от “звезди“. От няколко години следя и алтернативния театър - не всичко е добро според мен, но и “Представление и Наказание“ , както и “Дишай“ , “Сеч/ Една възбуда“,  “Пастет“,  “Happy Together - Unhappy Together“, “Prima Facie„ , “ Празна е стаята на удоволствието“ ,част от спектаклите на Иво Димчев, някои от предложенията в Сфумато като “Вирхова приказка“, “Мислещи тръстики“, “Лицето на ближния“, “Медея“ в НТ ме докоснаха по особен начин, провокираха и разшириха фокуса ми. А всички те в крайна сметка са баш алтернативен театър. Повечето от изброените предизвикват спорове и дебати, и това е добре, явно достигат до зрителя по различни пътища дали шок, отричане, неочаквано откровение или разтърсване... Не те оставят безразличен и готов 5 мин. след като свършат да ги забравиш с ракийката и салатката. Разбира се, че си падам и ценя по - класическа структура, като “Швейцария“ или „Слон в Стаята„ , „Без кръв“, “Трамвай желание“ в Младежки, спектаклите на Александър Морфов, дори “Каквото Такова“ в НТ. Общото е че им вярвам и ме вълнуват като истории, игра, цялост на различните компоненти. В последно време се дразня, когато видя изключително скъп и претенциозен декор, красив да ... обаче понякога пред него липсва как да го кажа, може би “живот“ по личното ми мнение разбира се. Петимна съм и да гледам напълно непознат, дори неразбираем за мен “живот“ ... но да усетя, че го има, а не е заменен просто с крясъци, интонации и ефекти макар и на добро ниво.

Темата е доста натоварваща.

Ох,друг потребител след теб е писал  че го в гледал Моя грешка

Вчера завърших годината  с "Богът на касапницата". Разтоварващо за неделя вечер.
Новата година ще ми стартира с "Неделя вечер" на 10-и, "Велика" на 17-ти и после "Ножица-трепач", "Къщата на гнева" и "Театър". Доста ги наредих за януари.
Малко ме разтревожиха отзивите за "Ножица.." и "Велика".
Първата ми я бяха препоръчали като много свежа, купих и после се разтърсих за повече отзиви, голяма част от които се оказаха не много ласкави. А втората беше доста рекламирана, харесвам много и играта на Бабинова, но после и от тази постановка имаше разочаровани. Няма да се настройвам де.
Весело посрещане на Новата година на всички и да продължаваме тази хубава и полезна темичка!

Аз ще започна с Деветдесет в Младежкия. Весело посрещане на новата година! 🎄