Връщам се от "Шишарки" в 199. Много смислена, хубава, с трогателни моменти, за нещата от живота и малките камъчета по пътя, които за миг обръщат колата завинаги и няма връщане назад, за човешката сила и слабост, за свързването и отдалечаването между хората, прошката и приемането.
Всичко щеше да е чудесно, ако удоволствието ми не беше развалено от поведението на момче в близост до мен, седящо в средата на първи ред, за което трудно намирам думи... Още в първите минути на постановката извади кенче бира от раницата, размаха го високо и се провикна към артистите "Наздраве, ко*еле!", после поиска и чипс от тях, отбеляза шумно, че един от артистите е водещ в "Преди обед", така че да го чуе. След като необезпокоявано изпи цялата си бира, срита кена под седалката, дойде ред и на многократното оригване, после на магарешката кашлица, шумното секнене на нос, постоянни подвиквания, абсолютно безумен смях на изключително драматични моменти... Истински възмутена съм от нищоправенето на разпоредителите и за жалост смятам кракът ми скоро да не стъпи в този театър...
А актьорите - те стоически издържаха всичко това като истински герои. Бяха прекрасни, и четиримата. А най-много ме развълнуваха Петър Дочев и Виттория Николова. За голямо съжаление бяхме сигурно не повече от 25 души в залата, но пък поне се надявам да сме ги зарадвали с няколкото биса, определено заслужават адмирации.
Аз чух олелията, но реших, че някой просто говори по телефона... 