Аз съм театрална почивка. Сега само ще отида на френският мюзикъл Дон Жуан. Нямам никакво желание да ходя,може би ще тръгна отново на пролет да гледам някоя постановка на Диана Добрева.
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 22:56 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 23:49 ч.
Хайде на театър - 18
Отзив за "Обикновено чудо" във Възраждане.
Като история - доста слабо и неубедително. Мислех, че ще е по-интересно. Но пък играта на Йордан Ръсин и Ивайло Драгиев беше много добра. Дори успяха да осмият и Б.Б и Д.П. Имаше родители с едно 4-5 годишно дете - не съм сигурна, че му беше интересно, но поне пазеше тишина. Давам му средна оценка само заради актьорската игра.
За "Влюбеният дирижабъл" със сигурност ще си взема билети, благодаря че сподели, Алис. 😊
Като история - доста слабо и неубедително. Мислех, че ще е по-интересно. Но пък играта на Йордан Ръсин и Ивайло Драгиев беше много добра. Дори успяха да осмият и Б.Б и Д.П. Имаше родители с едно 4-5 годишно дете - не съм сигурна, че му беше интересно, но поне пазеше тишина. Давам му средна оценка само заради актьорската игра.
За "Влюбеният дирижабъл" със сигурност ще си взема билети, благодаря че сподели, Алис. 😊
Стартирах театралната година с "Царицата на Чардаша" в Музикалния театър. Прекрасна лека и не натоварваща оперета ( какъвто е и жанрът, разбира се) за любовта и пречките, които младите влюбени имат, заради попрището на главната героиня.
Мога да гледам оперети всяка вечер. То костюми, то пера, то блясък, да му се напълни душата на човек. В крайна сметка това е идеята на изкуството-да ни направи щастливи.
Мога да гледам оперети всяка вечер. То костюми, то пера, то блясък, да му се напълни душата на човек. В крайна сметка това е идеята на изкуството-да ни направи щастливи.
Бях тази вечер на “Велика” в МГТ. Не знам откъде да започна коментара си, защото съм с много смесени чувства. Със сигурност мога да кажа, че този модерен прочит на личността Екатерина Велика и на нейната епоха не е моето. Сега наясно съм, че е базиран на сериал, който признавам си не съм гледала, но всичките вулгаризми и обикалящи мечки на сцената определни не ме грабнаха. Сценографията също не ми допадна, но пък беше в унисон с модерността на пиесата. И тук идва голямото НО в случая, и това е Весела Бабинова. Наистина е Велика, за мен брилянтна актриса, която никога не играе еднакво, винаги е различна и безупречна на сцената. Та не съжалявам, че го гледах, заслужаваше си. Имаше и деуги добри актьори в постановката, но тя просто блестеше. И въпреки, че не е моето, аз препоръчвам постановкага, не само заради играта на Весела Бабинова, а просто защото е хубаво да се гледат различни неща, в които си личи, че са вложени труд и емоция.