Семейни задължения към възрастен родител

Лошото е, кога е придирчив /до крив/ човек, а после вече саможив. Когато влезе в дома, проблемите с паметта не бяха така ясно изразени. Ама държеше да си е вкъщи и след падане остана на легло /по дълго е, ама не е важното в случая/ Важното е, че си имаше претенции и я настанихме само в стая. Сега самотата й идва вповече, ама казват да не й променяме ежедневието

Тя и в дом да е не е лошо да я види лекар и да се знае точно какво и е, за да се вземат адекватни мерки. Не съм казала да си я гледат те, но първо да се види от лекар все пак.

Защо приказваш глупости? Все едно шефът ти утре да ти каже "сори, промениха се обстоятелствата, от утре трябва да работиш на 16 часа, естествено на заплатата, на която вече сме се договорили и си подписала договора". Ще си съгласна ли?

Чак и наследството ѝ били заграбили на авторката, при положение, че двете са си разделили дела на майката, който е много по-голям от техните.

Нали осъзнавате, че авторката гледала малко  бабата през ваканцията, редували се с домочадието, а в останалото време сестрата сама помага грижите за бабата (майка им), същевременно гледа и сърдечноболен със стент и сигурно се е разсипала, и не вземат ли мерки кой ще помага с гледането на бабата, може да остане без сестра и бабата да е изцяло неин ангажимент.

Ако става дума за дом, трябва много внимателно да се проверява. Всичко зависи от хората, които държат този дом и от работещите там. В една друга тема тук съфорумка беше споделила, че плащат 4500 лв месечно за тяхна близка и не е доволна от грижите.

Горката майка.
Парите и за черни дни са заминали. Съзнава, че е в тежест на дъщерите си и е нежелана. При това положение споменава мъртвите. Към кого да се обърне ? За живите вече не е интересна.
Как да не изпадне в депресия. Дъщерята страда, че не можела да се радва на новия апартамент и на дипломиращата се дъщеря, бал и т.н.
"Счетоводителките".......
Дано е милостива съдбата към нея.

Идва един момент и едно състояние, когато човекът чувства, че е изживял живота си и времето му е дошло, от там нататък е мъка за самия него.

Така е, но някаква по-висша сила решава тези неща.
Мама Ру, ти си герой. Дано дойде време, в което да можеш да си починеш и да се погрижиш за себе си. Но поне ще си спокойна, че каквото е било нужно - направила си го.

Не мога да й спестя болката. Всяко движение в леглото е болка, ставите й са тотално износени и болят. Всичките. И както казва майка ми "Това не е живот" и "Господ ме е забравил".  В някакъв смисъл, хората с деменция, Алцхаймер са пощадени - не осъзнават реалността и сякаш са щастливи в своя си свят. За близките е агония.

Според написаното от теб и като минала през такава ситуация, ето моите заключения:
- отношенията ви не са били хармонични по обективни или не причини, и със или без проблема на дементността на майка ви, пак по някакъв начин във времето са щели да ескалират.

- явно вие се оправяте по-добре в живота поради лични качества, късмет, доходи и т. н.

- затова и майка ви предпочита да е при вас.
- направеното споразумение със сестра ви още навремето е трябвало да ви остави съмнението, че може тя да не изпълни договореното докрай (всъщност тя полага някакви грижи за майка ви, по твоите думи, но е възникнала по-сложна ситуация).

Най-напред ти сама трябва да решиш какво точно искаш, няма правилно или погрешно. Искаш ли майка си при теб или не (това с пренасяне и свикването на новото място го остави - пренасяте й най-необходимото, с което е свикнала, леглото, масата стола и някои дребни неща, които са важни за нея да не се чувства изгубена, отделяте една стая за нея и се организирате с грижите.
За това обаче трябва имаш съгласието и участието на семейството ти (съпругът и децата).

Ако съпругът ти не е съгласен, трябва да търсиш друг начин за грижите за майка си, и то веднага - жена в къщата на село да я гледа срещу заплащане или хоспис.

Финансовата част - съмнявам се да получиш нещо от сестра си като пари - връщане на онези пари, които е получила. В крайна сметка може да ти каже, че е полагала грижи, но не може по-нататък. И донякъде ще е вярно. Гледай с добро да получиш нещо от нея. Ако не стане, мисля, че има и по закон "издръжка на родител", но кой знае колко време ще мине и дали ще получиш нещо.
Може би по-добре по човешки, вместо още повече неприятности и все по-развалени отношения.. В крайна сметка съпругът й е такъв - "не може да се разчита на него", по думите ти, а сега се е върнал и болен. Вероятно и тя не е случила в живота, а и деца няма.
Обединете усилията си, намерете се като сестри, коя каквото може да направи/да даде. Няма да бъде по равно. Такъв е животът.
Успех!

ПС. Намирам много точни, изчерпателни и изпълнени с човешка съпричастност постовете на Deborana.

Всъщност в обичайната ситуация при такива условия, родителят прехвърля изцяло неговия си дял на детето, което ще го гледа. Тук това не е станало, даже авторката е намазала, така че какви пари трябва да ѝ връщат.

Така беше бабата на един колега на ММ, тя почина, де, отдавна беше. Постоянни болки по тялото, мисля, че точно ставни. Той обмисляше вариант да и търси нелегално марихуана. Ще питам този с бабата, ММ поддържа връзка с него, дали нещо е помогнало тогава, но не вярвам да не сте опитали всичко. Дано нещо да работи за облекчаване на болките - медикамент, физиотерапевтични методи, каквото и да е.

Оставянето на увредено дете в дом, "ако щеш, се скъсай да го посещаваш", не е чудовищна постъпка, а също такова предотвратяване на съсипването на други животи за период, много по-дълъг от гледането на болен родител.

Всички страдащи от деменция минават през болестта по един и същ начин: първоначално близките, които не живеят с тях нищо не забелязват, понеже болните развиват едно чувство за срам от това, че забравят някои ежедневни неща. Това според спецификите на ежедневието на човека може да е забравяне, че си е купил лекарствата, определена любима храна, къде си е оставил очилата и т.н. Резултатът е, че един ден близките му откриват в шкафовете и чекмеджетата десетки кутии неразопаковани лекарства, болният яде със седмици една и съща храна (примерно само един и същ вид любими бисквити и нищо, ама нищо друго), забравя да пие вода, сдобива се с няколко чифта очила, всичките прибрани в хладилника, шкафа за обувки, на терасата и къде ли не, освен там, където им е мястото...

След това започва да досажда на близките си с разкази за детството и младостта си. Започва да си спомня предимно стари конфликти, но не и хубавите моменти със същите хора. Започва да си спомня все по-често и натрапчиво за мъртви хора. Изглежда като депресия, но не е - просто болестта изостря спомените от миналото и на преден план излизат именно хора от него. Дементно болен в тази фаза може да ви изброи поименно всички присъстващи сватбата на третата си братовчедка, състояла се преди 40 години, но не и да ви каже кой му е дошъл на гости вчера. Обикновено в тази фаза на болестта започват да изчезват пари и скъпи или сантиментални вещи от дома - околните усещат, че човекът в някои моменти от деня не е на себе си и тези от тях, затънали в дългове и хазарт, а и моралът не им е пречка, започват да се възползват. Повечето измами с имоти също се случват в този момент - болният добре имитира нормална и здрава мисъл за пред нотариусите, но тези периоди са кратки и се действа бързо.

В следващия етап човекът започва да се губи на познати маршрути и да изпитва трудности да се прибере в дома си от магазина, който посещава ежедневно от десетилетия. Или да се опитва да нахлуе в чуждо жилище, защото греши етажа или входа на блока.

Почти по същото време започва и вечерно обостряне с халюцинации и агресивни изблици.

След това един ден болният се заключва в банята и звъни в полицията, защото е открил в дома си непознат човек. А това е негов съпруг или дете... И тук вече всички признават пред себе си истината. Слонът в стаята вече не може да бъде игнориран.

Ще ви спестя разказа за инконтиненцията, мазането на стените с изпражнения, отскубването на контактите от стените, премахването на всички мебели (защото любимо занимание става катеренето по тях с цел достигане на тавана), премахването на стъклата от прозорците и замяната им с термопанели (и впоследствие подсилването им отвън със заковаването на греди върху новата дограма), оплакванията от съседите заради денонощния вой и блъскане по стените и т.н. и т.н.

Опитвам се да обясня, че авторката е на път да наследи и сестра си, ако по някакъв начин не и помогне. Просто този ужас не е за понасяне от сам човек. Не знам дали ги има кротки болни, но когато съм говорила с други хора пред лекарските кабинети съм разбрала, че всички сме минавали през едно и също.

Съчувствам на всички преживели и преживяващи описаното в последните страници.
Искам само отново да повторя, че деменциите са различни видове, че е нужна диагностика и има подходящи медикаменти, които могат да помогнат на човека да има донякъде по-човешки вид и да страда по-малко самият той, а и близките, или болногледачите. Независимо дали ще се гледа вкъщи или в дом е хубаво да бъде диагностициран адекватно и да се терапевтира с медикаменти също адекватно. Иначе е филм на ужасите.

Тъкмо щях да пиша да се обърне внимание на думите на Бояна. Точна диагноза с подходящо лечение може да забави влошаването. Нищо, че все "нищо не може да се направи, нелечимо е".
И спестяване на пари, колкото може повече отсега, било за дом, било за гледане в домашни условия.

Мдаа, майка ми е била актриса, баща ми педераст, имал е любовница и всички са живяли заедно.. Същевременно е родила на "едно момче", че то много искало.. Тя е на 8 години, ама майка й и баща й скоро не са ходили да я видят, само батко й ( да се чете сина й)
Странното е как тези работи се вплитат в един сам по себе си смислен разговор и ако слушаш отстрани си викаш -че какво и има на бабата. Другото е, че всичко излита от главата - говорим, говорим и след малко: А сега кажете нещо, и започваме същото. Много криво, много тегаво, това не е майка ми.
За спестяването - 40 х. на година за неизвестнэ време как се отделят? Имот ок, ама той им беше СИО, майка си има големия дял, като беше добре какво  да й кажем дай пълномощно, щот може нещо да ти стане? За някоя майка може да е ок, за моята обида. Сега вече няма как да стане,