Семейни задължения към възрастен родител

Е, хубаво де, но ако сестрата се срине, какво прави авторката? Все пак трябва да е жива и в кондиция сестрата, за да си заработи дадените пари.

Да де - затова написах, че И авторката трябва да участва.
Иначе сестрата хем е живяла в апартамента на майката, хем прибира по-голямата част от парите, хем бие отбой. Не става така. Трябва да поеме по-голяма част от грижите, но не изцяло.

Аз теб те разбрах, питането ми е към смятащите дялове и пари. А дали бие отбой или наистина изнемогва физически и психически? Все пак самата авторка е преценила, че сестра и не издържа и ще рухне. И трябва заедно да търсят решение.

Относно моя ангажимент,никъде не съм споменала,че нямам такъв!Аз съм на работа от 9 до 18ч.До като се прибера става 19ч/сега вече по тъмно/.
 Сестра ми работи по часове т.е има дни,в които може и да не ходи на работа.
Моята идея е да вземам майка ми в петък вечер за почивните дни,в които мога да съм на нейно разположение.В това състояние ще е нобходимо да съм постоянно до нея.През седмицата просто не виждам как може да стане?Едното дете е сутрин,а другото след обяд на училище,но не ми се иска да ги обременявам,защото усещам как те не могат да възприемат това състояние на баба си.
За пример ще кажа,че лятото и слагаха да яде,даваха и лекарства,дори я водеха на разходка до магазина.Но нейната апатия явно започна да ги изнервя и накрая си намираха повод да не стоят в къщи,за което не мога да ги обвинявам.
Съпругът ми е на смени като първата е от 3-4 сутрин,а втората до 11-12ч вечер.Той има нужда и от почивка все пак,защото работата му е натоварена.
Ако се касаеше само да осигурявам човек до нея да,но да ги задължавам да и слагат храна,дават лекарства,търпят изблици на нерви....
 Когато е при сестра ми постоянно повтаря,че главата и бучи само в нейното жилище.Когато я вземехме при нас след 1-2 д.ме посреща пак с "Бучи ми главата".При нея има и глухота,но след като сестра ми обиколи няколко кабинета и и направиха апартче,категорично отказва да го носи/хвърля го!/

Не, не исках да се намесвам точно по върпоса за дяловете, но апартаментът не е продаден заради дълг на сестрата, а за да си купи авторката жилище. Капарото е дадено на сестрата, за да си погаси дълговете (публични, т.е. към държавата). Иначе няма как да стане продажбата, иска се продвачите да нямат публични задължения. Сестрата е живеела в този апартамент и със сигурност не е била щастлива да го напусне, за да вземе жилище на партер, както авторката не пропусна да вметне (тя като по-оправна е на 4 етаж). Но с наследствените имоти е така. Ясно е, че отношенията са се обтегнали още тогава.
Не упреквам никого в тази история, всеки, вкл. майката е взел решение, което му се е струвало необходимо, адекватно и възможно на момента. Няма как да предвидим бъдещето.
Да добавя, че по описание майката на авторката не ми се струва толкова дементна, явно е депресирана и се нареждам към препоръките да се потърси добро лечение извън чисто битовия въпрос. Нещата може да се закрепят, да се забавят най-гадните процеси.

Добре де, досадна съм, знам, но защо не я прегледат специалисти тази жена и да се види точно какво и е, дори като форма на деменция, да се изпише адекватно лечение и подкрепяща терапия, и да има прогноза, за да се състави план?

Една година.

Забравяш, че сестрата е ползвала жилището известно време, а авторката не. И пак, сестрата е взела 4/6, а авторката само 1/3. Дори и да не е съвсем справедливо според тебе, сестрата се е съгласила срещу повечето пари да вземе майка им и да я гледа. Такава е уговорката.

Понеже се развихри темата защо е продаден апартамента .....живеехме в двустайно жилище,купено от свекърва ми.Децата порастнаха е ни стана тясно.Намерихме купувач на добра цена.Теглихме кредит за доплащане. Сестра ми твърдеше,че повече не иска да поддържа апартамента.Не правеха ремонт,защото не е техен.Майка естествено, че не искаше да продава,но не беше стъпвала в него 5г.Питах да направят ипотека и да ни платят моята част,но нямаха право.Зет ми не работеше,а сестра ми не можеше да декларира печалба.Та единствен вариант беше продажба.

Да попитам, според вас, в началото на болестта, болните осъзнават ли, че имат проблем? Говорихме си с позната, че когато има осъзнаване за случващото се, за спадането на когнитивните способности, значи не е точно деменция. При нейна близка, уж са я диагностицирали с деменция, говорят си, но примерно, бабата е забравила някоя дума, обаче след 1 час се сеща какво да каже.Т.е мозъкът е в "работен" режим и все пак успява да се сети за думата. Другото е, че примерно може да пусне прахосмукачка и пералня, но не успява да си включи готварската печка, не знаела как. И подобни неща. Това прилича ли ви на начало на деменция?

Това прилича на Алцхаймер.

И пак да се повторя – диагнозата и прогнозата са ключови, не толкова апартаментите.

Възможно е в началото да осъзнават, доколкото знам, да.

В момента, в който спрат да осъзнават, че имат проблем, тогава вече са зле. Това ми каза един човек, който работеше в клиника за Алцхаймер в Австрия.

А някога знаела ли е как да я пуска? Съседката срещу нас не можеше да пусне пералнята, миялната, печката, нищо в кухнята. Нямаше деменция и си умря с акъла си, способна да рецитира цели сценарии от филми и пиеси, поезия. Мъжът и е бил професионален готвач и у тях готвеше, переше, миеше посуда само той. Когато стана дементен и го взеха в болница, тя не можеше едно яйце да си изпържи. Асистентката мислеше, че е станала дементна, но психиатърът реши, че не е, защото няма промяна в способностите и.

Аз не мога да боравя с копирната машина, не мога да пусна телевизора у нас. Мъжът ми не може да пусне пералня или миялна. Не сме дементни. Той ми е обяснил 100 пъти как се пуска принтера, а аз - как се пуска миялната, но явно не е нашето, а и на мене ми трябва да прочета упътването и чак тогава разбирам как работи някой уред.

Има и друго - ако цял живот е ползвала газова печка или печка с механични копчета, на стара възраст ще и е трудно да започне да борави с печка с touch копчета и да разбира кой от индукционните котлони точно е включен. Баба ми се пулеше пред индукционния плот на майка и как котлоните са студени, а водата завира. Свикна. Не можа да се научи да пуска пералнята и миялната у майка, но и не искаше за да не счупела нещо. В нейния дом ги пускаше, но само старите, купени през 60-те и 70-те. Подарих им нова, икономична, тиха пералня, но не пожела да я ползва и така си седя в килера 10г. С упорство може да се научат старите хора.

Важно е да си ползва мозъка. Нека да смята наум или с лист и молив, да чете, да научава новости, да излиза с хора за да си запази когнитивните способности. Спорт, някакви ежедневни упражнения в къщи, ходене са също много важни.

Да, хората с Алцхаймер съзнават, според мен.
Имат и "мрачни" моменти, моменти на обърканост, тогава вероятно не. Трудно им е да боравят с думите, да говорят, да разбират, защото е нарушена областта Брокка (не знам дали е това термина на български), която е свързана и с речта.
Интуитивно обаче имат някакви антени.
Добре реагират, когато им се докосне ръката, погалване по косата, както и ресане на косата, но най-вече ако тези неща се правят бавно, с уважение, не механично.
Също и метода с куклата (голяма кукла), е успешен при жените. Използват го.

Дори в последните етапи, след години, когато вече са атрофирани дори мускулите, участващи в храненето, "разпознават" любимата си музика, изразяват радост с очите си, особено в компанията на животни (известна е пет-терапията дори в клиники), както и когато около тях има дете.

Не всички са агресивни.