Когато родителят вече е починал, това, кой колко го е гледал, с чии средства и т.н., става аргумент и в имотните спорове, като понякога вижданията кой колко е гледал родителя доста се разминават. Потенциален източник на доста скандали е това. Дано намерят общопоносимо решение.
- Публикувана: 11 ноем. 2025, 15:02 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2025, 17:52 ч.
Семейни задължения към възрастен родител
Фактът, че се дарява имот срещу гледане, показва също как това е аргумент.
В случая авторката е получила 1/6 от майка си, а сестрата 3/6, тоест три пъти повече именно с уговорка за гледане.
(Сестрата е получила от авторката и парите от капарото за двустайния, и няма данни да ги е върнала, нито авторката претендира да ги получи.)
Ако авторката поеме майка си двата почивни дни, а сестрата останалите 5 дни, донякъде се запазва това съотношение 3:1. Малко в полза на сестрата, т.е. нейните 5 дни са малко по-малко от това съотношение.
В случая авторката е получила 1/6 от майка си, а сестрата 3/6, тоест три пъти повече именно с уговорка за гледане.
(Сестрата е получила от авторката и парите от капарото за двустайния, и няма данни да ги е върнала, нито авторката претендира да ги получи.)
Ако авторката поеме майка си двата почивни дни, а сестрата останалите 5 дни, донякъде се запазва това съотношение 3:1. Малко в полза на сестрата, т.е. нейните 5 дни са малко по-малко от това съотношение.
Когато в едно семейство родители или братя и сестри започнат да мерят кой колко е дал и кой колко е получил това вече за мен не е семейство. Бабата като някаква вещ ще я размятат ту в единия апартамент, ту в другия. Горката баба. Аз не бих искала да съм на нейно място, не знам за вас.
Когато човек е в състоянието на бабата всички са потърпевши. Не всеки може да издържи дълго да се грижи за дементно болен. Да не дава Господ! И дори да не мерят и да не смятат. Аз имам лош опит с брат си, но той се удържаше докато татко беше жив и след това избухна с простотията си.
Авторката и сестра ѝ имат някакъв лимит като всеки човек. Решението за хоспис би било най-хуманно за всички.
Авторката и сестра ѝ имат някакъв лимит като всеки човек. Решението за хоспис би било най-хуманно за всички.
Явно всеки изказва мнение за ситуацията, изхождайки от своя собствен опит и наблюдения. Кукумицинка, през цялото време защитаваш сестрата, горката, изгонена насила от жилище, което и другата е имала право да ползва по един или друг начин. Пак, че се е съгласила да го продадат, че е можела и да не се съгласи. Авторката, с помощ от свекърите, успяват да закупят по-голямо жилище, за което теглят и ипотека. Другата и кредит не може да изтегли. И стига сте смятали части от наследството, продали са апартамента и са го разделили с одобрението на майката. Пак едната е намазала. Няма деца, ще поеме грижите за майката. Майката до сега се е обслужвала сама, в къщата на село, може и с продоволствия да е помагала.
Сега авторката не отказва помощ, но в предвид нейната семейна ситуация не може да помогне много. Другата поне ангажимента с майка си да поеме, като друго не е направила в живота си.
Сега авторката не отказва помощ, но в предвид нейната семейна ситуация не може да помогне много. Другата поне ангажимента с майка си да поеме, като друго не е направила в живота си.
Не се знае кой колко е смятал и кой просто е бил по-притиснат от обстоятелствата. Прочутото наследство едва ли е било пентхауз до Народния, по-вероятно 60 квадрата панелка 
А при неминуема продажба (щото алтернативата, нали, е съд и после публична продан) сестрата може да е била готова всичко да приеме като ангажимент, само за да вземе дял, който ще стигне поне за някакво жилище, ако ще най-окаяното. А защо точно е останала без друг вариант - ми всякакви причини може да има, от съвсем независещи от нея, като чистия късмет или отношение от родителите и т.н., до чист мързел и безотговорност. Явно е, че авторката усеща някакво превъзходство и недоволство към сестра си, дали е основателно не знам и не ми влиза в работата. Но няма правило, че по-неуспешното, бедното или бездетното дете е по-длъжно на родителя си. В общи линии лъвския пай от гадостта отнася по-съвестния, а често той не е по-богатият или по-преуспелият - няма правило. Виж, това всеки да си мисли, че е дал повече и е по-прецакан от другарчето - това вече си е в реда на нещата 
А при неминуема продажба (щото алтернативата, нали, е съд и после публична продан) сестрата може да е била готова всичко да приеме като ангажимент, само за да вземе дял, който ще стигне поне за някакво жилище, ако ще най-окаяното. А защо точно е останала без друг вариант - ми всякакви причини може да има, от съвсем независещи от нея, като чистия късмет или отношение от родителите и т.н., до чист мързел и безотговорност. Явно е, че авторката усеща някакво превъзходство и недоволство към сестра си, дали е основателно не знам и не ми влиза в работата. Но няма правило, че по-неуспешното, бедното или бездетното дете е по-длъжно на родителя си. В общи линии лъвския пай от гадостта отнася по-съвестния, а често той не е по-богатият или по-преуспелият - няма правило. Виж, това всеки да си мисли, че е дал повече и е по-прецакан от другарчето - това вече си е в реда на нещата
Да, възможно е да е била притисната от обстоятелствата. Писа се, че нямала доказуеми доходи, от което останах с впечатление, че има някакви "сиви". Такива хора са често лекомислени или селски тарикати, едното, не непременно и двете, та и аз подходих с предубеждение, но съм съгласна - не знаем. А и предвидлива, непредвидлива, редно е двете да си разпределят тежките грижи някак.
Баща ми е трето породено дете. Като най-малък е бил и ощетеният - първото дете момче - "на мама гимназиста", "на мама студента", второто - момиче и той накрая, който трябва да се освободи по бедност от такса за гимназията и да чака вуйчо му обущарят да му зашие обувките, защото няма други. Студентът прави кариера и се установява в София, сестрата се омъжва, баба ми прекосява града пеша, за да ходи да гледа внучката във времена, когато няма майчинство и ясла или детето е прекалено малко бебе. Този, който поема цялата тежест - финансова, физическа и морална по доглеждането на двама родители е баща ми - най-малкият. За да си купят апартаменти леля и чичо подписват отказ от наследство в семейната къщичка, в която живеехме ние. Баща ми се оженил чак след като погребал родителите си. Когато 90-те години продадохме къщичката, чичо даде половината от дела си - 500$ затова, че татко толкова години е доглеждал родители и поддържал къщата.
Не винаги този, който доглежда е облагодетелстван, но пък плаща цена, която е по-висока от евентуални финансови компенсации.
Не винаги този, който доглежда е облагодетелстван, но пък плаща цена, която е по-висока от евентуални финансови компенсации.
Да, има всякакви сценарии и варианти. Лесно е да се смята по-успелият от висотата на това на кой етаж си е купил апартамент, но понякога (не задължително и не непременно в тази тема, да не се засегне авторката) това всъщност не е белег за това кой е по-съвестен, честен, отговорен. Някои деца са откровено предпочитани от родителите си и не е рядкост точно любимецът да си бие камшика, а пренебрегваният цял живот да остане да сменя памперси и да води по лекари. Някои други, макар умни и трудолюбиви колкото брата/сестрата, просто теглят късата клечка със здраве, партньор, кариерен избор. Обратно, реализираното и успешно дете спокойно може да е такова от чист егоизъм и отсвирване на ненужни ангажименти, вкл. семейни. Това да не се чете като защита на онеправданите или страна по конкретния конфликт. Просто напомням, че животът и характерът на човек не се смятат според това колко е можел да доплати в момента Х за жилището У.
Сестрата се е съгласила да вземе по-големия дял, за да си купи жилище. Потънала в дългове, без официални доходи. Ако авторката ѝ беше завела едно дело, адвокатски хонорар как щеше да си плати?
А като делиха апартамента, не го мислиха това? Както се казва “когато яде кюфтетата, не рева..”
Много тъпо да се измъква едната сестра все нямаща и все неможеща. Ако правилно усещам, сестрата си е някаква жертва и не е очаквала майката да се разболее така. И сега хем лапнала по-голям дял, хем нали…
Парите за дом са проблема.
Много тъпо да се измъква едната сестра все нямаща и все неможеща. Ако правилно усещам, сестрата си е някаква жертва и не е очаквала майката да се разболее така. И сега хем лапнала по-голям дял, хем нали…
Да де, колко удобно сестрата работела на ненормиран работен ден, затова, като се върне от работа нищо не ѝ пречи да си почива с дементната майка. Пък и бездетна, ангажименти няма, ама на авторката децата са близо до завършване на гимназия, чак толкоз нужда от гледане нямат.
Сестрата е май от вечните жертви. Без постоянни доходи/работа, Цял живот живее в дома на родителите. Време е да се стяга и да работи, за да може да плаща 1/2 за дом или гледачка. Авторката и тя да добавя 1/2.
Няма начин да няма начин. Променят се обстоятелствата и се налага повече усилия.
Няма начин да няма начин. Променят се обстоятелствата и се налага повече усилия.