В момента чета... 97

Това е поредният майсторски написан психологически трилър на Уайт с много и интересни герои, интриги и кървави тайни от миналото. Поредният трилър, в който никой не в такъв за какъвто са представя..
Основните герои са няколко, но сюжетът е по-скоро свързан с психотерапевта Лили, която заедно с идеалното си семейство живее в шикозна къща в елитно предградия край океана и приема пациентите в частната си практика в същата сграда.
Тя има две прекрасни деца, а съпругът й е уважаван университетски професор по психология на абнорналното поведение .
Именно той в самото начало на романа намира по време на сутрешния си крос на брега на океана тялото на мъртва жена и става ясно, че той очевидно крие нещо или поне не казва на полицията всичко, което знае...
Смъртта на жената е повече от загадъчна. При това в началото не е ясно дали е нелеп нещастен случай или жената е поредната жертва на серийния маниак, който убива жени по тези места и за момента не е заловен..
Полицията започва сложно разследване, в хода на което периодично под подозрение попадат много хора: съседи, приятели, роднини и дори тези, които водят разследването по случая.
И всеки има мотив и възможност да го извърши, всеки има отношение към тази жена: някой по-непряко, някой по-близко. Мнозина имат причина да желаят смъртта ѝ.
Освен това всеки от героите, попадащи под подозрение, има тайни, които крие по всевъзможни начини, тайни, които не е готов да сподели с полицията и обществото.
В същото време всеки иска да защити близък човек и затова е готов да прибегне до някои дребни хитрости и манипулации, дори служебни.

Събитията в романа се развиват в няколко времеви периода: събития преди трагедията, събития след нея и събития от далечното минало.
Именно в далечното минало се случва ужасното убийство на цяло семейство, с което всъщност всичко започва.
Интригата в романа е на висота и в хода на сюжета се разкриват не едно, а цели три престъпления. Но всички те произтичат едно от друго.

В този роман, както и в „Дневникът на прислужницата", разказът се води от името на различни герои, което позволява да се погледне една и съща ситуация от различни страни и различни гледни точки.
С помощта на този похват авторката постепенно разкрива завесата на тайната, но все пак до края на книгата загадката не се разгадава напълно, а само да се правят предположения. По този начин интригата се запазва до развръзката.

И ако ви харесват загадъчни криминални истории с психологическа компонента, които се развиват в благоденстващи квартали с красиви къщи, зад затворените врати на които се крият страшни тайни, препоръчвам тази книга, както и останалите на Лорет Ан Уайт.