Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
Последно мнение: 22 ян. 2026, 00:01 ч.

В момента чета... 97

37 730
587
2

# 375 5 ян. 2026, 14:59 ч.

Мнения: 4 969

По средата съм на Луна и грош. Увлекателна, духовита, даже елегантна. Много ми допада лекотата (и актуалността), с която пише Моъм. Героите си е създал с фин хумор и ирония. Главният персонаж тук е истински куриоз. Творбата е вдъхновена от живота на Пол Гоген, но не е романизирана биография.

Благодаря за препоръките на всички, които споделиха и други заглавия.

# 376 5 ян. 2026, 15:10 ч.

Sofia
Мнения: 1 577

Поредното доказателство, че хората имаме толкова различен вкус към книгите- на мен "Името на розата" ми е в топ 5 за всички времена. Обичам точно такива мрачни, обстоятелствени, мистериозни книги.

В момента съм на "Мозайка от убийства" на Хоровиц- в началото съм, обаче ме грабна. Смятам, че ще е така до края. Вижда ми се заплетенко доста, от сега имам вече 2ма заподозряни, а съм още на 50та страница Bowtie

Снощи пък довърших "Манюня" и страшно се забавлявах. Имаше моменти, които ми напомняха моето детство, само дето не баба ми беше страховитата, а майка ми Smile

Точно от това имах нужда, че да се разтоваря от едни мрачни мисли, дето ме бяха налегнали.

# 377 5 ян. 2026, 15:43 ч.

Мнения: 555

Цитат на: Diavolo в пн, 05 яну 2026, 14:40

Аз сега се захващам с трилогията Силоз на Хю Хауи. 😊
Радвам се, че кориците са твърди ама шрифта е ужасен и ще тормози очите ми, пф.
Дано ми харесат. 😊

Сериала по първата книга е върхът!

# 378 5 ян. 2026, 15:52 ч.

Перник
Мнения: 287

Действителното селище Вракола е с. Филиповци, Трънско, откъдето всъщност е Васил Попов, има я и конефермата, и пещерата, и старческия дом, и отдалечената махала. На мен също ми е слабост романът, защото пък моето детство е преминало в с. Студен извор, съвсем близо до Трън. Сериалът Мамник започва всеки четвъртък по бнт 1 от 21.00ч.

Последна редакция: вт, 06 яну 2026, 09:57 от Билка

# 379 5 ян. 2026, 15:55 ч.

София
Мнения: 4 438

@ДамаТрефа - @Петя вече е дала мнение. От мен: в началото съм; рано е да се каже Simple Smile

. "Багажът" ми беше и забавна и доста познавателна (любопитна). Не само с историите с конкретни личности от срещите му, но и с цялата география, която е обиколил. "Носорогът" почва в същия дух - но не съм я подхванал както трябва още.
@Миж - Simple Smile

приемам това за Преводачът Д.Щайн и като камък в градината ми: участвам и в превода и в редакторството на книгата. Извън шегата - аз я четох не като читател, на мен самата история - и живот и фабула, нещо като "биоисториография", не ме впечатлиха особено. Интересно ми беше онова, което научих (и от ровенето за бележките) за географията и времето. Но споделям, че не е най-силната (стилната) й книга на Улицка. (Смахнах се като разбрах, че проклятието "Пулс де Нура" се "ползва" и днес; Шарон, премиерът, е проклет така - церемониално, през 2014-а.)

Последна редакция: вт, 06 яну 2026, 13:23 от EmBrother

# 380 6 ян. 2026, 15:05 ч.

Мнения: 4 969

След прочита на Луна и грош започнах Вечното чудо на Пърл Бък. Такъв плавен преход, че не мога да повярвам на съвпадението. Темата е отново за творчеството, за вдъхновението и вътрешния свят на талантливия човек. Много различна Бък и много интересна.

Последна редакция: вт, 06 яну 2026, 16:14 от Аня

# 381 6 ян. 2026, 16:56 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 13 057

Моето мнение за класическата литература е, че определени книги имат време, в което да се четат. След това е доста трудно да бъдат възприемани и четенето им е по-трудно. А понякога си зависи и от настроението - това също влияе на възприятието. Може да се хареса, може да не се, може да върви трудно, а може и да върви като песен.
Аз завърших с криминале годината и реших да я започна с коледните книги, които отложих. Докато пътувах, прочетох "Коледа на Пето авеню" - много ми хареса и доста се забавлявах със ситуациите, в които изпадаха героите. След това прочетох "Малката коледна библиотека" - историята беше добра, но нещо ми липсваше да е много добра. И в момента довършвам "Коледна терапия". Имах сериозна нужда от нещо леко и забавно и тези книжки ми дойдоха много добре.

# 382 6 ян. 2026, 20:52 ч.

Мнения: 601

В първите дни на новата година прочетох "Никога не ме лъжи" на Фрида - дадох й 4*,беше ми интересна, хареса ми паралела във времето.
Започнах "Съседката" на Джак Кетчъм- в началото съм все още. Чета я на киндъла, защото шрифта в хартиеното издание ме побърква.

# 383 7 ян. 2026, 07:53 ч.

Чукарландия
Мнения: 4 812

Все не мога да посегна към "Съседката" на Кетчъм. Имам я отдавна, но много ме е страх. Брутална история, която ще преживявам дълго след това със сигурност...

# 384 7 ян. 2026, 14:43 ч.

Мнения: 4 969

Прочетох Вечното чудо на Пърл Бък, която е много необикновена история и си е цяло чудо… Не само романът е интересен, но и всичко, около него.

Това реално е последният текст, който е писала Бък, но не е издаден приживе. Намерен е и е публикуван много години след смъртта ѝ.
Твърди се, че е написан през 1973 г., но е открит едва около 2012 г., когато се оказва в складово помещение в Тексас и се връща на семейството ѝ след почти 40-годишно отсъствие. След това е подготвен за издаване през 2013 г.
Толкова фантастично ми се стори, още повече… толкова различен стил има този роман, че за момент се усъмних дали това не е някакъв издателски трик.

Всъщност, са били намерени два оригинални ръкописа – един типографски (написан на пишеща машина) и един с нейния собствен почерк. Ръкописът е открит от сина ѝ, който управлява литературното ѝ наследство, и той потвърждава, че това е нейно произведение.

При всички признаци (почерк, стил, сравнение с други нейни текстове, документи от нейния архив) няма сериозни основания или научни спорове, които да поставят под въпрос, че романът е от нея.

# 385 7 ян. 2026, 14:56 ч.

Мнения: 13 455

През годините съм чела няколко романа на Пърл Бък и впечатленията ми от нея са по-скоро нееднозначни, но интересни.
Най-силно ме докосна „Павилион за жени“. Тих, дълбок и много човешки роман. Хареса ми начинът, по който Бък говори за брака, дълга, вътрешната свобода и личния избор, без излишна драматичност, но с много мъдрост. Това е книга, която остана в съзнанието ми.
С интерес и удоволствие прочетох и „Източен вятър, западен вятър“. Макар стилът да е по-старомоден, темата за сблъсъка между културите и за жената, разкъсана между традицията и промяната, ми беше близка и убедително поднесена.
За сметка на това „Императрицата“ не ми допадна особено. Останах с усещането, че романът е по-скоро дистанциран и студен. Исторически интересен, но емоционално по-бедeн, с герои, които не успях да почувствам като живи.
Оцених с 3 звезди „Вечното чудо“, книга с добри идеи, но според мен не сред най-силните и произведения. По-скоро размисъл, отколкото завършен роман.
В момента чета „Благодатна земя“. Тепърва навлизам в историята, но знам, че това е най-емблематичният роман на Пърл Бък, и съм любопитна дали ще ме спечели напълно.
Като цяло за мен Пърл Бък е автор, който е най-силен, когато се фокусира върху вътрешния свят, женската перспектива и моралните избори, а по-слаб, когато се отдалечи от човешката интимност.
Всъщност знаете ли, че " Благодатна земя " е част от трилогията „Домът на земята“ (The House of Earth) и дали са издавани и другите две книги?

# 386 7 ян. 2026, 15:02 ч.

Мнения: 4 969

На български език не са.

# 387 7 ян. 2026, 15:48 ч.

Мнения: 6 912

Започнах "Адажио за Мария". В началото съм все още, 70 стр., но почвам да се чудя това Бърдаров ли е или не. Чела съм другите му два романа и не помня да преливат от прилагателни, сравнения, хиперболи като този. Би ми направило впечатление. Не казвам, че не ми харесва, защото не съм я дочела.

# 388 7 ян. 2026, 16:39 ч.

Мнения: 362

Дочетох „Мамник“ и много ми допадна. Хареса ми атмосферата, сюжетът, а героите ми бяха много симпатични. Имаше интересни и неочаквани развръзки. Мисля, че не отстъпва на чуждестранната литература от жанра и, гледайки трейлъра на сериала, съм сигурна, че и там нещата ще са на високо ниво.
Не съм сигурна обаче дали искам да чета продълженията. Прекалено много лоши отзиви прочетох и не ми се иска да си развалям доброто впечатление.

Започнах „Прокълната земя“ на Клеър Лесли Хол. Началото е интересно, но не залагам големи надежди, предвид тематиката

# 389 7 ян. 2026, 18:04 ч.

Мнения: 1 068

Биле, ако Ви харесва "Мамник", може да продължите с "Лехуса". На мен може би дори повече ми хареса защото любовната история отсъства. Ако хората не харесват този жанр или не им допадат български мотиви, това е друго.

Опитах се да слушам "Alchemy of secrets" на Стефани Гарбър. Фентъзи, което обещаваше да е интересно с фолклорни елементи и тъмна академия, които всъщност харесвам. Но след горе-долу интересно начало, някак стана монотонно и изгубих търпение.

Препоръчани теми

Новите ви книги - тема 25

Номинации за "Книга на 2025 година"

Гласуване за "Книга на 2025 година"

Януарски книжен клуб - 2026

Причина:

Причина: