В момента чета... 97

Започнах я преди час и се чувствам по абсолютно същия начин, истински разкош. Явно довечера ще се чете до късно. И много благодарности на Ерго, че се грижат за добрия литературен вкус и са едно от издателствата, които не предават ценностите си, колкото и да е трудно.

Чета „Мечът на Кайген“. С паузи, защото съм майка все пак и емоциите на моменти ми идват в повече...
Който е чел книгата, знае защо. Който не я е чел – препоръчвам.

Rayna, тръпна в очакване за следващата ти публикация!
По препоръка на Ерго почвам Една и съща жена на Данила Райчева.

Моята ме чака да я взема от куриер.
Още се мотая с Кралството, но ме завъртяха ежедневни задачи и служебни четива.

Зарязвам "Смок" - мудна, повърхностна, наивна, зрели хора водят детински диалози от сорта на "много си тъпа" и в отговор "ти па си много 'убав"...
Подозирам какво ще се случи:

И моето мнение е същото за "Смок" - абсолютно прехвалена, не можах да се насиля да я дочета.
В момента боря "Пророческа песен". Много силна книга, плашеща и абсолютно реалистична. Обаче няма четене това чудо. Няма пряка реч, няма нови абзаци, всичко е един блок текст. Много трудно върви, а и тематиката е тежка. Но си заслужава.

"Пророческа песен" съм си я отбелязала за четене от преди.
Явно съм попадала на коментари, които са ме заинтригували..
Антиутопия е, нали?

Да, в недалечно бъдеще в Ирландия настъпва фашистка партия. Един профсъюзен учител е арестуван след протести срещу партията и съпругата му остава да се бори сама с живота. Постепенно всичко бива завзето от властта, падат всякакви закони и нормални човешки порядки. Много е страшна и в същото време - много актуална.

И аз ще чета "Пророческа песен" в някакъв момент, отдавна я имам, но седи така.
Две думи за "Месечината, огромна като тиква" на Боян Йорданов.
Макар романът да има интересен замисъл и потенциал, не се е получило особено добре. Идеята на автора е да предаде историческите събития в България по време на движенията за освобождаване на Македония, та чак до годините на комунизма, обаче това се оказва твърде амбициозна задача - историята е претупана и насипна, едни периоди са разтеглени прекалено спрямо други, а преходите между тях - резки. Отделно образите са неубедителни, а авторовите идеи какви желае да бъдат в нашите очи - прекалено явни - разчита на описания, защото не умее да създаде внушения. Изкушението да се отплесва в пространни философски тези за свободата, родината и въобще да рови в народопсихологията, са отчайващи и досадни. Има сюжетни нинии, които увисват без развитие - появяват се едни герои, които стават основни действащи лица в един момент, а после нищо, питам се какво стана със семейството на подполковника, когато се смени властта? И точно тук идва подозрението ми, че това семейство беше измислено, точно колкото да подчертае ужасно натрапчивото усещане още от началото, че жените са кypbи, които само гледат мъжа им да го няма, за да се изчукат със съселянина и слугата или да забегнат с някой богаташ, който да им оправи живота. Единствено ако жената е насилена от турци, хайдути или е охтичава, тогава само може да е свястна. За мене тоя човек е женомразец или поне показва недобро отношение към жените като цяло, както става с мъжете, свикнали да получават от тях само откази. За копирането на сцена от "Железният светилник" писах - не знам защо му е било, спокойно можеше да моне без това. Дала съм 3 звезди, но можех преспокойно и две. Много неприятен човек с досаден стил на писане.

Добре дошли в книжарница Хюнам-донг
Автор: Хуан Поръм  -


Не е моята книга май, японската /  корейска литература като цяло ми върви бавно и не ме впечатлява особено.
Претъпката е с сентенции и мъдри мисли ,но сюжета не е интересен ,даже бих казала доста муден и депресивен.

Първи опит беше с Ресторант Камогава - и тази книга не успя да ме заинтересува и да ме накара да се влюбя,но поне беше една идея по - интересна.

Прочетох "Децата на войната" - Варужан Восганян.
Или не разбрах книгата, или не я оцених. Навяваше едно безсмислено търсене, неудовлетворение и сякаш живот, в който просто си съществувал.

Прочетох "Недовършения ръкопис" на Франк Тилие. Добра история, хубаво написана като изключим някои от подробните гадости. Досетих се за убиеца, но имах друга представа за развръзката, не описаната. 4.5* от мен.

Сега се чудя дали да продължа с "Прокълната земя", която толкова хвалите в номинационната или Адажиото...

Прочетох На тясно в ъгъла от Съмърсет Моъм – роман, който май не е много популярен. Имаше и скучни моменти, но пък финалът беше хубава награда за търпението ми. Тук присъства героят му от Луна и грош – капитан Никълъс.
Доста екзотичен, даже приключенски роман, отново с типичната ирония на Моъм. И с изненадващо оскъдна благосклонност към женските персонажи.

Слушам "Магът" Джон Фаулз, но нещо не ми харесва. Вече 2ч пълна скука .. млад мъж на 25г среща 23г мадама,разговорите им са абсолютно  детински нищо смислено,ако не са креватните им срещи и те самите ще си умрът от скука. Нещо ми напомня "Норвежка гора" на Мураками.