В момента чета... 97

"Истинската любов не може да съществува между мъж и жена, които не са роднини, Рой. За истинската любов е нужна кръв. Еднаква кръв. Истински безкористна обич съществува само в семейството. Между братя и сестри и между родители и деца.. Отвъд това важи законът на джунглата. Всеки е най-близък на самия себе си. Ти и аз сме сами на този свят, Рой. Само двамата сме. Нямаме си никого другиго."

„Най-важно от всичко е сплотеното семейство.“

Съдбата чака. Дълго е чакала търпеливо, но не е забравила.

Добре дошли в малкото и тихо норвежко село Ус, привидно заспало сред планински хребети, дълбоки езера и страховити пропасти. Едно село, в което няма какво да се случи... Тук Рой Опгор живее монотонния си живот на управител на местната бензиностанция. Дните му минават в пълнене на бензин, подреждане на кроасани за клиентите и в грижи за семейното стопанството Опгор – „Кралството“, където живее сам..
Спокойствието му обаче е разтърсено, когато след години в Америка и Канада се завръща в родното си село неговият по-малък брат Карл, заедно с екзотичната си съпруга-барбадоска…

"Кралството" е кървав роман за двамата братя Рой и Карл Опгор, за тяхното семейство, за жителите на родното им село Ус и за прекалено много стари тайни. В тази драматична семейна сага („трилър-сага“, ако изобщо има такъв жанр) литературният талант на Несбьо се разкрива в една съвършено различна и донякъде неочаквана за мен светлина. Ако търсите тук сянката на Хари Хуле, веднага казвам, че няма да я намерите. И все пак…

И все пак това е един нетривиален роман, в който абсолютно всички персонажи са анти-герои. Няма един, който да е добродетелен и изцяло положителен образ. Всички са водени от користни мотиви или от отмъщение. В това се състои и изключителното майсторство на Несбьо – да накара читателя да симпатизира на анти-героите му. Тук Несбьо е брилянтен и ненадминат!

От първите страници историята увлича в познатия от другите романи на Несбьо мрачен водовъртеж на кървави събития, сцени на инцест и домашно насилие. От самото начало на историята имах предусещането, че ще се случи нещо съдбовно, нещо неочаквано и някак си знаех, че подобна история не може да завърши спокойно. Книгата е изключително силна, атмосферна и много емоционална, дори бих казала депресивна със своя дълбок психологизъм и драматизъм на изборите, пред които се изправят героите и битките, които водят със своите вътрешни демони.

Абсолютно удоволствие беше за мен да чета тази книга, която не ми доскуча в нито един момент!

Предишната е по-скоро с комедиен характер и дори заплахата не е толкова голяма - не става дума за нещо, което да застрашава животи (освен един, но и той не е чак толкова сериозно застрашен), няма терористи и зли гении.

Докато в Клоун таун темата е сериозна и депресираща, динамиката между персонажите е различна. Освен това, имам чувството, че всички персонажи нагледно показват как човек може сам да прецака живота си необратимо. Нямам предвид само хората на Лам, а и останалите, върху които се фокусира сюжета.
Трудно ми е да им съчувствам - те сами са се докарали до това положение.
От своя страна Ривър Картрайт е като слон в стъкларски магазин, който през цялото време си фантазира, че живее в шпионски филм. Неговото място категорично не е в службите. Той може да е отраснал с историите на дядо си, но дядо му е интелигентен и способен, а Ривър е ... "специален"... Това не е толкова очевидно в сериала, колкото в книгата.