В момента чета... 97

"Японският любовник " не е ли на Рани Маника,  не на Алиенде?

И двете имат романи с това заглавие.

Прочетох Някой друг от Гийом Мюсо и мисля, че е доста слаба и повърхностна книга. За самолетно четиво е ок.
Сега съм на Интермецо от Сали Руни. Колеблива химия след първа глава. Втора обаче ми задържа вниманието. Естествено писане, без напъни и акробатики. Такова спокойно, кротко, приятно настроение винаги ме увлича. Надявам се да продължи така плавно.

Прочетох "Десет малки негърчета" - Агата Кристи. Очаквах нещо друго, не баш такава развръзка.

На мен Мюсо ми е от любимите автори. Елегантния французин не пише шедьоври, но ми е много приятно да го чета.  Аз в момента чета "Зад една затворена врата" от Джонатан Баркър.  Друг мой любимец.  😃

"Десет малки негърчета" има алтернативно заглавие - "И накрая не остана никой", което е спойлер.
Още докато е била жива Кристи, са я накарали да одобри (дори май тя го е написала) алтернативен финал за пиеса по книгата. Там остава някой (даже двама). Обаче на мен ми харесва повече оригиналният край - изглежда автентичен, за разлика от другият, който е като от сапунена опера.

Уникс, ще се радвам да споделиш твоя топ 3 от Мюсо.
Чела съм от него само още една – Защото те обичам.
Винаги съм била с впечатлението, че Мюсо имитира Себастиен Жапризо. Или поне е ужасно повлиян от него до степен да си покрадва.

"Анжелик" беше хубава от по-новите на Мюсо, но за мен най-интересни си остават първите му две - "Ще бъдеш ли тук" и "И след това", с уточнението, че съм ги чела преди 20+ години и не знам как бих ги възприела сега.
Прочетох "Северните води" от Иън Макгуайър - сурови мъже, които оцеляват при сурови условия. Китоловен кораб отплава към Бафиново море в преследване на улов, но нищо не се случва по план - намесени са задкулисни интереси, появяват се непредвидени обстоятелства, саботажи, разкриват се престъпления, застигат ги бедствия, въобще много интензивно се развива цялата история и е доста интересна. Особено след скуката "Чагин" от Е. Водолазкин, която си причиних преди това.

Наскоро прочетох "Улица "Каталин" от Магда Сабо. Отдавна си я бях набелязала, но не предполагах, че ще е така разтърсваща. Каталин е тиха улица в гр. Буда, на която живеят три приятелски семейства. Пътищата им се пресичат през 1934 г., но само след десет години те ще бъдат покосени от трагични събития. След войната къщите им ще бъдат преустроени в дом за стари хора, а призраците от миналото ще продължават да преследват оцелелите. Много интересни герои, майсторски преплетени взаимоотношения и противоречиви чувства.

В момента чета "Кибритчета "Минерва":1990 - 2000" от Умберто Еко. Това е сборник с много кратки текстове по злободневни теми, писани за едноименната рубрика в сп. "Еспресо". Наслаждавам се на характерния му ерудиран стил и се пренасям с лека носталгия във времето на 90-те години. Много от темите са актуални и днес, просто са поставени в различен контекст от сегашния.

Прочетох "Утринно море" на Маргарет Мацантини.
Като я видях, си казах- малка книжка,  ще я прочета бързо.
Но „Утринно море“ е една от онези книги, които не се четат просто с очите, а с цялата душа. Още от първите страници усетих, че това няма да е леко четиво, а среща с дълбока човешка болка. Романът ме накара да се замисля не само за съдбите на героите, но и за реалността, в която живеем.
Най-силно ме впечатли образът на майката, загубила сина си. Нейната болка е тиха, но всепоглъщаща. Докато четях, често си представях какво означава да живееш с такава загуба – без надежда за утре, само със спомени. Авторката не показва трагедията чрез силни сцени, а чрез мълчание, мисли и вътрешна празнина, което за мен беше още по-въздействащо.
Историята на младия бежанец ме накара да погледна по различен начин на хората, които виждаме в новините като „числа“ и „статистика“. Тук той е жив човек със страхове, мечти и отчаяние. Осъзнах колко лесно забравяме, че зад всяка подобна съдба стои истински живот.
Морето в романа за мен се превърна в най-силния символ. То е едновременно надежда и смърт, спасение и край. Докато четях, усещах как това „утринно“ море не носи светлина, а по-скоро студена, жестока истина за света.
Тази книга не ми донесе утеха, но ми донесе осъзнаване. Остави в мен тъга, съчувствие и дълго мълчание след последната страница. „Утринно море“ ме накара да се замисля за цената на човешкия живот, за безсилието пред съдбата и за силата да продължиш въпреки всичко.
Бих препоръчала романа на хора, които не търсят леко развлечение, а истинска, дълбока и честна история. Това е книга, която не се забравя лесно.
Ще бъде една от номинациите ми за книга на 2025 година.

Дано преиздадат Улица „Каталин“. Бих искала да я прочета и много ми се чете Магда Сабо.

На мен Жапризо ми е скучен. Започнах Мюсо с "Ще бъдеш ли тук?" и тя си ми остава любима досега, много ми хареса и "Тайният живот на писателите". Не са лоши и "Парижката квартира", "Сентрал парк", "Повикът на ангела". На мен последната "Някой друг" ми хареса. "Анжелик" ми беше скучна, но я прочетох. Имам приятелка, която я хареса обаче. Както казах, Мюсо не е някакъв връх в литературата, но аз чета всичко от него. Обикновено издава по 1 книга в годината и ми е приятно веднъж годишно да прочета негова книга. Сравняван е с Марк Леви, но още нищо негово не съм прочела.

Страхотна книга! Както и "Вратата ".

Аня, от Магда Сабо много ми хареса и "Пилат".  Филмът също е страхотен. Мисля, обаче, че се разделих с книжния си екземпляр в някоя от дарителските кампании на Читалнята. "Улица"Каталин" взех от библиотеката, а из купчините с чакащи ме книги трябва да е "Вратата". /"Вратата" я има и в електронен вариант на сайта на "Колибри"./

Пилат е една от най-въздействащите книги за мен. Чела съм и Вратата. Хубавите последни ревюта и споменаването на Магда Сабо ми припомни за Улица „Каталин“.
Ще я потърся задължително. Благодаря.
Разчитаме на колибри да издадат още. С удоволствие бих прочела пак Кажете на Жофика, която ми е любима от Сабо.