Скрит текст: 
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2026, 21:40 ч.
В момента чета... 97
Започнах Патасана на Ахмед Юмит.
За момента ми държи интереса достатъчно, но не мога да я нарека супер вълнуваща. Отгчасти е защото става дума за хетите, една сравнително малко позната империя, макар и сред най-могъщите в историята, но не попада толкова често във фокус като асирийците и персите например.
За всеки случай, сложих в скрит текст резюмето на книгата.
За момента ми държи интереса достатъчно, но не мога да я нарека супер вълнуваща. Отгчасти е защото става дума за хетите, една сравнително малко позната империя, макар и сред най-могъщите в историята, но не попада толкова често във фокус като асирийците и персите например.
За всеки случай, сложих в скрит текст резюмето на книгата.
Скрит текст:
Сюжетът се върти около разкопките на хетската столица Хатуса и открити плочки, писани от някой си Патасана, разказващ за семейството си. Всъщност, в самите плочки май е интригата на цялата книга. Иначе героите са съвременни археолози, които се сблъскват с враждебността на местните, изпълнени със суеверен страх към местността, в която се разкопава. Мистериозната смърт на първенеца на общността, уважаван възрастен духовник, който дотогава е потискал страстите заради автгоритета, с който се е ползвал, хвърля в смут екипа. С постепенното разчитане на плочките на Патасана, изплуват мрачни тайни от последните дни на Хетското царство.
Прочетох наградения с Букър "Плът" на Д. Салаи и не че няма качества неговото писане, но не ми хареса. Не знам тенденция ли е да се хваща един безличен, скучен, инертен човек, който няма нито идеи, нито амбиции и да се превръща в главен герой от роман.
Точно такъв е Ищван - животът му го носи по вълните на инертността и нищоправенето, като всяко нещо, което му се случва, е плод на външни фактори, случайности и други хора, а не на лични пориви и стремежи. Един скучен човек, когото не бихме забелязали - нито добър, нито лош, представен чрез посредствеността, липсата на качества, малодушието и скуката. Това е книга, в която няма нито един симпатичен герой, нито един! Няма положителни и отрицателни герои, но пък всеки носи в себе си не точно качествата, с които бихме искали да окичим личността си - героите му са страхливи, пресметливи, егоистични, порочни и като че ли най-големият им е проблем е да се справят със скуката, която е пък е предадена доста красноречиво на читателите чрез дългите диалози от еднодумни изречения. Като цяло усещането ми е, че четох повече пиеса и по-малко роман.
Точно такъв е Ищван - животът му го носи по вълните на инертността и нищоправенето, като всяко нещо, което му се случва, е плод на външни фактори, случайности и други хора, а не на лични пориви и стремежи. Един скучен човек, когото не бихме забелязали - нито добър, нито лош, представен чрез посредствеността, липсата на качества, малодушието и скуката. Това е книга, в която няма нито един симпатичен герой, нито един! Няма положителни и отрицателни герои, но пък всеки носи в себе си не точно качествата, с които бихме искали да окичим личността си - героите му са страхливи, пресметливи, егоистични, порочни и като че ли най-големият им е проблем е да се справят със скуката, която е пък е предадена доста красноречиво на читателите чрез дългите диалози от еднодумни изречения. Като цяло усещането ми е, че четох повече пиеса и по-малко роман.
Rayna13, благодаря ти за ревюто! Направо ми затвърди шестото чувство, което имам по отношение на книгите и което ми говореше упорито, че "Плът" няма да е моето.. Затова и не посегнах към нея на Панаира
Написаното от теб ми напомни за "Стоунър" на Джон Уилямс. Отново беше история , в която нищо не се случва, но предизвикваше масови аплаузи и припадъци на екзалтирани читателки.
Написаното от теб ми напомни за "Стоунър" на Джон Уилямс. Отново беше история , в която нищо не се случва, но предизвикваше масови аплаузи и припадъци на екзалтирани читателки.
Вчера започнах "Игра на криеница" на Сьорен Свайструп. Едва я оставих, за да си легна да спя, страшно ми беше интересно. Сега се прибрах от работа и нямам търпение да продължа.
Започнах "Книжарница "Хюнам-Донг" от Хуан Поръм. Сюжетът е като на всички романи от този тип - главната героиня е оставила някакви проблеми в миналото и е решила да сбъдне мечтата си да отвори книжарница, която постепенно се превръща в "уютно убежише за изгубени души". 
Харесвам азиатския cozy fiction ; не съм очаквала да е литературен шедьовър, а просто приятно отморяващо четиво, но за първи път в този жанр се сблъсквам с такова запънато писане. Всяко изречение е старателно измислено, сложено на точно определено място, сякаш следва предварителен набор от теми, свързани с книгите и четенето, които трябва да се "отметнат" една по една. В интерес на истината, още съм само на 125 стр. Обещавам да споделя, ако нататък се подобрят нещата. 
Харесвам азиатския cozy fiction ; не съм очаквала да е литературен шедьовър, а просто приятно отморяващо четиво, но за първи път в този жанр се сблъсквам с такова запънато писане. Всяко изречение е старателно измислено, сложено на точно определено място, сякаш следва предварителен набор от теми, свързани с книгите и четенето, които трябва да се "отметнат" една по една. В интерес на истината, още съм само на 125 стр. Обещавам да споделя, ако нататък се подобрят нещата. 
Rayna13, благодаря ти за ревюто! Направо ми затвърди шестото чувство, което имам по отношение на книгите и което ми говореше упорито, че "Плът" няма да е моето.. Затова и не посегнах към нея на Панаира
Написаното от теб ми напомни за "Стоунър" на Джон Уилямс. Отново беше история , в която нищо не се случва, но предизвикваше масови аплаузи и припадъци на екзалтирани читателки.
Написаното от теб ми напомни за "Стоунър" на Джон Уилямс. Отново беше история , в която нищо не се случва, но предизвикваше масови аплаузи и припадъци на екзалтирани читателки.
Аз разбрах Стоунър по съвсем различен начин. Реално се описва целия му живот и израстването му в академичните среди, където постига значителни успехи, но още от началото запова да бъде мачкан от шефа си. Дали поради малодушие, или поради желание да не се въвлича в този двубой на характери, той не реагира, както и на жена му, която се оказва капризна и неприятна като характер. И въпреки тези несправедливости, с които се сблъсква ден след ден, не се озлобява, не се променя и остава себе си. Написаното за 'Плът' ми звучи да е съвсем различна идея.
Прочетох Читателски клуб на самотните сърца от Луси Гилмор. Не е моята книга, а и я усетих не за моята възраст, но обладана от Коледния дух няма да кажа и една лоша дума за съдържанието.
Оформлението е много сладко и става да краси рафта.
Не мога обаче да не се удивя, че тези, които са чели книгата (един коректор и двама редактори, тук ще сложа и преводача), ще допуснат да оставят глупост от сорта, че стълбището било прогнило и проядено от дървеници…
Честно казано, наистина ми е странно какви смешки оставят понякога в страниците.
Оформлението е много сладко и става да краси рафта.
Не мога обаче да не се удивя, че тези, които са чели книгата (един коректор и двама редактори, тук ще сложа и преводача), ще допуснат да оставят глупост от сорта, че стълбището било прогнило и проядено от дървеници…
Честно казано, наистина ми е странно какви смешки оставят понякога в страниците.
От днес започнах "Адажио за Мария" на Георги Бърдаров. Много исках да я прочета и отлагах номинация на книги за годината. След нея вече ще се запиша и в другата тема.