Първата ми книга за тази година се оказа последната почната през миналата - "След края" на Клеър Макинтош. Разочарована съм, изобщо не харесах начина на поднасяне на историята като два алтернативни края. По-тъпо ми беше дори и от отворен финал. Осъзнавам, че личната й трагедия е дала отражение, но на мен като читател не ми донесе нищо.
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2026, 16:13 ч.
В момента чета... 97
И аз съм но същото мнение за "След края" на Клеър Макинтош. Миналата година (как звучи сякаш беше вчера 😄) я прочетох а я отлагах поне година! Само защото повечето коментари бяха,че е много тежка и много се реве на нея.. ми да темата беше тежка,но поднесена по кофти начин и изобщо не ми хареса.
Започнах новата година с книгата, взела годишната награда на Хеликон, "Месечината, огромна като тиква" на Боян Йорданов и още в първите няма и 100 страници виждам препис от "Железния светилник" - как селяните решават да строят църква, пишат прошение до турските власти, пазарят се къде да е църквата, колко да е висока, че да не надминава джамията и всичко, както си го помним от оригинала. Не слагам спойлер, защото не допускам, че в темата има някой, който да не е чел Талев. А главният герой, освен че е майстор-резбрар, се наема да прави иконостаса и владишния трон в новата църква. Не бе, не се сещам за Рафе Клинче въобще, чисто съвпадение е.
Не знам как може да са толкова нагли и да крадат от толкова познати и обичани автори. След като Виктория Бешлийска си взе цял разказ на Радичков и го направи глава от "Нишка" без да измени нищо почти, не мислех, че може и още по-очевидно и безсрамно да се плагиатства, обаче явно винаги може и още. А критиката пише похвали, читателите са доволни, издателите си затварят очичките, авторите си получават наградите и няма кой и един неудобен въпрос да им зададе.
Не знам как може да са толкова нагли и да крадат от толкова познати и обичани автори. След като Виктория Бешлийска си взе цял разказ на Радичков и го направи глава от "Нишка" без да измени нищо почти, не мислех, че може и още по-очевидно и безсрамно да се плагиатства, обаче явно винаги може и още. А критиката пише похвали, читателите са доволни, издателите си затварят очичките, авторите си получават наградите и няма кой и един неудобен въпрос да им зададе.
Прочетох ”Черен мрак” на Рагнар Йонасон. Не мога да кажа, че ми хареса особено. Има прекалено много персонажи, действия и сюжетни линии тип “пълнеж” за книга, чиято главна история се развива в рамките само на два-три дни. Дочетох я, защото не ми тежеше като четиво, а и мразя да зарязвам книги. Финалът беше антиклиматичен и откровено тъп. Давам ѝ 1/1.5 от 5.
Започвам “Колекционер на деца” на Сабине Тислер.
Започвам “Колекционер на деца” на Сабине Тислер.
Не се отказвай, всъщност авторът има качества, обаче не знам защо му е било точно този емблематичен момент да си чопне. Имам и други забележки, но като цяло не е зле и се чете много лесно.
Тази книга си я избрах от книжарница, прочитайки няколко страници още там и ми допадна като писане. Разбира се, това не бяха страниците от "Железният светилник", ако бях налетяла на тях, нямаше да я купя.
Тази книга си я избрах от книжарница, прочитайки няколко страници още там и ми допадна като писане. Разбира се, това не бяха страниците от "Железният светилник", ако бях налетяла на тях, нямаше да я купя.
Прочетох Остани. Попаднах на нея заради солидна реклама. Най-вече ме провокира и името на известния режисьор и сценарист Найт Шамалан, който е създател на филмите Шесто чувство (The Sixth Sense), Селото (The Village) и всъщност много други (включително Split и Glass).
Освен това, никога не бях чела нищо от Никълъс Спаркс и реших, че е добър старт. Вярвах, че може да са направили нещо интересно. Шаранското ми мислене явно е много оптимистично.
Много глупаво книжле. Не знам Спаркс така сладникаво ли пише генерално, не знам и как е работил този тандем. Ако изключим историйката, най-тъпото са диалозите. Все едно Спаркс и Шамалан са описали себе си и са се пъхнали като двамата главни герои.
Цялата работа напомня на работен сценарий и Спаркс само го е украсил с някакви литературни препратки. Тази година ще има екранизация. Можело е само с нея да минат, но са искали и да приберат доларите на американските си читатели.
Освен това, никога не бях чела нищо от Никълъс Спаркс и реших, че е добър старт. Вярвах, че може да са направили нещо интересно. Шаранското ми мислене явно е много оптимистично.
Много глупаво книжле. Не знам Спаркс така сладникаво ли пише генерално, не знам и как е работил този тандем. Ако изключим историйката, най-тъпото са диалозите. Все едно Спаркс и Шамалан са описали себе си и са се пъхнали като двамата главни герои.
Цялата работа напомня на работен сценарий и Спаркс само го е украсил с някакви литературни препратки. Тази година ще има екранизация. Можело е само с нея да минат, но са искали и да приберат доларите на американските си читатели.
Не се отказвай, всъщност авторът има качества, обаче не знам защо му е било точно този емблематичен момент да си чопне. Имам и други забележки, но като цяло не е зле и се чете много лесно.
Тази книга си я избрах от книжарница, прочитайки няколко страници още там и ми допадна като писане. Разбира се, това не бяха страниците от "Железният светилник", ако бях налетяла на тях, нямаше да я купя.
Тази книга си я избрах от книжарница, прочитайки няколко страници още там и ми допадна като писане. Разбира се, това не бяха страниците от "Железният светилник", ако бях налетяла на тях, нямаше да я купя.
Отдавна не съм писала, но и в това време не съм прочела кой знае каква книга, която заслужава коментар. В момента чета "Елегия за планинците" от Джей Ди Ванс. Подариха я на ММ за Коледа. Не бих я започнала, поради предубеждения към автора, но нямах нищо за четене тези дни. А тя се оказа интересна и познавателна за мен. За живота в САЩ на определени слоеве от бялото население. За упадъка на градове и жителите им. И за постигане на американската мечта от момче, което е от такъв град и от недобро семейство.
Честита Нова Година на всички в темата! Да донесе здраве и много интересни книги.
Аз съм чела "I let you go" от Клеър Макинтош и си спомням смътно, че не ми хареса достатъчно за да търся други книги от нея. Но може би ще потърся нещо друго.
Чета "Последната Болин" на Керън Харпър. (На български изписват името "Болейн", но се произнася "Болин".) В началото съм и е малко мудно засега. За мен Мери е интересна само заради сестра си.
Опитах се да слушам "Под дяволския мост" на Лорет Ан Уайт и не ми вървеше. Сега съм приготвила книгата на хартия и се надявам да потръгне по-добре.
Аз съм чела "I let you go" от Клеър Макинтош и си спомням смътно, че не ми хареса достатъчно за да търся други книги от нея. Но може би ще потърся нещо друго.
Чета "Последната Болин" на Керън Харпър. (На български изписват името "Болейн", но се произнася "Болин".) В началото съм и е малко мудно засега. За мен Мери е интересна само заради сестра си.
Опитах се да слушам "Под дяволския мост" на Лорет Ан Уайт и не ми вървеше. Сега съм приготвила книгата на хартия и се надявам да потръгне по-добре.
Отчитам се с първата книга за годината- на един дъх изслушах Градинарят и смъртта. Разбита съм, емоционално срината. Плаках цял ден, тихо, напоително, отдадена на спомени. Такива книги са способни да ме потопят в някаква моя си депресия, еднодневна такава, бърза и някак яростна. Имам нужда от още време да осмисля всичко, което преживях, слушайки това ювелирно произведение на Господинов. Ако успя да вземе Букър за Времеубежище, какво трябва да му дадат за тази книга...
Първата завършена книга за тази година: "Да бди над нея" - Жан-Батист Андреа. Заслужени 5*!
Започвам "Синът" - Ю Несбьо. 🤗
Междувременно си чета на четеца "Изповедите на един книжар" - Шон Битъл . Разтоварващо четиво! 😉
Започвам "Синът" - Ю Несбьо. 🤗
Междувременно си чета на четеца "Изповедите на един книжар" - Шон Битъл . Разтоварващо четиво! 😉
В момента чета "Мотел Залез" на Симон Сейнт Джеймс и засега ми харесва повече от "Момичетата от пансиона". Дано не се разводни в последствие.
Започнах Театър –роман на Съмърсет Моъм, писан през 1937 г. Чудесно начало, със страхотно и съвременно звучене. Много ми допада.