Лес в къщата е най-разтърсващата книга, която съм чела от много време насам.
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2026, 23:02 ч.
В момента чета... 97
На мен ми предстои "Лес в къщата", купих си я и ме чака:-) Определено ми е любима Морнщайнова, страхотен автор.
Благодаря много за отзива "Стъклен похлупак" на Силвия Плат, никак не е подходяща за мен такава книга, няма да си я причинявам.
Иначе прочетох "Смола" на Ане Рил. Според мен "Часовникът" е по-добра. На тази дадох 3 звезди в ГР.
Сега съм подхванала успоредно три:-) "Адажио за Мария" на Бърдаров - на хартия. Към момента - много ми допада. Слушам "Отприщен гроб" на Робърт Гълбрейт и намирам тематиката за доста адекватна. Отново много силна книга. На четеца запонах новата на любимия ми Мураками - "Градът и неговите несигурни стени".
Редувам си ги и са ми супер и трите.
Благодаря много за отзива "Стъклен похлупак" на Силвия Плат, никак не е подходяща за мен такава книга, няма да си я причинявам.
Иначе прочетох "Смола" на Ане Рил. Според мен "Часовникът" е по-добра. На тази дадох 3 звезди в ГР.
Сега съм подхванала успоредно три:-) "Адажио за Мария" на Бърдаров - на хартия. Към момента - много ми допада. Слушам "Отприщен гроб" на Робърт Гълбрейт и намирам тематиката за доста адекватна. Отново много силна книга. На четеца запонах новата на любимия ми Мураками - "Градът и неговите несигурни стени".
Редувам си ги и са ми супер и трите.
Прочетох "Грехът на монаха" - Ваня Бойчева.
Приказка, това мога да кажа за книгата, толкова е сладкодумна авторката. Напомня ми на годините, когато майка ми четеше приказки вечер преди закриване.
Историята ме докосна, дори на два пъти се разплаках. Човешка, емоционална книга. На мен много ми хареса.
"Лес в къщата" - Алена Морнщайнова - 5*
"Сега знам, че не можеш просто да теглиш дебела черта на миналото си. С миналото трябва да приключиш веднъж завинаги."
И аз предварително знаех, че поредната книга на Алена Морнщайнова няма да ме разочарова , но , признавам си, не бях изцяло подготвена за шокиращата и умопомитаща история, която любимата ми авторка, Повелителката на недружелюбните светове, както мислено съм си я короновала, е написала този път.
Да, оказах се неготова за леса в къщата... За този див, първичен лес, който протяга отвратителните си изсъхнали клони, противните си лющещи се стъбла и кални издънки за да отрови и задуши всеки чист и млад живот, да го задържи в плен на първобитната тъмнина, в която пребивава.
Да, тука е така.. Така е било, така и ще бъде. Там, в къщата с леса..
Прочетох книгата за един ден. Просто я разгърнах и се оказа невъзможно да я оставя. Това е история, която те засмуква постепенно. Четеш. Отначало не разбираш какво точно се случва. Какви са тези странни хора, уж семейство, а са си чужди... Какъв е този живот без любов, без добра дума? Чудиш се, но продължаваш да четеш... Сглобяваш пъзела... Докато в един момент истината не те удря като с чук по главата.
Историята е за живота на едно момиче, чието име така и не разбираме. Момичето има само фамилия - Янотова. Има баба и дядо, има и майка, да, развейпрах, но я има .. Има и приятелка Моника... Живее в къща, близо до леса... Или лесът е в къщата..
Абсолютно безмилостно четиво. Отдавна не съм била толкова шокирана от книга. Със сигурност няма скоро да я забравя.
***
Толкова тъжна се чувствам след тази книга... Ще ми трябва много време, за да се свестя..
П.П. Книгата е много тежка. Брутална психологическа драма. Не знам дали мога да я препоръчам на някого. Имайте го предвид. Особено ако сте по-чувствителни в емоционален план..
"Сега знам, че не можеш просто да теглиш дебела черта на миналото си. С миналото трябва да приключиш веднъж завинаги."
И аз предварително знаех, че поредната книга на Алена Морнщайнова няма да ме разочарова , но , признавам си, не бях изцяло подготвена за шокиращата и умопомитаща история, която любимата ми авторка, Повелителката на недружелюбните светове, както мислено съм си я короновала, е написала този път.
Да, оказах се неготова за леса в къщата... За този див, първичен лес, който протяга отвратителните си изсъхнали клони, противните си лющещи се стъбла и кални издънки за да отрови и задуши всеки чист и млад живот, да го задържи в плен на първобитната тъмнина, в която пребивава.
Да, тука е така.. Така е било, така и ще бъде. Там, в къщата с леса..
Прочетох книгата за един ден. Просто я разгърнах и се оказа невъзможно да я оставя. Това е история, която те засмуква постепенно. Четеш. Отначало не разбираш какво точно се случва. Какви са тези странни хора, уж семейство, а са си чужди... Какъв е този живот без любов, без добра дума? Чудиш се, но продължаваш да четеш... Сглобяваш пъзела... Докато в един момент истината не те удря като с чук по главата.
Историята е за живота на едно момиче, чието име така и не разбираме. Момичето има само фамилия - Янотова. Има баба и дядо, има и майка, да, развейпрах, но я има .. Има и приятелка Моника... Живее в къща, близо до леса... Или лесът е в къщата..
Абсолютно безмилостно четиво. Отдавна не съм била толкова шокирана от книга. Със сигурност няма скоро да я забравя.
***
Толкова тъжна се чувствам след тази книга... Ще ми трябва много време, за да се свестя..
П.П. Книгата е много тежка. Брутална психологическа драма. Не знам дали мога да я препоръчам на някого. Имайте го предвид. Особено ако сте по-чувствителни в емоционален план..
Изслушах "Прокълната земя" и честно казано не разбирам всички номинации, които отнесе. Като изключим една неочаквана част от финала ми се струва даже доста посредствена история (ако не ми убягва нещо). Но поне е написана добре и прочита също бе добър.
Радвам се, че не съм сама! Добре написана книга, но не ме развълнува. Аз дори разгадах какво се е случило доста преди края.
Ето какъв разговор имах за книгата (не тук във форума):
Скрит текст:
Cool_Cat: Аз съм разочарована защото видях, че е трилър, а за мен беше главно любовна история.
Дама X: Как да не е трилър? Първото изречение е, "Фермерът беше мъртъв."
Дама X: Как да не е трилър? Първото изречение е, "Фермерът беше мъртъв."
Виждам, че Happy Mijjj e писала за "The God of the Woods". Също имаше много номинации и суперлативи и пак е определена като трилър. Много добре написана книга е, но за мен беше най-вече семейна сага. Лиз Мур е талантлива дори да не успее да ме заинтригува винаги. Повече ми хареса от "Прокълната земя," но не бих я прочела втори път.
Започнах "Hot Blooded" на Лиса Джаксън. Покрай януарското злободневие, исках нещо леко и абсорбиращо за бягство от действителността. Трябваше да прочета, че е романтичен трилър. Главната героиня--психоложка, водеща радио шоу-- и обектът на нейните романтични вълнения са абсолютни стереотипи: тя е безкрайно красива, червенокоса, плътни устни, бла бла, а той е висок, красив като млад Харисън Форд, с решителна брадичка. Има и криминални елементи, разбира се, някои от които са брутални, но героинята и романсът са криндж.
Аз ще се добера до "Тихи години" едва през май месец. Много, много любопитна ме направихте за тази книга и Морнщайнова, но виждам, че ревютата в Goodreads са противоречиви и ще подходя предпазливо
След като прочетох "Лес в къщата", не можех да коментирам друг аспект на книгата, освен емоциите, които поражда. Остави ме без думи, но и с много въпроси, над които да мисля.
След такава книга не вярвах, че скоро ще прочета нещо, което дори бегло да се доближава като въздействие, обаче "Бялата дама", която вече дочитам, ме помете. Не просто въздействаща, но и много стойностна и важна литерарура, която се преживява.
Доста е писано за символите, героите и внушенията, за посланията, които отправя авторът, няма да повтарям вече казаното от други, а и АI много добре се справя с резюметата, само в духа на предишните коментари ще направя съпоставка - докато Алена Морнщайнова пише за злото, което пуска корени и опропастява конкретни човешки съдби, Сергей Лебедев изследва метафизичните корени на злото като орис за цялото човечество, представя доказателства за историческата му цикличност в самата земя като геоложки пластове, запаметили престъпленията на диктатурите (както го прави и в "Предел на забравата", която също е много ценна) и пророкува още по-страшното - неизбежността на нови кръвопролития от мъст и алчност да превземеш бъдещето, към което не принадлежиш.
Интересен е образът на евреина дух, който се явява свидетел на историческата репликация на едни и същи престъпления, напомня ми на героя на Ромен Гари, който също е дух на застрелян от нацистите евреин, свидетел и очевидец на най-злото у човечеството. Разбира се, книгата е песимистична, защото е за войната в Украйна, няколко дни от 2014 г, които са белязани със събития и вещания, ясно показващи посоката, към която вървим. Надеждата, че доброто ще надделее, се отнема още в началото, а как стигнахме дотук, се изяснява във всичко след това. Със сигурност оценявам с 5 звезди, а средната, доста ниска, оценка в ГР не отговаря на качеството на произведението, тя просто отразява личната обида на читателите, които не съумяват да отделят политиката от литературата. Сергей Лебедев е успял да напише книга, еднакво мразена и от руснаците, и от украинците - едните го обвиняват, че оплюва собствената си страна, другите - че няма право да пише за война, предизвикана от неговата родина. При всички положения обаче това е книга, която трябва да бъде четена и да предизвиква дискусии.
Самото оформление на книгата е великолепно - съвършена корица, брилянтен превод, за който мисля, че дори наградиха Денис Коробко, отлична редакция, много приятно книжно тяло и удобен за очите шрифт.
Най-хубавото е, че имам още 2 нечетени на Сергей Лебедев и направо продължавам с някоя от тях.
След такава книга не вярвах, че скоро ще прочета нещо, което дори бегло да се доближава като въздействие, обаче "Бялата дама", която вече дочитам, ме помете. Не просто въздействаща, но и много стойностна и важна литерарура, която се преживява.
Доста е писано за символите, героите и внушенията, за посланията, които отправя авторът, няма да повтарям вече казаното от други, а и АI много добре се справя с резюметата, само в духа на предишните коментари ще направя съпоставка - докато Алена Морнщайнова пише за злото, което пуска корени и опропастява конкретни човешки съдби, Сергей Лебедев изследва метафизичните корени на злото като орис за цялото човечество, представя доказателства за историческата му цикличност в самата земя като геоложки пластове, запаметили престъпленията на диктатурите (както го прави и в "Предел на забравата", която също е много ценна) и пророкува още по-страшното - неизбежността на нови кръвопролития от мъст и алчност да превземеш бъдещето, към което не принадлежиш.
Интересен е образът на евреина дух, който се явява свидетел на историческата репликация на едни и същи престъпления, напомня ми на героя на Ромен Гари, който също е дух на застрелян от нацистите евреин, свидетел и очевидец на най-злото у човечеството. Разбира се, книгата е песимистична, защото е за войната в Украйна, няколко дни от 2014 г, които са белязани със събития и вещания, ясно показващи посоката, към която вървим. Надеждата, че доброто ще надделее, се отнема още в началото, а как стигнахме дотук, се изяснява във всичко след това. Със сигурност оценявам с 5 звезди, а средната, доста ниска, оценка в ГР не отговаря на качеството на произведението, тя просто отразява личната обида на читателите, които не съумяват да отделят политиката от литературата. Сергей Лебедев е успял да напише книга, еднакво мразена и от руснаците, и от украинците - едните го обвиняват, че оплюва собствената си страна, другите - че няма право да пише за война, предизвикана от неговата родина. При всички положения обаче това е книга, която трябва да бъде четена и да предизвиква дискусии.
Самото оформление на книгата е великолепно - съвършена корица, брилянтен превод, за който мисля, че дори наградиха Денис Коробко, отлична редакция, много приятно книжно тяло и удобен за очите шрифт.
Най-хубавото е, че имам още 2 нечетени на Сергей Лебедев и направо продължавам с някоя от тях.
След като прочетох "Лес в къщата", не можех да коментирам друг аспект на книгата, освен емоциите, които поражда. Остави ме без думи, но и с много въпроси, над които да мисля.
След такава книга не вярвах, че скоро ще прочета нещо, което дори бегло да се доближава като въздействие, обаче "Бялата дама", която вече дочитам, ме помете. Не просто въздействаща, но и много стойностна и важна литерарура, която се преживява.
Доста е писано за символите, героите и внушенията, за посланията, които отправя авторът, няма да повтарям вече казаното от други, а и АI много добре се справя с резюметата, само в духа на предишните коментари ще направя съпоставка - докато Алена Морнщайнова пише за злото, което пуска корени и опропастява конкретни човешки съдби, Сергей Лебедев изследва метафизичните корени на злото като орис за цялото човечество, представя доказателства за историческата му цикличност в самата земя като геоложки пластове, запаметили престъпленията на диктатурите (както го прави и в "Предел на забравата", която също е много ценна) и пророкува още по-страшното - неизбежността на нови кръвопролития от мъст и алчност да превземеш бъдещето, към което не принадлежиш.
Интересен е образът на евреина дух, който се явява свидетел на историческата репликация на едни и същи престъпления, напомня ми на героя на Ромен Гари, който също е дух на застрелян от нацистите евреин, свидетел и очевидец на най-злото у човечеството. Разбира се, книгата е песимистична, защото е за войната в Украйна, няколко дни от 2014 г, които са белязани със събития и вещания, ясно показващи посоката, към която вървим. Надеждата, че доброто ще надделее, се отнема още в началото, а как стигнахме дотук, се изяснява във всичко след това. Със сигурност оценявам с 5 звезди, а средната, доста ниска, оценка в ГР не отговаря на качеството на произведението, тя просто отразява личната обида на читателите, които не съумяват да отделят политиката от литературата. Сергей Лебедев е успял да напише книга, еднакво мразена и от руснаците, и от украинците - едните го обвиняват, че оплюва собствената си страна, другите - че няма право да пише за война, предизвикана от неговата родина. При всички положения обаче това е книга, която трябва да бъде четена и да предизвиква дискусии.
Самото оформление на книгата е великолепно - съвършена корица, брилянтен превод, за който мисля, че дори наградиха Денис Коробко, отлична редакция, много приятно книжно тяло и удобен за очите шрифт.
Най-хубавото е, че имам още 2 нечетени на Сергей Лебедев и направо продължавам с някоя от тях.
След такава книга не вярвах, че скоро ще прочета нещо, което дори бегло да се доближава като въздействие, обаче "Бялата дама", която вече дочитам, ме помете. Не просто въздействаща, но и много стойностна и важна литерарура, която се преживява.
Доста е писано за символите, героите и внушенията, за посланията, които отправя авторът, няма да повтарям вече казаното от други, а и АI много добре се справя с резюметата, само в духа на предишните коментари ще направя съпоставка - докато Алена Морнщайнова пише за злото, което пуска корени и опропастява конкретни човешки съдби, Сергей Лебедев изследва метафизичните корени на злото като орис за цялото човечество, представя доказателства за историческата му цикличност в самата земя като геоложки пластове, запаметили престъпленията на диктатурите (както го прави и в "Предел на забравата", която също е много ценна) и пророкува още по-страшното - неизбежността на нови кръвопролития от мъст и алчност да превземеш бъдещето, към което не принадлежиш.
Интересен е образът на евреина дух, който се явява свидетел на историческата репликация на едни и същи престъпления, напомня ми на героя на Ромен Гари, който също е дух на застрелян от нацистите евреин, свидетел и очевидец на най-злото у човечеството. Разбира се, книгата е песимистична, защото е за войната в Украйна, няколко дни от 2014 г, които са белязани със събития и вещания, ясно показващи посоката, към която вървим. Надеждата, че доброто ще надделее, се отнема още в началото, а как стигнахме дотук, се изяснява във всичко след това. Със сигурност оценявам с 5 звезди, а средната, доста ниска, оценка в ГР не отговаря на качеството на произведението, тя просто отразява личната обида на читателите, които не съумяват да отделят политиката от литературата. Сергей Лебедев е успял да напише книга, еднакво мразена и от руснаците, и от украинците - едните го обвиняват, че оплюва собствената си страна, другите - че няма право да пише за война, предизвикана от неговата родина. При всички положения обаче това е книга, която трябва да бъде четена и да предизвиква дискусии.
Самото оформление на книгата е великолепно - съвършена корица, брилянтен превод, за който мисля, че дори наградиха Денис Коробко, отлична редакция, много приятно книжно тяло и удобен за очите шрифт.
Най-хубавото е, че имам още 2 нечетени на Сергей Лебедев и направо продължавам с някоя от тях.
Бях се бях опитвала да чета "Предел на забравата" на Лебедев, но не ми се получиха нещата. Изключително обстоятелствен, тежък стил, който ме натовари и в крайна сметка не ми достави никакво удовлетворение.
Предполагам, че е висока литература, до която не съм дорасла или просто не е "моето".
Предполагам, че е висока литература, до която не съм дорасла или просто не е "моето".
Аня,
Сергей Лукяненко е канселираният автор на Сиела, Сергей Лебедев го издават Кръг, което е още една причина да си купувам книгите му, много ги харесвам като издателство.
Mijjj,
"Предел на забравата" е много по-философска и концептуална, там се залагат същите идеи като в "Бялата дама", само че по-абстрактно и символично. Тук имаме отново много символи, но те някак са прекалено избистрени, самите изводи авторът ги дава наготово в главите за Инженера и Генерала, а повествованието е изградено от преплетените истории на отделните герои, които сами по себе си са много интересни, лични, вълнуващи и лесноразбираеми, затова и книгата се чете с лекота. Мисля, че това е книгата, която би харесала на най-широк кръг от читатели. Например на теб, на Аня и на Дидка с 90% достоверност, залагам, че ще ви хареса.
УИНКС БЛУМ, възможно е човек да реши, че книгата е написана тенденциозно, зависи от предварителните нагласи на читателя, затова и казвам, че оценката в ГР е незаслужено ниска. Според моето възприятие Сергей Лебедев е изключително етичен и човеколюбив писател, който болезнено преживява човешкото страдание. В случая той никъде не плюе по Русия, но изобличава диктатурите, чрез които се управляват Съветите, а после и сегашните злосторници. Не назовава имена, но някак се досещаме, а това се дължи на неговото писателско умение.
Сергей Лукяненко е канселираният автор на Сиела, Сергей Лебедев го издават Кръг, което е още една причина да си купувам книгите му, много ги харесвам като издателство.
Mijjj,
"Предел на забравата" е много по-философска и концептуална, там се залагат същите идеи като в "Бялата дама", само че по-абстрактно и символично. Тук имаме отново много символи, но те някак са прекалено избистрени, самите изводи авторът ги дава наготово в главите за Инженера и Генерала, а повествованието е изградено от преплетените истории на отделните герои, които сами по себе си са много интересни, лични, вълнуващи и лесноразбираеми, затова и книгата се чете с лекота. Мисля, че това е книгата, която би харесала на най-широк кръг от читатели. Например на теб, на Аня и на Дидка с 90% достоверност, залагам, че ще ви хареса.
УИНКС БЛУМ, възможно е човек да реши, че книгата е написана тенденциозно, зависи от предварителните нагласи на читателя, затова и казвам, че оценката в ГР е незаслужено ниска. Според моето възприятие Сергей Лебедев е изключително етичен и човеколюбив писател, който болезнено преживява човешкото страдание. В случая той никъде не плюе по Русия, но изобличава диктатурите, чрез които се управляват Съветите, а после и сегашните злосторници. Не назовава имена, но някак се досещаме, а това се дължи на неговото писателско умение.