Историята на България през последните десетилетия е белязана от драматични промени в геополитическата ни ориентация. След 1944 г. България попада в областта на Съветския съюз и за близо половин век живеем под знака на социализма с планова икономика, еднопартийна система и силна зависимост от Москва. Тази зависимост определя не само политиката, но и културния и икономическия живот на държавата ни. С падането на комунистическия режим през 1989 г. България поема по нов път към демокрация, пазарна икономика и европейска интеграция. Членството в НАТО през 2004 г. и Европейския съюз през 2007 г. бележат окончателното завъртане на страната ни към Запада. Въпреки това, историческите, културните и енергийни връзки с Русия продължават да оказват влияние, поставяйки България в сложна позиция между миналото и бъдещето. Днес България стои на кръстопът, от една страна стремежът към модернизация, демократични ценности и европейска солидарност, а от друга наследените зависимости и влияния от Русия. Именно този баланс между традиция и нова посока очертава големия въпрос който си задавам, накъде върви България и как ще изгради своята идентичност в 21 век?
Да приемем, че България вече е направила своя избор, ние сме е част от ЕС и НАТО. Но истинският въпрос не е само геополитически, а човешки, как този избор променя живота на нас хората. За младите Европа е шанс за образование и работа, но често това означава емиграция. За пенсионерите и хората с ниски доходи интеграцията към Запада изглежда далечна, защото ежедневието им е белязано от ниски пенсии и високи цени. Историческите ни връзки с Русия остават в паметта и културата, но не предлагат реална перспектива за развитие на България. Европа е рамката за бъдещето демокрация, върховенство на закона, модерна икономика. Въпросът е дали хората ще усетят тези ползи в ежедневието си? Ние сме в ЕС, но бъдещето ни зависи от това дали хората ще почувстват Европа не само като политическа рамка, а като реална промяна в живота си по-добри доходи, справедливост и надежда за по-добро бъдеще. Знам, че е сложна тема, но все пак ще бъде удоволствие за мен да прочета мнението ви по нея.
Да приемем, че България вече е направила своя избор, ние сме е част от ЕС и НАТО. Но истинският въпрос не е само геополитически, а човешки, как този избор променя живота на нас хората. За младите Европа е шанс за образование и работа, но често това означава емиграция. За пенсионерите и хората с ниски доходи интеграцията към Запада изглежда далечна, защото ежедневието им е белязано от ниски пенсии и високи цени. Историческите ни връзки с Русия остават в паметта и културата, но не предлагат реална перспектива за развитие на България. Европа е рамката за бъдещето демокрация, върховенство на закона, модерна икономика. Въпросът е дали хората ще усетят тези ползи в ежедневието си? Ние сме в ЕС, но бъдещето ни зависи от това дали хората ще почувстват Европа не само като политическа рамка, а като реална промяна в живота си по-добри доходи, справедливост и надежда за по-добро бъдеще. Знам, че е сложна тема, но все пак ще бъде удоволствие за мен да прочета мнението ви по нея.