Публикувана: 18 апр. 2007, 09:36 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2007, 14:36 ч.

Изневяра, секс...

6 342
104
1

Отговори

# 30 18 апр. 2007, 10:59 ч.

Мнения: 293

Цитат на: кръц кръц в ср, 18 апр 2007, 10:10

Това си е предателство, от която и страна да го погледнеш.

Щооо??! За да опазиш егото си! Grinning

Не искам да звуча цинично, но никой не ми е длъжен за нищо на тоя свят. Щом така е сметнал за добре, ок. И даже няма да му правя "напук", както пита Wolf в съседна тема.

Тва щото съм наясно с егото си (изкефи ме Клонката, много)

Хм, 5 нови отговора.

Цитат на: Мадам Гоца в ср, 18 апр 2007, 10:53

Може би ще дойде време, когато мъжът, като се прибере, ще каже - Забавих се, мила, защото изчуках колежката. А, добре, мили.

Ми не, няма да ми го каже. Това е въпрос на уважение - и към мен, и към самия себе си. И не знам защо си правя труд да пиша всеизвестни неща.

# 31 18 апр. 2007, 11:02 ч.

Мнения: 17 546

Ами представете си, че по неясни причини все пак ви застигне и вие изневерите. Само не казвайте "Аз - никога!" защото никой от нищо не е застрахован! Обаче се оказва, че и партньорът ви (било законен или не) също е изневерил. Да, ама той за вашата забежка не знае и няма да узнае, а вие сте разбрали за неговата. И неговата вина ви изглежда 100 пъти по-голяма от вашата и се тръшкате и не прощавате. Ако междувременно половинката ви разбере и за вашата забежка, ще направите всичко възможно да омаловажите вашия грях за сметка на отсрещния. Убедена съм, че ако ви се случи ще постъпите точно така. Видях подобно нещо с очите си и то не веднъж!

# 32 18 апр. 2007, 11:04 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: belinda в ср, 18 апр 2007, 10:54

Не, чак такова време няма да дойде, но ако спреш да си задаваш въпроса защо е закъснял, доверието се поддържа толкова по-лесно Wink

Страстта също.

Това не прави закъснението непорочно, нали!? Може и заради изневяра да е закъснял, може и заради градския транспорт, ама аз като не питам защо, значи няма нищо!? Не може да се накараш лесно да не мислиш...

# 33 18 апр. 2007, 11:04 ч.

Мнения: 2 792

Ами вълнувани, защото извън цялата широко скроеност, по своята същност всички сме егоцентрични и не се раздаваме току така. Когато си споделил, поделил и съобразил своето ежедневие и креват с друга персона, очакваш и другата страна да показва някакво уважение към тази жертва (дискомфорта в навлизането на личното пространство визирам, а не че трябва да се жертвам за да живея с мъжа ми ). От тук на татък изневярата е това, което приемаме за проява или акт на неуважение към нас, за това границите са различни...
Момчил ме прекъсна около 20-30 пъти, така че не съм сигурна дали стана ясна мисълта ми Rolling Eyes

# 34 18 апр. 2007, 11:10 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Аз те разбрах. Сигурно, защото го споделям.

# 35 18 апр. 2007, 11:16 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: belinda в ср, 18 апр 2007, 10:37

Но ако приемем, че изневярата е чистото желание, дори моментно, да бъдеш с друг, а не с "официалната" си половинка - то, да, всеки изневерява по един или друг начин.

Ами не, не мога да го приема. Предполагам, че всеки от нас някога мислено е счупвал главата на някой, който много го е ядосал, това прави ли ни убийци? Не мога да приема, че моментното желание да бъдеш с друг и фактическата изневяра са едно и също нещо, поне за мен не са.

Колкото до това защо толкова се вълнуват хората, не го разбирам, наистина. До преди да открия форума изневярата ми стоеше като нещо имагинерно и теоретично, даже не съм се сещала мислено да я бистря каква е и защо е. Честно казано, дотогава за мен изневярата беше нещо недопустимо и си мислех, че и за другите е така. Не че съм очаквала, че няма изневери, но очаквах, че хората проявяват нетърпимост към нея. Сега доста ми се преобърнаха представите и съм учудена да разбера колко много хора я намират за нормална.
Може да ви звучи твърде нереално това, което пиша сега, но аз отказвам да приема изневярата като нещо неизбежно. Вярвам твърдо в това.
И съм съгласна с това, което Де Ваня каза- важно е доверието в цялата история. Защото една изневяра ще го накърни и оттам нататък всичко ще загуби смисъл.

# 36 18 апр. 2007, 11:17 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: Кифлата в ср, 18 апр 2007, 11:04

От тук на татък изневярата е това, което приемаме за проява или акт на неуважение към нас, за това границите са различни... [/size]

За мен изневярата е проява на неуважение към самия себе си. Ако аз изневеря, ще съм изневерила на себе си първо. Затова не го допускам като опция.

# 37 18 апр. 2007, 11:20 ч.

Мнения: 17 546

Не ми се ще да ви разочаровам, но ви уверявам, че хора, за които дори вие - за-нищо-на-света-не-изневеряващите бихте се заклели, че никога не биха направили такова нещо, правят такива неща, че "ум да ви зайде"... Гледаш ги хрисими, кротки, не говорят за жени (респ.мъже), не флиртуват, не поглеждат настрани... нищо подобно! Скрити лимонки, способни на неща, от които ще ви се изчерви дори гърба!

# 38 18 апр. 2007, 11:22 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Какво искаш да докажеш, Кристал?
Тук всеки споделя собственото си светоусещане. Не бих се заклела в никого и нищо. По света има прекалено много хора, за да мисля какво правят те и защо.

# 39 18 апр. 2007, 11:23 ч.

Мнения: 3 818

Де Ваня ме изпревари, но и аз да си кажа. Не се кълна в никого, не мога да посоча някого и да кажа- сигурна съм сто процента, че не изневерява.
Знам за себе си. Знам, че като ме питат изневерявала ли съм и отговоря "не", не ми вярват.
Знам и за мъжа си. Защото му вярвам. Толкоз. Останалите не ме интересуват. Но вярвам в принципа, че щом има поне един човек, значи задължително има още. Статистическа вероятност, какво да го правиш Wink

# 40 18 апр. 2007, 11:25 ч.

Мнения: 2 792

Кристал защо си мислиш, че някой от тук пишещите в темата би седнал да се кълне от чуждо име и въобще би тръгнал да разсъждава по този начин за чужди постъпки, аз лично не бих...

Ех тоя Момчил, пак ме заглавичка, исках първа да го напиша пък.

# 41 18 апр. 2007, 11:28 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Кифлата в ср, 18 апр 2007, 11:25

Ех тоя Момчил, пак ме заглавичка, исках първа да го напиша пък.

Пу, първа!

# 42 18 апр. 2007, 11:30 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Кристал в ср, 18 апр 2007, 11:20

....

Ще ме простиш, но не всички сме от това стадо! И аз съм се плющяла яко, когато човека до мен не е оценил какво съм му била дала! Но детето ми е от такъв, на когото вярвам, с когото създадохме нов живот и не ми се иска да опростяваме нещата до битов трагизъм от съвременен тип - тате носи, мама зяе.

# 43 18 апр. 2007, 11:30 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

Цитат на: Fairy в ср, 18 апр 2007, 11:16

И съм съгласна с това, което Де Ваня каза- важно е доверието в цялата история. Защото една изневяра ще го накърни и оттам нататък всичко ще загуби смисъл.

И без изневяра се губи доверието. Много лесно даже.

# 44 18 апр. 2007, 11:32 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Мис Бу в ср, 18 апр 2007, 11:30

И без изневяра се губи доверието. Много лесно даже.

Много по-лесно даже, бих казала

Препоръчани теми

Отношение към бившата/бившия

Проблем по време на секс

Как да се отърва от мисълта за секс?

Грижите ли се за мъжа си след като ви е изневерил?

Причина:

Причина: