Това с общите пароли е абсурдно. Дори майка ми като почина и закрих ФБ профила с формуляр към ФБ и никой не може да влиза в него, дори от нейните устройства, а нейните устройства не съм ги пипала и ако се наложи да се ползва лаптоп или телефон единственото, което бих направила е форматиране, т.е. изтриване на всичко автоматично. А ми беше родител и близък човек, и и знам паролите, защото съм ги измислила аз. Има една линия, която просто не бива да се преминава и това е тя. Когато бях омъжена никога не ми е хрумвало да ровя по телефони и компютри на бившия, нито някога при други дълги връзки съм го правила. Не бих понесла и някой да ми рови в личното пространство, да не говорим, че то е лично и на други хора, с които общувам и в чатове, например, споделят техни лични неща.
- Публикувана: 18 ноем. 2025, 21:00 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2025, 03:25 ч.
Трябва ли двойките да имат общи пароли или това е нарушение на личното пространство?
Последните 2-3 седмици това ми се навира много пред лицето, коментира се, като символ на лоялност и доверие, откритост и любов. Най- вече от жени.
Скрит текст:
Дискусиите не вървят, приема се като единственото логично решение в двойка, която се “обича”.
Сигурно, сигурно във всеки има страх, особено с днешната достъпност до всичко.
И все пак си мисля - защо стигнахме там?
За мен телефон, портфейл, чанта са лични вещи в които не бъркам.
Сигурно, сигурно във всеки има страх, особено с днешната достъпност до всичко.
И все пак си мисля - защо стигнахме там?
За мен телефон, портфейл, чанта са лични вещи в които не бъркам.
Ако е пръстов отпечатък - какво ? Да си отреже пръста и да и го даде ли ?
А целта е конторл. Нещо, което никой не харесва.
Последствията са лесно предвидими.
Не е контрол, а недоверие.
Има различни хора и се държат различно.
Ако сте двойка, но все обръща телефона с екрана надолу, ако го мъкне навсякъде с него – баня, тоалетна, създава в другия усещане за нещо нередно или лъжа.
В такива случаи аз не чакам да се стига до ровене из телефони, а директно питам – какво става? Нещо те притеснява ли? Не можеш да си прочетеш съобщенията от някого ли? Ако трябва да изляза, за да се контактнете на спокойствие? И подобни. И гледаш реакциите. Обикновено, ако има нещо, човекът на@ира.
Има различни хора и се държат различно.
Ако сте двойка, но все обръща телефона с екрана надолу, ако го мъкне навсякъде с него – баня, тоалетна, създава в другия усещане за нещо нередно или лъжа.
В такива случаи аз не чакам да се стига до ровене из телефони, а директно питам – какво става? Нещо те притеснява ли? Не можеш да си прочетеш съобщенията от някого ли? Ако трябва да изляза, за да се контактнете на спокойствие? И подобни. И гледаш реакциите. Обикновено, ако има нещо, човекът на@ира.
Ам... ние си знаем паролите чисто за удобство, ако на него се наложи да направи нещо на моя тел или на мен на неговия, а да не ми го навира "я отключи да видя нещо".
Примерно наскоро искаше да види нещо си за Формула 1, докато неговия телефон се зареждаше на другия край на стаята, а се бяхме разложили завити с одеала и на никой не му се мърдаше. Ей такива глупости.
Не се притеснявам да види каквото и да е, нито пък той, в смисъл... тотално не е тема знаем ли ги или не ги знаем. Знаем ги, но не мислим за това, че ги знаем.
Примерно наскоро искаше да види нещо си за Формула 1, докато неговия телефон се зареждаше на другия край на стаята, а се бяхме разложили завити с одеала и на никой не му се мърдаше. Ей такива глупости.
Не се притеснявам да види каквото и да е, нито пък той, в смисъл... тотално не е тема знаем ли ги или не ги знаем. Знаем ги, но не мислим за това, че ги знаем.
Моето мнение е, че нищо не е на всяка цена.
Ако партньорите имат желание да споделят общи пароли - това е ок, важното е да се чувстват добре.
Ако не обичат - също е ок, въпрос на лично пространство. Всеки човек има различни нужди и търпимост, невъзможно е да се сведе до "трябва" или "не трябва".
При нас паролата за WIFI е обща, знаем си паролите за телефона (много пъти се е налагало в бързината да нямам време да проверя нещо в телефона си и да помоля него, ако устройството е било в обсега му, както и обратното). Разменяме си дебитни/кредитни карти, общо взето за нас това е нормално - никой не рови в личното пространство на другия, по-скоро се улесняваме.
Ако партньорите имат желание да споделят общи пароли - това е ок, важното е да се чувстват добре.
Ако не обичат - също е ок, въпрос на лично пространство. Всеки човек има различни нужди и търпимост, невъзможно е да се сведе до "трябва" или "не трябва".
При нас паролата за WIFI е обща, знаем си паролите за телефона (много пъти се е налагало в бързината да нямам време да проверя нещо в телефона си и да помоля него, ако устройството е било в обсега му, както и обратното). Разменяме си дебитни/кредитни карти, общо взето за нас това е нормално - никой не рови в личното пространство на другия, по-скоро се улесняваме.
Ам... ние си знаем паролите чисто за удобство, ако на него се наложи да направи нещо на моя тел или на мен на неговия, а да не ми го навира "я отключи да видя нещо".
Примерно наскоро искаше да види нещо си за Формула 1, докато неговия телефон се зареждаше на другия край на стаята, а се бяхме разложили завити с одеала и на никой не му се мърдаше. Ей такива глупости.
Не се притеснявам да види каквото и да е, нито пък той, в смисъл... тотално не е тема знаем ли ги или не ги знаем. Знаем ги, но не мислим за това, че ги знаем.
Примерно наскоро искаше да види нещо си за Формула 1, докато неговия телефон се зареждаше на другия край на стаята, а се бяхме разложили завити с одеала и на никой не му се мърдаше. Ей такива глупости.
Не се притеснявам да види каквото и да е, нито пък той, в смисъл... тотално не е тема знаем ли ги или не ги знаем. Знаем ги, но не мислим за това, че ги знаем.
И за такова нещо трябва да му дадеш паролата, вместо да го отключиш и да му дадеш да влезе.
Вие се майтапите с нас
Нямам предвид теб конкретно, а всички подобни обяснения.
Ми добре 
Силно подценявате моят (и неговият) мързел в определени моменти, хехе.
Аз даже нямам спомен кога точно сме си "разбрали" паролите...
Имам бегъл спомен, че веднъж се преобличаше, телефонът му писукаше и изнервено ми каза да видя кой чак толкова му пише и май тогава ми я каза.
Силно подценявате моят (и неговият) мързел в определени моменти, хехе.
Аз даже нямам спомен кога точно сме си "разбрали" паролите...
Имам бегъл спомен, че веднъж се преобличаше, телефонът му писукаше и изнервено ми каза да видя кой чак толкова му пише и май тогава ми я каза.
Няма драма, всеки си постъпва както иска, но няма и смисъл да се лъжем, тук сме анонимни и до голяма степен може да сме и искрени.
И на мен първата парола за мейла преди 20 години ми я измисли мъжа ми, но оттогава я смених 20 пъти и не съм му я давала всеки път. Вие не си ли сменяте паролите редовно, за да ги знае мъжът ви, явно му ги казвате всеки път, както и той на вас.
Не коментирам причините, просто е ясно кое е трудоемкото пред това да ти отключи милото телефона...
И ти я запомни. Стига де...
И на мен първата парола за мейла преди 20 години ми я измисли мъжа ми, но оттогава я смених 20 пъти и не съм му я давала всеки път. Вие не си ли сменяте паролите редовно, за да ги знае мъжът ви, явно му ги казвате всеки път, както и той на вас.
Не коментирам причините, просто е ясно кое е трудоемкото пред това да ти отключи милото телефона...
Ми добре
Силно подценявате моят (и неговият) мързел в определени моменти, хехе.
Аз даже нямам спомен кога точно сме си "разбрали" паролите...
Имам бегъл спомен, че веднъж се преобличаше, телефонът му писукаше и изнервено ми каза да видя кой чак толкова му пише и май тогава ми я каза.
Силно подценявате моят (и неговият) мързел в определени моменти, хехе.
Аз даже нямам спомен кога точно сме си "разбрали" паролите...
Имам бегъл спомен, че веднъж се преобличаше, телефонът му писукаше и изнервено ми каза да видя кой чак толкова му пише и май тогава ми я каза.
И ти я запомни. Стига де...
Имаме един компютър вкъщи, където са запаметени паролите на общите неща - ток, вода, топлофикация, телефони, интернет, разходи по етажната собственост, данъци. Където е възможно, сме запаметили общата карта, където не е - който седне да плаща, вкарва своя карта. Имаме общ (на цялото семейство) гугъл акаунт с платен доста голям облак. И дотам с общите неща.
Личните мейли и служебните мейли с прилежащите към тях облаци, профилите в социалните мрежи, личните банкови сметки, телефоните - това и лично пространство. Ако някой вкъщи иска да ми ползва телефона - аз го отключвам и давам, отваря се с тройна защита. Защитата е заради крадци, заради електронния портфейл, но не мисля, че някой вкъщи би се затормозил да ми помни паролите и кодовете.
Общите профили в социалните мрежи са ми смешни, а отношения тип "ето, ще си отключа телефона, за да видиш, че нямам тайни от теб!" - още повече
Ако реша да върша нещо тайно и нередно, има достатъчно начини човек да си замете следите. Да се държат уличаващи снимки и чатове по устройствата, за мен е признак на ниска комуникационна култура и е по-скоро желание на човека да бъде хванат.
Личните мейли и служебните мейли с прилежащите към тях облаци, профилите в социалните мрежи, личните банкови сметки, телефоните - това и лично пространство. Ако някой вкъщи иска да ми ползва телефона - аз го отключвам и давам, отваря се с тройна защита. Защитата е заради крадци, заради електронния портфейл, но не мисля, че някой вкъщи би се затормозил да ми помни паролите и кодовете.
Общите профили в социалните мрежи са ми смешни, а отношения тип "ето, ще си отключа телефона, за да видиш, че нямам тайни от теб!" - още повече
Ако реша да върша нещо тайно и нередно, има достатъчно начини човек да си замете следите. Да се държат уличаващи снимки и чатове по устройствата, за мен е признак на ниска комуникационна култура и е по-скоро желание на човека да бъде хванат. 
За шок и ужас си споделяме локациите.
И нека сега драмата в темата достигне нов левъл. Скрит текст:
Аз знам паролата за телефона, главно защото той плаща за chatgpt premium, а аз не, и го ползвам понякога.
Показвала съм моята, но той не я помни сигурно.
Показвала съм моята, но той не я помни сигурно.
За шок и ужас си споделяме локациите.
Щом трябва.
Ние обикновено се питаме "Къде си" и като каже другия "В метрото на Г. М.-то " минаваме и без да си споделяме локациите.
Изловихте ме - записах си я веднага в моя телефон и оттогава винаги го следя като отключва дали е същата, ако не е - вдигам скандал.
Затова пък моята я сменям всяка седмица и много внимавам да е рандъм, за да не се сети никога.
Това за мързела и дивана беше лъжа, в действителност много държа винаги аз сама да си отключвам телефона и ако се налага да е пред него - закривам с ръка като както се въвежда ПИН на банкомата.
Така по-добре ли е
Затова пък моята я сменям всяка седмица и много внимавам да е рандъм, за да не се сети никога.
Това за мързела и дивана беше лъжа, в действителност много държа винаги аз сама да си отключвам телефона и ако се налага да е пред него - закривам с ръка като както се въвежда ПИН на банкомата.
Така по-добре ли е