Сблъсквате ли се с предразсъдъци или ксенофобия в чужбина?

  • 2 289
  • 58
  •   1
Отговори
# 45
  • Melmak
  • Мнения: 9 749
В предишния си коментар изведнъж включваш азиатци, които изобщо не сме коментирали.

# 46
  • Down south
  • Мнения: 9 363
Споменах го, по-скоро, като любопитен факт.

# 47
  • Melmak
  • Мнения: 9 749
А щом е така съм съгласна, както на нас ни се виждат идентични, така и ние на тях.

# 48
  • Мнения: 727
Много интересна тема....
Зависи дали сме турист в дадена страна или живеем в нея от дълги години.
Като туристка, ми е било много странно как в Турция дори ни " обичат " бих казала. А ние имаме лошо отношение към тях.
Като такава, съм се чувствала не толкова добре, в по-младите си години в Полша и Чехия. Което е супер странно. Ние сме славянски народи, но те се имат за повече от нас.
Имах колежка унгарка, когато ни наричаха и двете " мацките от източна европа ", тя нееднократно избухваше и казваше да започнат да учат география. Тъй като тя не идва от източна Европа. С мен, не е била пренебрежителна, но се чувстваше, че беше обидена ".
В самата Западна Европа, където живея от повече от 20 години, в началото са се избъзиквали дали съм сигурна дали съм студентка или съм дошла да си търся мъж. Хахахаха. Тогава толкова се връзвах....При което аз подстакачах до покрива и ставаше голям скандал. Години по-късно, когато вече бях по-улегнала, с диплома от техен университет и вече почти без акцент, започнах да им влизам рязко на тези подигравки / хумор. Защото за тях това е "хумор"....
Ако имаше такива де. Казвах им " Ми, да дошла съм да ти взема мъжа, понеже хем съм по-красива, хем по-умна " или " Как позна, хем съм студентка, хем препечелвам нещо пред хотел Еди кой си вечерно време, предлагам членска карта за редвони кленти " и така ги затапвах. Никога, никой не ми е казвал след това дори и думичка, след това надцакване, докато когато ги приемах на вътре тези забележки и си ревях първите години, те си позволяваха още и още, уж под формата на хумор.
После минаха години и аз напълно навлязах и се смесих с тях и дори бих казала, че от дълго време вече, когато се прибирам в България  се чувствам чужденка и колеги на родителите ми, са им казвали, че приличам на чужденка?
Накрая, да дискриминация има в цяла Европа.
В Белгия, Франция, Швейцария, Люксембур е доста сериозна защото при тях има българи, които просят и то тук говорим за отявлена мафия, проститутки и всякаква паплач.
Бих казала, че тези нации дори си предпочитат арабите като бивши колонии пред нас. Макар, че последните години с новото поколение намирам голяма промяна.
В Германия и немско говорящите страни ми се струва малко по-малка тази дискриминация към нас, тъй като първо те са свикнали да идват в България на ваканция от години и дядовците им и бабаите им навярно са били също в България. А и да не забравяме, че те имат огромна турска вълна на емигранти. И то от години. Така, че Турция-България страни съседки.
За Испания и Португалия имам добри впечатления. И в Испания има много българи, мисля, че имаме сходен манталитет и аз лично не съм срещала лошо поведение особено когато живях там преди 10 тина години.
В Италия не мисля, че имат лошо отношение към нас. Чичо ми е женен за италианка, дори ни обичат бих казала.
В Англия живях преди 15 години и тогава всичко беше залято от поляци там. Та ние не се отличавахме чак толкова много. Но от тогава притокът на българи към острова нарасна адски много и не съм сигурна вече как са настроени към нас ?
За англичаните бих казала, че са адски лицемерни хора, като питаш на улицата човек колко е часът, е възможно да ти отговори "1ч15 е скъпа". Но това скъпа, на кой му дреме, като този човек нито ще дойде да ти помогне ако имаш нужда от помощ, нито нищо. Останах с лоши впечатления от Англия преди 15 години където живях 1 година и 2 месеца все пак. Всичките ми приятели бяха чужденци.
За Холандия и Скандинавите нямам никакви наблюдения.

# 49
  • Мнения: 1 855
Ксенофобията се засили след бежанската вълна 2015 и бих казала, че и в момента е много осезаема. Затова и десните партии са толкова напред из цяла Европа и Америка.
Преди 20+ години, когато ММ ме представи на родата, съседи и колеги, усещах много радушно отношение и приятелско любопитство. Нито акцентът ми ги притесняваше, нито пък задаваха неудобни въпроси.
В момента, се усеща много явно негативното отношение, направо е изписано на лицето, “„ Сигурно е дошла да точи от социалната ни система. "
Говоря за малките населени места, където всички се познават. В големите градове, мисля е друго, те са свикнали с чужденците.

# 50
  • Мнения: X
Leonie, аз точно затова ако някога реша да емигрирам бих избягвала малките населени места. И без това не са моето. В едно такова малко белгийско градче търпях, но и фламандците са по-добронамерени от нидерландците в също толкова малките градчета във вътрешността. По моя личен опит градове с около 100 000 души и нагоре в страни като Белгия, Франция, Германия и Нидерландия, за ОК да не говорим имат проблеми с престъпността и чистотата. Може би само в Испания тук-там има градове с такъв размер, в които да няма толкова престъпност и да са добре поддържани. Но в Бенелюкс, Франция, ОК и Германия всичко над 100 000 изглежда вече не е е сигурно за живот. Да не кажа, че за Германия, Бенелюкс, ОК, а вероятно и Скандинавия и всичко над 50 000 може би вече е несигурно.

В Австрия хората се гордеят с диалектите си, за тях това е израз на принадлежност, част от идентичността им, отличителна черта и нескрит патриотизъм. Както всички малки нации, се опитват да се отличат с нещо и създадат собствен образ.
Всички учат в училище книжовния немски и го знаят точно толкова добре, колкото и в Германия. Но е голяма гордост, когато ползват т.нар. австрийски немски - има го вече официално в речниците. А и в момента дори е модерно да си ползват регионалните диалекти -  във филми, музика, предавания, статии.
Определено е така и явно поне при виенчаните не е само от сега.
Покрай Евровизията проучвах една тяхна певица, която някога ги е представяла в конкурса и попаднах на нейна стара песен на местния Виенски диалект. Текстът е направо като на друг език от немската група. Нищо чудно, че във Виена не им разбирах особено дори най-прости думи:

https://lyricstranslate.com/bg/marianne-mendt-wia-glockn-lyrics.html

"Solong i woas, dass i oan hob, der mi mog,
solong is jeder Tog für mi a glücklicher Tog
Won i nur woas, er kumt ham zu mir,
don kum i ma vor ois wia
a Glock´n, de 24 Stund'n leit!
 
Don is ma wurscht, wos da Wetterfrosch prophezeit
Won i a Freid hob, don woas i ned, ob´s stürmt oda schneit
Won i eam hea an da Wohnungstür,
don kum i ma vor ois wia
a Glock´n, de 24 Stundn leit!"

Даже и съюзите и глаголите сменят - a вместо ein(е), is вместо ist. Grin Това е лесното, но повечето другите думи не мога да ги асимилирам.

Най-дългото нещо, което мога да си преведа от целия текст на песента е "wia a Glock´n, de 24 Stundn leit!" - "като звънче/камбана, която звъни по 24 часа".

Последна редакция: нд, 23 ное 2025, 19:58 от Анонимен

# 51
  • Мнения: 1 855
Точно този текст е лесен. Има къде -къде по невъзможни диалекти... Ето бърз превод на нормален немски.
Скрит текст:
Solange ich weiß dass ich einen habe der mich mag,
solange ist jeder Tag ein glücklicherTag.
Wann ich nur weiß er kommt nach Hause zu mir,
dann kommt mir alles vor,
wie die Glocke 24  Stunden leutet.
Dann ist mir egal was der Wetterfrosch prophezeit,
Wenn ich Freude habe dann weiß ich nicht ob es stürmt oder schneit.
Wenn ich ihm höre an der Wohnungstür
dann kommt mir alles vor
wie die Glocke 24 Stunden leitet.

Последна редакция: пн, 24 ное 2025, 05:35 от Leonie

# 52
  • Мнения: 435
"скандинавка" съм, живяла съм в Дания (Копенхаген), Швеция (сега централен Стокхолм, преди в малки градчета)
Работя с ИТ, срещала съм всякакви хора, такова отношение почти не съм срещала за 22 години тук
Последната ми работа в БГ беше в белгийска фирма, с колеги от Белгия (Фландрия, Валония), Холандия, Франция - нормални и свестни хора
Пътуваме редовно до Норвегия, контактувала съм с възрастни хора по всякакви забутани местенца, винаги са били мили и учтиви

В работата ми срещам хора от всякакви националности, най-надути и трудни за контактуване са от арабските държави
Има индийци/пакистанци израстнали с идеята, че цял свят им е длъжен и така се държат в началото, но свикват на шведския маниер и се променят
Голяма разлика в поведението се наблюдава и при италианци/испанци - след години престой спират да крещят и ръкомахат и се "пошведчват"
Това важи и за нас след толкова години тук, близките ни в БГ го забелязват

Последна редакция: пн, 24 ное 2025, 18:26 от valkyrian

# 53
  • Мнения: 727
"скандинавка" съм, живяла съм в Дания (Копенхаген), Швеция (сега централен Стокхолм, преди в малки градчета)

Голяма разлика в поведението се наблюдава и при италианци/испанци - след години престой спират да крещят и ръкомахат и се "пошведчват"
Това важи и за нас след толкова години тук, близките ни в БГ го забелязват

Хахаха ето още една " посестрима ", която потвърждава, че и ние самите сме се променили след повече от 20 г живот на вън, а за мен е повече и от 25 ама айде да не влизаме в конкретика.

Стана ми смешно и ще се радвам да видя италианци, които да не ръкомахат и испанци, които да не крещят, които са се " пошведили " хахахаха. Това ми е трудно да го повярвам, колкото и години да ходя на почивка в Италия и Испания, все не мога да свикна с това викане и говорене на адски висок тон, от който после почва да ме боли глава.

# 54
  • Мнения: 42
За тях диалектът не е ужасен обаче, а е техният език...Нали не очаквате да ви проговорят на друг език на родното им място само защото вие не ги разбирате? Оосбено ако са по-възрастни.И в Родопите ако си чужденец няма да ти отговорят на английски.
В Австрия хората се гордеят с диалектите си, за тях това е израз на принадлежност, част от идентичността им, отличителна черта и нескрит патриотизъм. Както всички малки нации, се опитват да се отличат с нещо и създадат собствен образ.
Всички учат в училище книжовния немски и го знаят точно толкова добре, колкото и в Германия. Но е голяма гордост, когато ползват т.нар. австрийски немски - има го вече официално в речниците. А и в момента дори е модерно да си ползват регионалните диалекти -  във филми, музика, предавания, статии.

Mога да кажа, че диалектите от западните австрийски провинций са трудно разбираеми дори за местните. Да се работи на ръководна длъжност в концерн със силно изразен диалект е неприемливо. Времената на лошо отношение към `източноевропейците` тук отдавна отминаха.

# 55
  • Мнения: 1 855
На работне срещи и официални събития винаги се говори книжовен език.

# 56
  • Melmak
  • Мнения: 9 749
Скрит текст:
"скандинавка" съм, живяла съм в Дания (Копенхаген), Швеция (сега централен Стокхолм, преди в малки градчета)

Голяма разлика в поведението се наблюдава и при италианци/испанци - след години престой спират да крещят и ръкомахат и се "пошведчват"
Това важи и за нас след толкова години тук, близките ни в БГ го забелязват

Хахаха ето още една " посестрима ", която потвърждава, че и ние самите сме се променили след повече от 20 г живот на вън, а за мен е повече и от 25 ама айде да не влизаме в конкретика.
Стана ми смешно и ще се радвам да видя италианци, които да не ръкомахат и испанци, които да не крещят, които са се " пошведили " хахахаха. Това ми е трудно да го повярвам, колкото и години да ходя на почивка в Италия и Испания, все не мога да свикна с това викане и говорене на адски висок тон, от който после почва да ме боли глава.

Ох, не е по темата, но много общувам с италианци и испанци, ама предимно в БГ или в техните държави. Много ще ми е странно пошведени италианци и испанци, без да говорят на висок глас, без да ръкомахат.. като мютнати.. 😁😁😁😁😁😁

# 57
  • София
  • Мнения: 20 105
На работне срещи и официални събития винаги се говори книжовен език.
Точно  това  щях  да кажа - какво  значение има  как хората  си  говорят  в   ежеденевни  ситуации и как    диалектът  им  звучи на  други.  Швейцарският  немски е  сякаш още  по-труден  за разбиране. Дъщеря ми  споделя, че  швейцарските  й  колеги  помежду  си  си  конумикират на Schwizerdütsch , да,  но на срещи се  говори или на  анаглийски, или  на Hochdeutsch.
Но  дори и в  неофициални  случаи няма  проблем  по мои наблюдения.  На  границите  между  Германия  и  Швейцария  чат-пат те  спират и правят  проверки на  документи на  пътниците  и на  колата.  Наскоро  ни се  случи.  Швейцарецът   изговори скоростно  нещо напълно непонятно,  помолихме  го да  мине на  книжовен немски, направи  го веднага,  разбрахме  се,  пусна  ни и  си  продължихме.

# 58
  • Мнения: 42
На работне срещи и официални събития винаги се говори книжовен език.

Книжовен език не винаги означава без диалект. Присъствала съм на разговори и срещи при "сблъсък" на местни диалекти. Беше леко намекнато, че за добра кариера не се препоръчва да се запази диалекта. И мога да кажа че има огромно значение дали се говори разбираемо за всички.

Общи условия

Активация на акаунт