Сцената на Аслъ и Мелике най-много ми хареса до момента.
Мудно ми върви, гледам с половин око.
Мудно ми върви, гледам с половин око.
- Публикувана: 20 ноем. 2025, 08:19 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2025, 18:30 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 Два свята, едно желание 💫 Сърцебиене /Тема 55/
Можеше и да така да приключи. 
Добро утро, прекрасни момичета! 
Желая ви един успешен ден, изпълнен с много усмивки и добро настроение
Финал като на филм.
Ханде в списание VogueFilm
Тази година беше много интензивна за вас. Търсите ли тишина в живота си напоследък или може би търсите спокойствие, което да подхранва вашата продуктивност?
Ханде: „Да, през този период в живота ми се появи интересен баланс. От една страна, съм в среда на интензивно производство; от друга страна, търся някакъв вътрешен мир. Сякаш едното подхранва другото. Чувствам се сякаш нося цялата тази тежест и интензивност на раменете си, без дъх. Малките почивки, които си направих тази година, ме научиха на това: мирът, който се събира в движение, тишината, която се задълбочава в производството. Мисля, че има вътрешен копнеж и за двете.“
Тази година беше много интензивна за вас. Търсите ли тишина в живота си напоследък или може би търсите спокойствие, което да подхранва вашата продуктивност?
Ханде: „Да, през този период в живота ми се появи интересен баланс. От една страна, съм в среда на интензивно производство; от друга страна, търся някакъв вътрешен мир. Сякаш едното подхранва другото. Чувствам се сякаш нося цялата тази тежест и интензивност на раменете си, без дъх. Малките почивки, които си направих тази година, ме научиха на това: мирът, който се събира в движение, тишината, която се задълбочава в производството. Мисля, че има вътрешен копнеж и за двете.“
Добро утро!
Вие отдавна сте източник на вдъхновение за много хора. Как този интерес е повишил осведомеността ви?
Всеки, който ме познава, ме подкрепя и ми показва любов, създава невидимо поле от топлина в живота ми. Това е най-важното нещо.
Не чувствам нищо освен странна познатост. Това чувство е много ценно за мен. И освен това: знанието, че съм източник на вдъхновение, ме кара да искам да бъда по-прецизна във всичко, което правя. Това повишава осъзнаването ми за личностно усъвършенстване. Мога да кажа, че този интерес се е превърнал в сила, която ме кара да раста, успокоява ме и ме тласка да се усъвършенствам. Това не е натиск, а по-скоро нежна отговорност.
Можете ли да поддържате темпото си в рамките на ритъма на актьорската игра? Къде намирате баланса?
Да, без значение колко съм заета, винаги отделям време за себе си. Понякога това е кратка медитация, понякога упражнения или просто половин час, прекаран с любими хора. Знам, че не мога да дам най-доброто от себе си на работа, ако не се презаредя. Затова съзнателно защитавам това пространство. Създаването на пространство за дишане сред всичко е изключително полезно за мен.
Любопитни сме да знаем как протича денят ви от сутрин до вечер. Например, кое е първото нещо, което ви мотивира, когато започнете деня си?
Дори няколко минути близост могат да променят тона на деня ми. А след това са и моите малки рутини... Чаша кафе, малко тишина, бърза подготовка у дома. Темпото се ускорява в определени часове, но все пак се опитвам да вместя тези малки моменти в деня си. Те ми помагат да събера мислите си и да започна деня по-спокойно.
Какво бихте искали да кажете за пътя си като актриса?
Всяка роля ме е въвличала в различна емоция, в различен свят. Това пътуване със сигурност не е права линия; това е процес с възходи, падения и открития. В момента смятам, че съм на определен момент от това пътуване, но все още съм дълбоко любопитна. Има толкова много за учене, толкова много за изследване.
По-трудно ли е да се интерпретира мълчанието или гнева на героя? И какво откривате за себе си в тези моменти?
Изиграването на емоцията на тишина може да бъде технически трудно, но изиграването на гняв е още по-предизвикателно за мен. Това е емоция, която рядко изпитвам лично. Откриването на гнева изисква да се задълбоча в себе си, да погледна в моите сенчести области. Сблъсъкът с тези по-тъмни емоции ме накара да открия границите си, това, което потисках, както като актьор, така и като личност.
Във филма „Iki Dünya Bir Dilek“ (Желание), достъпен по Prime Video, камерата се фокусира върху вас и вашия вътрешен свят. Историята на филма е ваша. Кога и как желанието да създадете тази история разцъфтя във вас? В кой момент от историята си казахте: „Да, това е, което искам да разкажа.“
Тази история беше като семе, което бавно расте в мен. Първият ми инстинкт беше да изразя онези крехки, но силни места във вътрешния свят на човек. Връзките, усещани без да бъдат докоснати, празнотата, оставена от загубата, надеждата, породена от копнежа: всяко от тях резонираше в мен.
Мъдрецът вярва в чудеса. И така, вие вярвате ли в чудеса или какво означава за вас понятието чудо?
Вярвам, че чудесата не са чак толкова грандиозни неща. Понякога човешко докосване, понякога съвпадение, понякога дори мимолетна среща може да бъде чудо. От онези, които оставят дълбоки следи във въздуха.
Вие отдавна сте източник на вдъхновение за много хора. Как този интерес е повишил осведомеността ви?
Всеки, който ме познава, ме подкрепя и ми показва любов, създава невидимо поле от топлина в живота ми. Това е най-важното нещо.
Не чувствам нищо освен странна познатост. Това чувство е много ценно за мен. И освен това: знанието, че съм източник на вдъхновение, ме кара да искам да бъда по-прецизна във всичко, което правя. Това повишава осъзнаването ми за личностно усъвършенстване. Мога да кажа, че този интерес се е превърнал в сила, която ме кара да раста, успокоява ме и ме тласка да се усъвършенствам. Това не е натиск, а по-скоро нежна отговорност.
Можете ли да поддържате темпото си в рамките на ритъма на актьорската игра? Къде намирате баланса?
Да, без значение колко съм заета, винаги отделям време за себе си. Понякога това е кратка медитация, понякога упражнения или просто половин час, прекаран с любими хора. Знам, че не мога да дам най-доброто от себе си на работа, ако не се презаредя. Затова съзнателно защитавам това пространство. Създаването на пространство за дишане сред всичко е изключително полезно за мен.
Любопитни сме да знаем как протича денят ви от сутрин до вечер. Например, кое е първото нещо, което ви мотивира, когато започнете деня си?
Дори няколко минути близост могат да променят тона на деня ми. А след това са и моите малки рутини... Чаша кафе, малко тишина, бърза подготовка у дома. Темпото се ускорява в определени часове, но все пак се опитвам да вместя тези малки моменти в деня си. Те ми помагат да събера мислите си и да започна деня по-спокойно.
Какво бихте искали да кажете за пътя си като актриса?
Всяка роля ме е въвличала в различна емоция, в различен свят. Това пътуване със сигурност не е права линия; това е процес с възходи, падения и открития. В момента смятам, че съм на определен момент от това пътуване, но все още съм дълбоко любопитна. Има толкова много за учене, толкова много за изследване.
По-трудно ли е да се интерпретира мълчанието или гнева на героя? И какво откривате за себе си в тези моменти?
Изиграването на емоцията на тишина може да бъде технически трудно, но изиграването на гняв е още по-предизвикателно за мен. Това е емоция, която рядко изпитвам лично. Откриването на гнева изисква да се задълбоча в себе си, да погледна в моите сенчести области. Сблъсъкът с тези по-тъмни емоции ме накара да открия границите си, това, което потисках, както като актьор, така и като личност.
Във филма „Iki Dünya Bir Dilek“ (Желание), достъпен по Prime Video, камерата се фокусира върху вас и вашия вътрешен свят. Историята на филма е ваша. Кога и как желанието да създадете тази история разцъфтя във вас? В кой момент от историята си казахте: „Да, това е, което искам да разкажа.“
Тази история беше като семе, което бавно расте в мен. Първият ми инстинкт беше да изразя онези крехки, но силни места във вътрешния свят на човек. Връзките, усещани без да бъдат докоснати, празнотата, оставена от загубата, надеждата, породена от копнежа: всяко от тях резонираше в мен.
Мъдрецът вярва в чудеса. И така, вие вярвате ли в чудеса или какво означава за вас понятието чудо?
Вярвам, че чудесата не са чак толкова грандиозни неща. Понякога човешко докосване, понякога съвпадение, понякога дори мимолетна среща може да бъде чудо. От онези, които оставят дълбоки следи във въздуха.
Сабънджъ сериозно използват Ханде за реклама, иначе никой няма да се сети за Хакан и Арзу.
Последната клюка, която се тиражира из соц. мрежи е,че Ханде е блокирала профила на Арзу в Инстаграм и за да защити майка си, Хакан от своя страна е блокирал Ханде.
Този човек толкова се излага вече, че просто няма накъде повече… 34-годишен, а се държи за полата на майка си…
Последната клюка, която се тиражира из соц. мрежи е,че Ханде е блокирала профила на Арзу в Инстаграм и за да защити майка си, Хакан от своя страна е блокирал Ханде.
Този човек толкова се излага вече, че просто няма накъде повече… 34-годишен, а се държи за полата на майка си…
Здравейте! 
И заживели щастливо...
А можеше "Сърцебиене" да бъде запомняща се драма, повдигаща и засягаща важни и чувствителни въпроси и проблеми. Но... Объркан, безобразен сценарий, не можаха да използват и покажат таланта на екипа прекрасни актьори. Жалко!!!
Лек ден на всички и честит Студентски празник!
И заживели щастливо...
А можеше "Сърцебиене" да бъде запомняща се драма, повдигаща и засягаща важни и чувствителни въпроси и проблеми. Но... Объркан, безобразен сценарий, не можаха да използват и покажат таланта на екипа прекрасни актьори. Жалко!!!
Лек ден на всички и честит Студентски празник!
Сабънджъ сериозно използват Ханде за реклама, иначе никой няма да се сети за Хакан и Арзу.
Последната клюка, която се тиражира из соц. мрежи е,че Ханде е блокирала профила на Арзу в Инстаграм и за да защити майка си, Хакан от своя страна е блокирал Ханде.
Този човек толкова се излага вече, че просто няма накъде повече… 34-годишен, а се държи за полата на майка си…
Последната клюка, която се тиражира из соц. мрежи е,че Ханде е блокирала профила на Арзу в Инстаграм и за да защити майка си, Хакан от своя страна е блокирал Ханде.
Този човек толкова се излага вече, че просто няма накъде повече… 34-годишен, а се държи за полата на майка си…
Нека всички са щастливи. Ханде си знае защо го е разкарала.
Препоръчани теми