За благотворителността

Е, как можем да се мерим ние, париите с вас, възвишените доброволци! Броим си часовете! Какъв грях! И дивиденти си пишем! Направо ме обявиха за светица на работа, когато им занесох торта и 24 кексчета за bake sale!  А когато занесох анонимните торби с подаръци за старците, буквално ме стегна главата от ореола!

Само да поясня, че The Duke of Edinburgh не е нито канадска, нито американска програма.

Това, че вие сте възвишени и доброволствате без да извличате дивиденти не ни прави по- нисши или по-компроментирани от вас. Аман от праведност! 

Изискват го от децата и децата си броят часовете. Дай сега да ги унизим у форума, но не за друго, а за да се покажем ние колко сме възвишени! Че и децата ни и те възвишени, пък ваш’те не са!

Извличали сме били дивиденти! В моята работа се събраха стотици хиляди долара и огромни количества храни, дрехи, подаръци и за деца и за възрастни. И престави си, всичко е анонимно! Никой не знае колко съм дарила и колко подаръци съм купила. Нито пък аз зная колко са дарили колегите ми. Само зная, че има хора които са безкористни и даряват, има и такива, които не се интересуват от злощастието на другите.

Не че ме интересува какво мисли някоя си съфорумка за моето доброволстване, но не се занимавайте с детето ми. То е направило каквото са изискали от нея.

Децата да полагат някакъв труд в полза на обществото много ми харесва.

Едно време всички плюели по така наречените ленински съботници. Възрастните тогава имам предвид. Аз съм ходила като съвсем малка. Караха ни да боядисваме бордюрите на тротоарите през един с бяла боя. Друг път ни караха пък да почистваме с гребла някаква тревни площи. Неща, които се виждат, създават приятен облик в градчето. Някои поколения дечица после нямаха такива неща. Те свикнаха само да им дават. И си продължават до големи с навика да получават. Телефони, коли, почивки, апартаменти. Заплатени от родителите. Кофти работа, кофти.

Има една инициатива, която ми е много неприятна на мен. Граничи ми с невежество и туземство някак. То не знам може ли да се нарече благотворителност това де... Събирането на капачки за закупуване на кувьози. Е те това е лицемерие до безкрай. Ама искали, видиш ли, хем да почистят от вредните пластмасови капачки, разхвърляни насам-натам, хем да съберат пари. Не, не, това си баш лъскава дрънкулка, размахана пред туземец.
Като искаш да няма вредни пластмасови бутилки (респективно капачки) просто въвеждаш рестрикции срещу всеки прпоизводител или вносител на напитки, използващ такива. Вкарваш си го в закон, в наредба или както там се казва. Да, заповядайте в нашата страна да развивате бизнес. Само че тука правилото е такова. Не искате...е, ами...

Като искаш закупуване на кувьози, а съответното министерство лъже, че няма пари, подемаш инициативата сред едрия бизнес. Даваш им съответната дребна привилегия срещу скромната им благотворителност. Така държавата влиза в ролята на размахваща лъскава дрънкулка. Може и ежегодно сред депутатите да се пуска мероприятието. Но ние нали искахме да няма държава навремето и се твърдеше, че тя е лош стопанин. Ха сега ще събираме капачки.

Доброволчество с "норми" за брой часове е безсмислица и според мен. Т.е. като дейност може да е много смислено, но не е точно доброволно. Иначе съм много "за" тези дейности.

В случая с DofE или Наградата в България и под други имена другаде, не сте прави. Това е програма, която не е задължителна, а по желание на децата. Цели да помогне на подрастващите да добият по-обширен поглед над света. Има три компонента, физически, доброволческа дейност и развиване на ново умение, плюс умения за ориентиране и туризъм сред природата.
Има три нива, бронз, сребро и злато. В първо ниво децата трябва да развиват трите компонента за 3, 3 и 6 месеца по техен избор кой колко продължава, във второ са 3, 6 и 6 и на трето мисля бяха 6, 6, 12, но може да греша, голямата ми не прави злато, а средната още не е стигнала до там. Тоест те например правят 3 месеца спорт, 3 месеца доброволстване, 6 месеца ново умение, и някой разписва, че наистина са го правили и как са се справили. В Англия най-често се организира от училищата с доброволци учители, но ако училището не предлага програмата, има външни организации, с които може да се направи. В България се прави с организация, няма го в училищата. Паралелно с това се учат да четат и съставят карти, правят тренировъчен и същински преход (в ниски планини или местности сред природата с подходящ терен) с разпъване и спане на палатка. На ниво бронз е два дена, после 3, злато е за седмица, носят си раници, готвят храна на открито и т.н., като на тренировъчния преход ръководителите им са наблизо, на същинския ги следят с gps тракер да не се загубят, но не са до тях. Без телефони, всяка група има само един обикновен тип Нокия с фенерче за спешни случаи. Така се учат да развиват нови умения, да са физически активни, да са полезни на обществото, а експедицията ги учи на кооперативна работа, членовете на групата се грижат един за друг.
Има и други подобни програми, голямата ми дъщеря освен DofE прави и National citizen service, която беше с подобна структура, вече е спряна. Очевидно няма задължителен характер, но децата, които изберат да участват в такива програми, разширяват хоризонта си, учат нови неща, работят в екип, разбират стойността на доброволческата дейност.
Да, не започват доброволно и от само себе си да допринасят за обществото, но на 13-14 (началната възраст за участие) това все пак трябва да се възпита някак. Защо да не се прави от ранна възраст и да се научат да ценят доброволстването, вместо да го правят по принуда като възрастни безработни, или да е ограничено до богати хора без работа или пенсионери, които търсят как да са полезни и да си запълнят деня?
В Англия специално много възрастни хора навлизат в работа чрез и след доброволческа работа. Например, бил си безработен повече време, записваш се доброволец в магазин за благотворителни продажби, набираш умения за работа с хора, работа на каса, сортиране, подреждане и т.н., и после като кандидатстваш за платена работа в магазин, имаш как да докажеш умения и знания, много по-лесно ще те наемат. Особено за млади хора, които търсят първа работа и за възрастни, които са били дълго време безработни, е много удачен начин да започнат платена дейност.
Доброволстването е подходящо всеки, на всяка възраст.

Аз мисля, че основната идея на събирането на капачки е не толкова да се изчисти България от пластмасите, а да се закупят кувьозите, мисия, която беше доста успешна и се разраства. Смятам, че инициаторът Лазар Радков прави страхотни неща и му се възхищавам за ентусиазма, отдадеността и способността да мотивира себе си и хората. Никак обаче не подкрепям инициативи, които подхвърлят топката в двора на гражданите за проблеми, за които отговорност има държавата, като например осигуряване на добри условия в болниците, адекватна грижа за болни и страдащи и т.н. Затова и съм ужасно против кампании като Българската Коледа, защото те абсолютно безсрамно признават несъстоятелността на държавата да се грижи за най-нуждаещите се, затова дайте да направим някакви трогателни концерти и да покажем болните и страдащи деца, за да играем по най-тънката струна на хората и те да спонсорират инициативи, които би трябвало вече да са платени с техните данъци.

+1 за българската Коледа, затова писах назад, че не дарявам за нея. Пълна порнография е от страна на държавата да го насърчава, излъчване по телевизията, патронаж от президента, всички плачат умилени, институциите удобно мълчат по въпроса защо те не са тези, които го вършат, с бюджета от данъците, който получават и потъва в случайни джобове.

Организаторът на кампанията с капачките не може да въведе никакви рестрикции в нормативната база. Затова събира капачки и говори по темата. От една страна е нещо дребно, което позволява включване на много хора, обединява, намалява конкретно този вид отпадък; от друга се събират пари, които наистина са от голяма полза. Лазар прави много, при това доста успешно. Капачките не са единствената му инициатива. Лятото с други добролци участваха в гасене на пожари с тяхна техника и организация.

Съгласна съм с мнението за Българската Коледа, въпреки че всяка година пращам смс-и.
На мястото на политик и държавник, не бих искала да съм лице на такава кампания, защото това е срам за работата ми и за цялата държава.

Бу, въпреки, че бях нарочена за неграмотна, тия неща ги знам, и мога да чета, все пак.

Имаме тук Орден на Розата, имаме еквивалентът на DofE , организиран под името на Инфант Дон Енрике, доста добре е развита мрежата на скаутите, на организацията на Доня Алба- всички работят за развитие на младежта, като имат част от дейността благотворителност.
Но тя не им е основна мисия, така да се каже, а част от проектите.
Докато примерно местните организации с нестопанска цел, асоциациите на живущите в дадено населено място, и организации към църквата, църковните колежи...са съвсем  друго - там това е основната дейност, и най-важното , за разлика от горните , фокусирани върху пряката помощ и непосредствените нужди на малките общности. Тяхната работа често е по-тиха и базирана на лична отдаденост и вяра, а не на формализирана система за награди.
Всичко това вярно ли е?
Защо се правите, че не разбирате?

Разграничението отразява не толкова дали едните са по-добри от другите, а по-скоро различната им философия и оперативен модел. И двете групи допринасят по съществен начин за обществото, но по различни начини и с различни мостове към широката общественост.
Моята позиция засяга същността на мотивацията и етиката на добротворството.
Когато за доброволчеството се дават точки (външна награда – признание, място в университет, CV), вътрешната мотивация (желанието за помощ, състраданието) може да бъде изместена. Дейността става средство за постигане на друга цел, а не цел, и нужда, сама по себе си.

На мен пък ми се струва, че ти се правиш, че не разбираш разликата между въвеждането на младежите в сферата на благотворителността, и благотворителността на възрастните.
Абсолютно приветствам формализирана и организирана дейност, насърчаваща юношите да започнат да даряват време и усилия, като стъпка към благотворителна дейност като големи.
Ето го сайта на българската организация, от времето, когато роднинско дете участваше, е минало време и се е разрастнала, което е чудесно. Може би родители, четящи тази тема, ще се заинтригуват и децата им може да искат да пробват.

Moже и да ти се струва.
Имаш ли наблюдения върху деца, минали и през двата вида структури? Защото твърдението, че единият вид е само за възрастни, е абсолютно невярно - всички доброволци около мен, са придружени от децата си.

Абе, и задължително да е, е по-добре от никак. Не мисля, че на нуждаещите се им е от кой знае какво значение часове ли си броят тези, които им помагат, или от чисто сърце го правят

През социализма имаше доста задължителни мероприятия по мои леко смътни спомени. И спортът беше по-задължителен, съответно имаше и условия да го практикуват и бедните.  Задължително се правеше оборка на междублоковите пространства при нас, може би 1-2 пъти месечно беше, но бяха длъжни да участват живущите. Сега е пълна мизерия, от време на време някой будала минава сам да чисти доброволно.

Вижте колко по-добре са уредени градските и селските пространства, колко по-чисто, красиво и подредено е, когато има правила и задължителност на живущите. Аз съм доста по-доволна от сегашния ни кмет, отколкото от предишния, който сигурно още щеше да бъде кмет, ако не прояви благоразумието да почине. Много по-инициативен е, задължава живущите, използва си наличните хора и има разлика.

Имам наблюдения, да. Част от децата са заинтересовани и като възрастни, повлияни от родителите си, част нямат никакъв интерес. Структурираните програми за младежи не са задължителни за участие. Нито благотворителността им е основна цел. Не виждам и смисъл или логика да се очаква от деца на 13-16+ да смятат, че благотворителната дейност трябва да е център на живота им, но ако започнат да я приемат като част от живота си, то това е чудесно. Все пак правим разлика между хора, движещи благотворителни институции и организации, и доброволческа дейност, както за деца, така и за възрастни. За да може някой да си позволи да движи доброволческа организация, то трябва едно или повече от следните да са верни:
- да е сравнително малка дейност, която да им позволява платена друга дейност
- да работят това като платени управители и работници, които координират и помагат на доброволци, даряващи само часове от деня си, вместо целия ден (червен кръст, уницеф, всякакви подобни са с платен мениджмънт и ключови работници)
- да са обезпечени финансово, което им позволява да не работят платена длъжност и така да могат да отделят много време за благотворителни каузи.
Така че да се сравняват ябълки с круши е напълно излишно.

За Ленинските съботници и манифестации под строй нямам добро мнение. В България никога не се разви благотворителна дейност като част от съзнанието на обществото в следствие на такива принудителни мероприятия. Смятам, че подходът на западните общества, който вече доста устойчиво навлиза и у нас, работи много по-добре и ефикасно. Да се даде възможност на младежи да се запознаят с доброволческа дейност по малко и от рано, и да се насърчават възрастните, които могат и искат, да правят същото. От последните години само, капачки за бъдеще, камионите за боклук и доброволците в кризата с боклука в София и т.н., добре демонстрират това.

Каквото и да е, спорът за доброволстване ми остави чувство на горчивина, а идеята е по-скоро да приветстваме доброволчеството, да споделим и може би получим нови идеи, неща, за които не сме мислили досега, но не… нека да унизим другите и да се похвалим колко сме възвишени и колко сме по-по-най…..

Твоята благотворителност е по-благотворителна от моята благотворителност….. признавам си…

Той този спор не е от сега, и знаем как, все до едни и същи врътки се стига, до едни и същи обиди и обидени.
Значение има само резултата.

Дори да е така, по-голямата “порнография“ за мен е мълчанието на всички възмутени от горното, а именно - абсолютното бездействие на държавата що се отнася не само за лечение на деца. Мълчим, търпим, ама и не даряваме, защото.....мълчим и търпим. Говоря по принцип, “хващам“ се за поста. Някак двоен стандарт ми се струва.
А същевременно кампаниите в платформата на Павел Андреев растат лавинообразно, и там сме склонни да дадем, за турските болници.