




Междувременно се сетих да коментираме ситуацията с Хъдър аби.
Първо, самото убийство не беше просто елиминиране на човек от миналото му. Беше от така наречените "показни убийства" и демонстрация на абсолютна власт. А бебешките терлички носеха жестоко послание, нещо като „Знаем кого обичаш. Знаем какво да ти отнемем.“

Старецът (или системата зад него) ясно му казва,че миналото му не е погребано, а и бъдещето му също не е защитено.
Този път обаче Хъдър сподели с Ешреф и много ми хареса неговата реакция на пълна подкрепа. И тя беше искрена, почти като между син и баща.
Затова и прегръдката между тях беше толкова истинска.
А Хъдър му каза,че го чувства като син.
Сякаш вече е направил своя избор. Не е отворил плика. Не търси биологичната истина. Той вече е решил кого ще защитава.
Тази сцена всъщност затваря кръга- Хъдър губи син в миналото, страхува се да го намери в настоящето и накрая го избира, преди истината да го принуди.
А Ешреф?
Той получава нещо, което никога не е търсил, но винаги му е липсвало - баща, който не го изоставя, дори когато светът около него се разпада.
И може спокойно да говори за любимата си с него.
Хъдър е единственият човек около Ешреф, който знае какво означава да избереш любовта и после да платиш цената за този избор цял живот. Той не гледа на чувствата като на слабост, както правят останалите около Ешреф. За него любовта не е отклонение от пътя.
Много ми хареса тази тиха и едновременно тежка близост между тях.
Ешреф не трябва да се обяснява, не трябва да омаловажава, не трябва да се оправдава. Хъдър разбира без думи какво е да обичаш и иска и Ешреф да го усети и да бъде щастлив.
Дано не се случи нещо и с Хъдър, защото Ешреф ще го преживее тежко.






.gif)
.gif)
.gif)
.gif)
.gif)













