Понякога нещо се показва на екран, за да бъде осъдено, а не защото е нечий идеал.
Колкото до Нисан и Ешреф, най-тъжното е, че тя интуитивно усеща, че ако Ешреф разбере нещо „нередно“ за нея, дори и извадено от контекст, той няма да и даде време да се обясни. Не защото е жесток, а защото за него доверието е последната линия на защита. Когато тя падне, всичко рухва.
Затова страхът и е толкова голям. Тя не бяга от него. Тя се страхува да не бъде изоставена от човека, когото е избрала.
И това прави ситуацията им сложна, защото и двамата вече са вложили всичко в тази връзка, но още не са се осмелили да бъдат напълно честни.
А в свят като техния, истината винаги намира начин да излезе, въпросът е на каква цена.
Това със следенето обаче, може и да е с цел, нейната безопасност, поне аз така си мисля.
И, ако Нисан му беше казала с какво се занимава, може би нямаше да и се случат някои неща.( видяхме във фрага)
Но ако погледнем от нейната перспектива, решението и е разбираемо. Нисан знае как реагира Ешреф, когато усети заплаха. Тя е виждала яростта му -импулсивна, решителна, без връщане назад. И тя не иска истината за Динчер да се превърне в искра, която ще подпали война, преди да е разбрала каква точно е заплахата.
Нейният страх тук не е само за себе си, а и за него. Тя знае, че ако каже: „Динчер ме следи“, Ешреф няма да пита „защо“.
Той ще тръгне да решава проблема по своя начин, а тя още не е сигурна какъв е залогът, каква е връзката, кой дърпа конците. Нисан иска първо да разбере, после да говори. Но светът, в който е попаднала, не прощава такива междинни решения...























Винаги се усмихвам на тази снимка, незнам защо🤔. Интересно ми е Чачи какъв батко е бил предполагам гриживен(моя брат ме заключваше и той отиваше топка да рита на улицата и аз от прозореца зяпах😀) 





