За много години на всички!
За добро или лошо - от началото на годината изобщо не съм тренирала. Направих само едно 50 минутно кардио на колелото вкъщи вчера. Така се стекоха обстоятелствата. На 1-ви нищо не работеше, а и честно казано не бяхме спали много и грам на бях в настроение. Следващите дни се отдадох на почивка. Мислех днес да ходя, но истината е, че останах вкъщи и направих един маратон на Сексът и градът с мисълта, че от утре започвам отново да ставам в 5ч. всеки ден и фитнесът няма да избяга.
И ето ме на, въпреки че не съм от хората, които започват ''от утре'' или ''от понеделник'', или ''от новата година'', някак се чувствам точно така. Усещам, че тази година ни предстоят много неща, надявам се все хубави и все в личен план, поне такава е идеята.
Осъзнавам, че съм се поотпуснала малко - не ме притесняват тези 2-3кг, които съм качила, защото знам, че бързо ще ги сваля, но по-скоро се замислям за средата как влияе на човек. Преди да се съберем с приятеля ми бях много стриктна - човек, който знаеше само сън, тренировки, храна и работа. Не близвах сладко, ама никакво. Със захар, без захар. Сега като се замисля умът ми дори не е бил там. Бях влязла в някакъв коловоз от задачи и напрежение и следвах стриктно всичко. Просто знаех, че трябва. След като се събрахме и психически се успокоих може би и се започна лека полека газирано уж със стевия, честичко някоя друга вафла пак с подсладител късно вечер. Една пица - какво пък толкова. Днес няма да тренирам - утре ще наваксам. И то едното, след другото и води до траен резултат, който сега не харесвам. Дори да реша да съм стриктна, вкъщи свекърва ми сготвила за вечеря нещо мазно и вкусно, а аз съм решила, че ще ядем.. риба
Дори да не купувам нищо сладко, вкъщи винаги има такова. Та в този ред на мисли нямам търпение да се изнесем. Стана малко като изповед, ама честно казано така се чувствам.
Та.. не съм вярвала, че ще го кажа, но от утре ще дам всичко от себе си да върна старото си аз до степен, в която се чувствам комфортно.
Успешна седмица на всички!
За добро или лошо - от началото на годината изобщо не съм тренирала. Направих само едно 50 минутно кардио на колелото вкъщи вчера. Така се стекоха обстоятелствата. На 1-ви нищо не работеше, а и честно казано не бяхме спали много и грам на бях в настроение. Следващите дни се отдадох на почивка. Мислех днес да ходя, но истината е, че останах вкъщи и направих един маратон на Сексът и градът с мисълта, че от утре започвам отново да ставам в 5ч. всеки ден и фитнесът няма да избяга.
И ето ме на, въпреки че не съм от хората, които започват ''от утре'' или ''от понеделник'', или ''от новата година'', някак се чувствам точно така. Усещам, че тази година ни предстоят много неща, надявам се все хубави и все в личен план, поне такава е идеята.
Осъзнавам, че съм се поотпуснала малко - не ме притесняват тези 2-3кг, които съм качила, защото знам, че бързо ще ги сваля, но по-скоро се замислям за средата как влияе на човек. Преди да се съберем с приятеля ми бях много стриктна - човек, който знаеше само сън, тренировки, храна и работа. Не близвах сладко, ама никакво. Със захар, без захар. Сега като се замисля умът ми дори не е бил там. Бях влязла в някакъв коловоз от задачи и напрежение и следвах стриктно всичко. Просто знаех, че трябва. След като се събрахме и психически се успокоих може би и се започна лека полека газирано уж със стевия, честичко някоя друга вафла пак с подсладител късно вечер. Една пица - какво пък толкова. Днес няма да тренирам - утре ще наваксам. И то едното, след другото и води до траен резултат, който сега не харесвам. Дори да реша да съм стриктна, вкъщи свекърва ми сготвила за вечеря нещо мазно и вкусно, а аз съм решила, че ще ядем.. риба
Дори да не купувам нищо сладко, вкъщи винаги има такова. Та в този ред на мисли нямам търпение да се изнесем. Стана малко като изповед, ама честно казано така се чувствам.Та.. не съм вярвала, че ще го кажа, но от утре ще дам всичко от себе си да върна старото си аз до степен, в която се чувствам комфортно.
Успешна седмица на всички!
