Децата и домашните задължения - помагат ли и как ги ангажираме

Първо, следвах един много добър съвет от моя колежка с по-голямо дете - да си избирам битките. Редът в нейната стая си беше нейна грижа. Ако иска да живее в кочина, да си живее. Моят гардероб като дете също беше "на топка". Влизах като кон с капаци, игнорирайки всичко, а то беше страшно, дрехи и други вещи навсякъде! По леглото, по пода, на стола за бюрото... Е, оцеляхме. Важно ми беше само хигиената. Ако не се сети, а тя не се сещаше, директно казвам - днес ще минавам с прахосмукачка (или тя, или баща ѝ), вдигни всичко от пода. И мини за прах.

Другото, което много добре работеше е - да има избор. Примерно - "Има да се чисти пода и да се извади миялната. Кое избираш?". Ако кажа само едното се приемаше с по-голямо нежелание. Нали, уточнявам, че вариантите са с нежелание и с по-малко нежелание, да се засили с желание не се е случвало

Трето - личен пример. Като дете отказвах да се включвам в домакиснтвото, защото майка ми и баща ми си бяха решили, че всичко е за жената (с времето си промениха разбиранията, но тогава беше така). Това си беше тяхно решение и го уважавам, но категорично отказвах да участвам в такива разделения, само защото съм родена от женски пол. При нашето дете също работеше - когато види, че всеки се е заел с нещо и като свършим предстоят по-интересни занимания, навън или у нас, със сравнително по-голяма готовност взимаше и тя нещо, за да приключим по-бързо, а също и защото така се чувстваше по-голяма. Да се отнасяме към тях като възрастни често работи най-добре. Като споделя, че съм уморена, а имам правя още неща, ако може да направи еди какво си, правеше го без протести. T.e. не ѝ нареждам, а споделяме като големи хора.

Вече живее отделно и у тях всичко е по конец. Има и 2 кучета, та работата е доста. Докато са деца е нормално да има едно естествено съпротивление с/у всичко, като пораснат повечето влизат/ме в час.

Пари за чистене - само ако имаме икономка. На синковеца - яде, спи, цапа и навърта сметки безплатно. 2 пъти му "подрежда/чистих" стаята преди едно събиране с др деца и като не можа да си намери нещата навреме и закъсня 2 пъти - сам вече си чисти стаята. За сега това + вади от миялната съдовете и подрежда маса. За други задължения още му нямам вяра

Ми моята проста сметка е следната. Тези пари (но всъщност повече) иначе ще ги дам за градинар и/или помощ за чистене на някоя фирма. Така децата хем ще се научат на нещо, хем ще знаят, че парите не падат от небето.
За пускане на пералня и подобни и аз не давам нищо, там делим работата. Естествено,  трябва да напомня, за да се свърши..

Като бях малка имах приятелка, на която й даваха пари за шестица и за различни домакински задължения.
Аз бях отличничка и помагах доброволно у дома, но честно казано се чувствах прецакана. Защо на нея й даваха, а на мен не.
Просто друга гледна точка.

Здравейте,

На 11 години липсата на инициатива не е мързел, а нормална реакция, когато детето не усеща ясна структура и смисъл, а само напомняне и натиск. Децата рядко «поемат сами», ако задачите се появяват хаотично и се договарят всеки път отначало.
Работи най-добре, когато:
- има ясно разписани и постоянни отговорности (не «помагане», а задължения);
- задачите са част от режима, а не въпрос на настроение;
- изпълнението е очакване, не повод за награда.
Финансовите стимули не са добра дългосрочна стратегия- те учат детето, че отговорността е услуга, а не част от принадлежността към семейството. Парите могат да се използват само за извънредни дейности, не за базови задължения.
Важно е и следното:
    - не напомняйте многократно- напомнянето поддържа пасивност;
    - последствията трябва да са логични («не е подредено- няма покана за гости/екранно време»);
    - хвалете усилието, не резултата, и не го припомняйте месеци наред.
На тази възраст детето вече може да участва в готвене, подреждане, пране, грижа за по-малко дете, но като част от семейния живот, не като геройство.
С две думи: не мотивирайте, а структурирайте. Инициативата идва след навика, не преди него.