Първо, следвах един много добър съвет от моя колежка с по-голямо дете - да си избирам битките. Редът в нейната стая си беше нейна грижа. Ако иска да живее в кочина, да си живее. Моят гардероб като дете също беше "на топка". Влизах като кон с капаци, игнорирайки всичко, а то беше страшно, дрехи и други вещи навсякъде! По леглото, по пода, на стола за бюрото... Е, оцеляхме. Важно ми беше само хигиената. Ако не се сети, а тя не се сещаше, директно казвам - днес ще минавам с прахосмукачка (или тя, или баща ѝ), вдигни всичко от пода. И мини за прах.
Другото, което много добре работеше е - да има избор. Примерно - "Има да се чисти пода и да се извади миялната. Кое избираш?". Ако кажа само едното се приемаше с по-голямо нежелание. Нали, уточнявам, че вариантите са с нежелание и с по-малко нежелание, да се засили с желание не се е случвало
Трето - личен пример. Като дете отказвах да се включвам в домакиснтвото, защото майка ми и баща ми си бяха решили, че всичко е за жената (с времето си промениха разбиранията, но тогава беше така). Това си беше тяхно решение и го уважавам, но категорично отказвах да участвам в такива разделения, само защото съм родена от женски пол. При нашето дете също работеше - когато види, че всеки се е заел с нещо и като свършим предстоят по-интересни занимания, навън или у нас, със сравнително по-голяма готовност взимаше и тя нещо, за да приключим по-бързо, а също и защото така се чувстваше по-голяма. Да се отнасяме към тях като възрастни често работи най-добре. Като споделя, че съм уморена, а имам правя още неща, ако може да направи еди какво си, правеше го без протести. T.e. не ѝ нареждам, а споделяме като големи хора.
Вече живее отделно и у тях всичко е по конец. Има и 2 кучета, та работата е доста. Докато са деца е нормално да има едно естествено съпротивление с/у всичко, като пораснат повечето влизат/ме в час.
Другото, което много добре работеше е - да има избор. Примерно - "Има да се чисти пода и да се извади миялната. Кое избираш?". Ако кажа само едното се приемаше с по-голямо нежелание. Нали, уточнявам, че вариантите са с нежелание и с по-малко нежелание, да се засили с желание не се е случвало
Трето - личен пример. Като дете отказвах да се включвам в домакиснтвото, защото майка ми и баща ми си бяха решили, че всичко е за жената (с времето си промениха разбиранията, но тогава беше така). Това си беше тяхно решение и го уважавам, но категорично отказвах да участвам в такива разделения, само защото съм родена от женски пол. При нашето дете също работеше - когато види, че всеки се е заел с нещо и като свършим предстоят по-интересни занимания, навън или у нас, със сравнително по-голяма готовност взимаше и тя нещо, за да приключим по-бързо, а също и защото така се чувстваше по-голяма. Да се отнасяме към тях като възрастни често работи най-добре. Като споделя, че съм уморена, а имам правя още неща, ако може да направи еди какво си, правеше го без протести. T.e. не ѝ нареждам, а споделяме като големи хора.
Вече живее отделно и у тях всичко е по конец. Има и 2 кучета, та работата е доста. Докато са деца е нормално да има едно естествено съпротивление с/у всичко, като пораснат повечето влизат/ме в час.