Здравейте,
Пиша ви, с идеята да получа реалистична странична гледна точка за ситуацията, в която се намирам.
С моя приятел (аз на 29, той на 32) живеем и сме от 2години заедно. Още в началните месеци беше подхвърлил темата за деца и я обсъждахме без проблем, аз искам семейство. Искаше да достигнем Х пари на месец и двамата работейки - ги достигнахме. Живеем в тристаен апартамент, който е на техните. По това време някъде и разбрах, че беше писал на друго момиче, изговорихме го.
Започнах по-често темата за деца и иксах да знам той как ги вижда нещата. Но той каза, че съм се фиксирала и всичко ще се случи. От тогава насам многократно се караме за това, че искам да мислим и действаме в насока деца и брак. В последствие започнахме и за битови неща да се караме. Беше ми споделил, че е искал да ми предложи, но се бил отказал защото нон стоп се караме. А ние се караме заради това, че той все не е готов.
Беше ми казал дай да си изкараме едно спокойно лято и ще го мислим - и това не стана.
Лятото започнахме да търсим дизайнер за апартамента за да го освежим, но на него все не му се занимаваше беше изморен. Изискваше се от него само да каже дали е съгласен или не с материалите. И на този етап банята ще се ремонтира, останалото каза за догодина - той го финансира.
Говорили сме, каза че се чувства притиснат и че все едно винаги ще има някаква тема която ще виси над него, докато сме заедно - т.е. Разговорите ни брак и деца.
За интимния живот - там от доста месеци не се случва нищо, някак и там имаше проблем и ми казваше, че не иска да го оставям заради това, че просто е изморен и че не му е толкова важно. Отне ми време - разбрах го, но ми е странно хич да не ме пожелае.
В домакинството не помага. Плаща битовите сметки и неща за вкъщи. В главата му той е мъжа плаща, жената не го занимава с битови неща.
Мисълта ми е, от вашия опит - знам, че трябва спокойна среда и за брак и за деца, но не знам какво му липсва. За мен когато си сигурен в човека, няма правилен момент, то просто се случва без отлагане.
Пиша ви, с идеята да получа реалистична странична гледна точка за ситуацията, в която се намирам.
С моя приятел (аз на 29, той на 32) живеем и сме от 2години заедно. Още в началните месеци беше подхвърлил темата за деца и я обсъждахме без проблем, аз искам семейство. Искаше да достигнем Х пари на месец и двамата работейки - ги достигнахме. Живеем в тристаен апартамент, който е на техните. По това време някъде и разбрах, че беше писал на друго момиче, изговорихме го.
Започнах по-често темата за деца и иксах да знам той как ги вижда нещата. Но той каза, че съм се фиксирала и всичко ще се случи. От тогава насам многократно се караме за това, че искам да мислим и действаме в насока деца и брак. В последствие започнахме и за битови неща да се караме. Беше ми споделил, че е искал да ми предложи, но се бил отказал защото нон стоп се караме. А ние се караме заради това, че той все не е готов.
Беше ми казал дай да си изкараме едно спокойно лято и ще го мислим - и това не стана.
Лятото започнахме да търсим дизайнер за апартамента за да го освежим, но на него все не му се занимаваше беше изморен. Изискваше се от него само да каже дали е съгласен или не с материалите. И на този етап банята ще се ремонтира, останалото каза за догодина - той го финансира.
Говорили сме, каза че се чувства притиснат и че все едно винаги ще има някаква тема която ще виси над него, докато сме заедно - т.е. Разговорите ни брак и деца.
За интимния живот - там от доста месеци не се случва нищо, някак и там имаше проблем и ми казваше, че не иска да го оставям заради това, че просто е изморен и че не му е толкова важно. Отне ми време - разбрах го, но ми е странно хич да не ме пожелае.
В домакинството не помага. Плаща битовите сметки и неща за вкъщи. В главата му той е мъжа плаща, жената не го занимава с битови неща.
Мисълта ми е, от вашия опит - знам, че трябва спокойна среда и за брак и за деца, но не знам какво му липсва. За мен когато си сигурен в човека, няма правилен момент, то просто се случва без отлагане.
