Не го иска, затова не ти предлага. Може и да се чувства притиснат, но и съвсем ясно ти е казал, че той не бърза. За 2 години те е преценил, ако държеше достатъчно на теб, щеше да купи пръстен при толкова “напомняния”. Не виждам общо бъдеще, защото се разминавате драстично в плановете си.
- Публикувана: 28 ноем. 2025, 18:26 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2025, 22:19 ч.
Не ми предлага и избягва тема за деца
А как се жените и създавате деца с някой, с който сте от две години заедно?! Че това са два рождени дни, две Коледи и две нови годни. За мен прекалено недостатъчно да поискаш деца.
Типично златно момченце, лошо възпитано в липса на отговорност. Напряга го всичко, което по същността си е изискване, претенция, очакване към него. По описанието също така изглежда импотентен и склонен да компенсира сексуалната си немощ с флиртове. Финансово не блести, щом фантазията му за доход включва и твоите пари.
От тая трънка зайче няма да изскочи, на минус си във всяко отношение. Бий му шута.
От тая трънка зайче няма да изскочи, на минус си във всяко отношение. Бий му шута.
Ти си на 29, сигурна ли си, че това е човека и защо си се разбързала такава? Притискаш партньора, ремонти, брак, деца...а сама виждаш, че не става както то искаш.
Въпросът е защо бързаш? На мястото на това момче щях да избягам аз, той очевидно не е готов, а ти му намилаш постоянно.
Въпросът е защо бързаш? На мястото на това момче щях да избягам аз, той очевидно не е готов, а ти му намилаш постоянно.
На 29 години, от 2 години във връзка и я питате защо бърза - това не е сериозно.
Като няма да стане, няма, но да си знае отсега и да се маха от тази връзка, за да може да си намери някой, който иска семейство с нея.
Като няма да стане, няма, но да си знае отсега и да се маха от тази връзка, за да може да си намери някой, който иска семейство с нея.
Те са от две години заедно, за които две години тя вече е успяла да му досади с настояване за брак и деца. Доста отрано е започнала да го притиска, разбира се, че ще се дръпне. Не става така.
Според мен обаче е само в неин плюс, че той не иска. За какво й е мъж, който я вижда само като домакиня и човек, който да се занимава с каквито дейности се налага, за да не се мори той? И чиято сексуалност не съвпада с нейната?
Според мен обаче е само в неин плюс, че той не иска. За какво й е мъж, който я вижда само като домакиня и човек, който да се занимава с каквито дейности се налага, за да не се мори той? И чиято сексуалност не съвпада с нейната?
Това на колко години е не мисля, че е много от значение, щом се чувства готова самата тя за тази стъпка. Аз бях на 25, когато започнахме отношения с ММ, сега съм на 27 и имаме бебе. Не съм го притискала, но още от началото знае какви са ми намеренията.
Каза ок и се случи.
На една вълна сме от самото начало, направихме ‘план за действие’ и си следвахме стъпките лека полека.
Просто партньорът на авторката не желае тези неща да се случват с нея.
Имаше теория за заетото такси, може да я потърсите.
Отделно, че та се е фиксирала в идеята бебе, семейство, без да вижда той дали върви в тази посока с нея.
Като мрънка и тропа с крак едва ли ще стане.
https://m.dama.bg/article/teoriiata-za-zhultoto-taksi-v-ljubovta … hak-sled-36/46509
А за диванното време няма да говоря.
Дори и да забременее от него той няма да скокне да каже ‘чакай да ставам активен мъж в семейството’. Или си или не си..
Каза ок и се случи.
На една вълна сме от самото начало, направихме ‘план за действие’ и си следвахме стъпките лека полека.
Просто партньорът на авторката не желае тези неща да се случват с нея.
Имаше теория за заетото такси, може да я потърсите.
Отделно, че та се е фиксирала в идеята бебе, семейство, без да вижда той дали върви в тази посока с нея.
Като мрънка и тропа с крак едва ли ще стане.
https://m.dama.bg/article/teoriiata-za-zhultoto-taksi-v-ljubovta … hak-sled-36/46509
А за диванното време няма да говоря.
Дори и да забременее от него той няма да скокне да каже ‘чакай да ставам активен мъж в семейството’. Или си или не си..
Ако е искал този мъж да предложи, до сега да го е направил.
Съжалявам, но по-добре да се знае истината.
Мързи го, не подхваща нищо, ремонт не му се прави, секс не му се прави, за деца не иска да чуе...
Авторке, не стой до него да просиш обич и да се молиш за пръстен.
Той стои с теб, защото си му удобна - готвиш, чистиш, поемаш всички задължения. В момента, в който се появи някоя нова и ти си аут. Сама пишеш, че човека си търси флиртове. Не се е наживял и не е готов за брак.
По-добре го зарежи ти първа, за да не те зареже той. Направи си план, къде и как ще се изнасяш, събери си пари, действай тихо, след това просто го остави. В противен случай той ще прекъсне тази връзка и ще се озовеш неподготвена и без спестени пари на улицата.
Съжалявам, но по-добре да се знае истината.
Мързи го, не подхваща нищо, ремонт не му се прави, секс не му се прави, за деца не иска да чуе...
Авторке, не стой до него да просиш обич и да се молиш за пръстен.
Той стои с теб, защото си му удобна - готвиш, чистиш, поемаш всички задължения. В момента, в който се появи някоя нова и ти си аут. Сама пишеш, че човека си търси флиртове. Не се е наживял и не е готов за брак.
По-добре го зарежи ти първа, за да не те зареже той. Направи си план, къде и как ще се изнасяш, събери си пари, действай тихо, след това просто го остави. В противен случай той ще прекъсне тази връзка и ще се озовеш неподготвена и без спестени пари на улицата.
Скрит текст:
От това, което чета също оставам с усещането за обсебване, задушаване и притискане. Моето мнение е, че на всяка цена искаш брак и деца и изобщо не се интересуваш той какво иска. Не звучи обещаващо бъдеще и той вече го знае.Здравейте,
Пиша ви, с идеята да получа реалистична странична гледна точка за ситуацията, в която се намирам.
С моя приятел (аз на 29, той на 32) живеем и сме от 2години заедно. Още в началните месеци беше подхвърлил темата за деца и я обсъждахме без проблем, аз искам семейство. Искаше да достигнем Х пари на месец и двамата работейки - ги достигнахме. Живеем в тристаен апартамент, който е на техните. По това време някъде и разбрах, че беше писал на друго момиче, изговорихме го.
Започнах по-често темата за деца и иксах да знам той как ги вижда нещата. Но той каза, че съм се фиксирала и всичко ще се случи. От тогава насам многократно се караме за това, че искам да мислим и действаме в насока деца и брак. В последствие започнахме и за битови неща да се караме. Беше ми споделил, че е искал да ми предложи, но се бил отказал защото нон стоп се караме. А ние се караме заради това, че той все не е готов.
Беше ми казал дай да си изкараме едно спокойно лято и ще го мислим - и това не стана.
Лятото започнахме да търсим дизайнер за апартамента за да го освежим, но на него все не му се занимаваше беше изморен. Изискваше се от него само да каже дали е съгласен или не с материалите. И на този етап банята ще се ремонтира, останалото каза за догодина - той го финансира.
Говорили сме, каза че се чувства притиснат и че все едно винаги ще има някаква тема която ще виси над него, докато сме заедно - т.е. Разговорите ни брак и деца.
За интимния живот - там от доста месеци не се случва нищо, някак и там имаше проблем и ми казваше, че не иска да го оставям заради това, че просто е изморен и че не му е толкова важно. Отне ми време - разбрах го, но ми е странно хич да не ме пожелае.
В домакинството не помага. Плаща битовите сметки и неща за вкъщи. В главата му той е мъжа плаща, жената не го занимава с битови неща.
Мисълта ми е, от вашия опит - знам, че трябва спокойна среда и за брак и за деца, но не знам какво му липсва. За мен когато си сигурен в човека, няма правилен момент, то просто се случва без отлагане.
Пиша ви, с идеята да получа реалистична странична гледна точка за ситуацията, в която се намирам.
С моя приятел (аз на 29, той на 32) живеем и сме от 2години заедно. Още в началните месеци беше подхвърлил темата за деца и я обсъждахме без проблем, аз искам семейство. Искаше да достигнем Х пари на месец и двамата работейки - ги достигнахме. Живеем в тристаен апартамент, който е на техните. По това време някъде и разбрах, че беше писал на друго момиче, изговорихме го.
Започнах по-често темата за деца и иксах да знам той как ги вижда нещата. Но той каза, че съм се фиксирала и всичко ще се случи. От тогава насам многократно се караме за това, че искам да мислим и действаме в насока деца и брак. В последствие започнахме и за битови неща да се караме. Беше ми споделил, че е искал да ми предложи, но се бил отказал защото нон стоп се караме. А ние се караме заради това, че той все не е готов.
Беше ми казал дай да си изкараме едно спокойно лято и ще го мислим - и това не стана.
Лятото започнахме да търсим дизайнер за апартамента за да го освежим, но на него все не му се занимаваше беше изморен. Изискваше се от него само да каже дали е съгласен или не с материалите. И на този етап банята ще се ремонтира, останалото каза за догодина - той го финансира.
Говорили сме, каза че се чувства притиснат и че все едно винаги ще има някаква тема която ще виси над него, докато сме заедно - т.е. Разговорите ни брак и деца.
За интимния живот - там от доста месеци не се случва нищо, някак и там имаше проблем и ми казваше, че не иска да го оставям заради това, че просто е изморен и че не му е толкова важно. Отне ми време - разбрах го, но ми е странно хич да не ме пожелае.
В домакинството не помага. Плаща битовите сметки и неща за вкъщи. В главата му той е мъжа плаща, жената не го занимава с битови неща.
Мисълта ми е, от вашия опит - знам, че трябва спокойна среда и за брак и за деца, но не знам какво му липсва. За мен когато си сигурен в човека, няма правилен момент, то просто се случва без отлагане.
Мъжът явно иска традиционен модел на семейство. Готов е да поеме настаняването и битовизмите, но би искал да не го занимават с битовизми и повече романтика.
В днешно време много малко мъже се навиват да ги върже с дете истерична, натякваща съжителка.
Аз не исках дете след 2 години заедно. През тези 2 години мъжът ми повдигаше темата няколко пъти. След около още година поиска ясни срокове или да се разделим. Позамисли се и приех. Ако не беше поискал ясен срок, щяхме досега да обсъждаме деца на дивана или в някой ресторант, защото за мене никога не стана важно да имам деца. Ние сме от старо поколение и при нас имаше и, хайде, не натиск, но окуражаваше от родителите, което в днешно време го няма.
Аз бих се замислила защо искам брак и дете от мъж, с когото сексът куца, май няма собствено жилище, послъгал е за сватбата и детето преди да заживеем заедно. Притеснително е и, че апартаментът е на родителите му и не точно негов. Ако се скофтят нещата след поява на дете, свекърите и наем могат да искат от майката ако желае да остане в жилището.
Има шанс да предложи брак след като е инертен, но няма шанс от пасивен диванен картоф да стане активно помагащ партньор.
А как се жените и създавате деца с някой, с който сте от две години заедно?! Че това са два рождени дни, две Коледи и две нови годни. За мен прекалено недостатъчно да поискаш деца.
Не се заяждам с теб, но ще споделиш ли колко време заедно е необходимо, за да пристъпят към брак и деца?
Все пак говорим за зрели възрастни хора на 29 и 32 години, а не за тийнове, току-що завършили гимназия.
Аз се чудя ти защо си го стиснала този мъж и го държиш, като виждаш, че не ти дава нищо от това, което на теб ти се иска. Ти имаш някакви твои планове, но той въобще няма желание да участва в тях. И отделно, че нито сексът е секс, нито отношението е отношение между влюбени - и неговото, и твоето. Да настояваш и да му се караш той да поиска да е с теб и да поиска да има дете с теб... Като не сте на една вълна няма как да получиш насила нещо от точно този човек. Той не иска, ти много добре го виждаш, но въпреки това стоиш там и вдигаш скандали... Не знам как въобще можеш да си помислиш, че със скандали и с притискане, ще си постигнеш целите и ще се почувстваш щастлива. Според мен баш ако имате едно дете, ще видиш що е то истински проблеми.