Здравейте на всички! Ще започна малко с предистория. На 28г съм мъж
Преди 3 години бях диагностициран с паническо разстройство и паник атаки. Симптомите бяха прескачания на сърцето, замайване, гадене, изпотяване на ръцете, висок пулс, безцветна урина и други. Изписаха ми Сероксат по схема + Клонарекс, като от Клонарекса дори ми останаха 6–7 хапчета от опаковката и ги хвърлих.
До преди около 50–60 дни пиех Сероксат по 1/4 през ден, с перспективата да го спра, и така и стана. Всичко вървеше доста гладко — нямаше абсолютно никакви проблеми до преди 2 седмици. На работа започнах да имам главоболие и няколко дни подред урина без цвят. Реших да си измеря кръвното, което беше 140/80. Оттам се почна едно мерене на кръвно всеки ден по няколко пъти, като максималното беше 154/87. Като цяло кръвното варира от 120/70 до около 150/85. Само горната граница е висока!
Личният лекар ми назначи пълна кръвна картина + урина — там абсолютно всичко е перфектно. Тя ми изписа Алора 2х1 и Физиотенс веднъж вечер. Кръвното с тези медикаменти си е същото, а дойдоха и новите “гадории”: замайване, потене на ръцете, на моменти ми става доста кофти! Апетите ми доста намаля... пресъхва ми устата! Но като цяло не е толкова зле положението както преди 3г!
Миналата сряда звънях на психиатърката, която ми записа час за 4-ти декември и ми каза отново да се върна на Сероксат. От сряда пия по 1/2 (10 mg) на ден сутрин. Главоболието почти изчезна, кръвното пак си го има, макар че вече нямам абсолютно никакво желание да го меря — даже като видя апарата, ми става лошо.
Реално, наистина последните 2 месеца бяха доста тежки. Жена ми към края на бременността беше с високо кръвно, по спешност направиха операция за бебчо. На дядо ми откриха рак и претърпя тежка операция. Аз през цялото време бях изключително стабилен психически и в нито един момент не рухнах… до преди 2 седмици, когато започна това с кръвното и всичко започна да се върти около него.
Според вас кръвното свързано ли е по някакъв начин с депресията? Това ми е набито някак си в главата, че вече съм хипертоник на 28 г…
Имах изключителната мотивация да премахна медикаментите, след като детето се роди, иии… пак отначало
Преди 3 години бях диагностициран с паническо разстройство и паник атаки. Симптомите бяха прескачания на сърцето, замайване, гадене, изпотяване на ръцете, висок пулс, безцветна урина и други. Изписаха ми Сероксат по схема + Клонарекс, като от Клонарекса дори ми останаха 6–7 хапчета от опаковката и ги хвърлих.
До преди около 50–60 дни пиех Сероксат по 1/4 през ден, с перспективата да го спра, и така и стана. Всичко вървеше доста гладко — нямаше абсолютно никакви проблеми до преди 2 седмици. На работа започнах да имам главоболие и няколко дни подред урина без цвят. Реших да си измеря кръвното, което беше 140/80. Оттам се почна едно мерене на кръвно всеки ден по няколко пъти, като максималното беше 154/87. Като цяло кръвното варира от 120/70 до около 150/85. Само горната граница е висока!
Личният лекар ми назначи пълна кръвна картина + урина — там абсолютно всичко е перфектно. Тя ми изписа Алора 2х1 и Физиотенс веднъж вечер. Кръвното с тези медикаменти си е същото, а дойдоха и новите “гадории”: замайване, потене на ръцете, на моменти ми става доста кофти! Апетите ми доста намаля... пресъхва ми устата! Но като цяло не е толкова зле положението както преди 3г!
Миналата сряда звънях на психиатърката, която ми записа час за 4-ти декември и ми каза отново да се върна на Сероксат. От сряда пия по 1/2 (10 mg) на ден сутрин. Главоболието почти изчезна, кръвното пак си го има, макар че вече нямам абсолютно никакво желание да го меря — даже като видя апарата, ми става лошо.
Реално, наистина последните 2 месеца бяха доста тежки. Жена ми към края на бременността беше с високо кръвно, по спешност направиха операция за бебчо. На дядо ми откриха рак и претърпя тежка операция. Аз през цялото време бях изключително стабилен психически и в нито един момент не рухнах… до преди 2 седмици, когато започна това с кръвното и всичко започна да се върти около него.
Според вас кръвното свързано ли е по някакъв начин с депресията? Това ми е набито някак си в главата, че вече съм хипертоник на 28 г…
Имах изключителната мотивация да премахна медикаментите, след като детето се роди, иии… пак отначало
