Майка ми дели децата

  • 9 004
  • 195
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 19 213
Аз пък не виждам проблем бабата да не може да приеме още нероденото внуче.
Не са редки случаите, когато самите майки чак след раждането обикват бебето си, дори то да е много желано и чакано.
Много бащи също искат детето си, но не могат да го възприемат, докато не се е родило.

# 106
  • Мнения: 5 324
Разбира се, но може да си замълчи, не е нужно да изплясква всичко което и мине през ума.

# 107
  • София
  • Мнения: 19 213
Зависи от отношенията.
Ако с най-близките човек си мери думите, за мен е лицемерие. Стига да не обижда другия, не е нужно да се преструва.
Все пак става дума за отношения майка-дъщеря и се предполага откритост и подкрепа.
Явно и хормоните си казват думата, но на "Не знам как ще заобичам това дете. Свикнала съм с голямото, а това тепърва ще се ражда и сигурно ще правя сравнения." - няма да кажа "Тогава никога няма да видиш децата.", бих казала "Изчакай да се роди, виж го, гушни го и може да се изненадаш от себе си и да се окаже, че го обичаш колкото другото."
Примерът е реален от разговор в моето семейство, само дето беше между мен и дъщерите ми за малкия ми син преди да се роди и за батко му.
Вероятно трябваше да спра да общувам с дъщерите ми и да им отрежа достъп до братята им!?

# 108
  • Мнения: 5 324
Искаш да кажеш, че нетактични коментари относно бъдещите деца, на твоето дете са нормални? И то вече, когато е бременна?
Ти би ли казала на дъщеря си, че не знаеш кога и дали ще заобичаш детето и? Или че първото било повече от второто. Никак не вярвам да го направиш.
А подобни размисли от бъдещата майка са си съвсем нормални. Не мисля обаче, че е ок друг човек да ги изговаря.

Последна редакция: пт, 12 дек 2025, 10:37 от alia7

# 109
  • Мнения: 2 611
Фивър, ти говориш за деца, които малко или много са емоционално незрели. А майките ни са възрастни хора, но явно също незрели някои. Моята майка такива ги е приказвала, че не е за разправяне, майка била, ми нека си е, но това не значи, че ще ѝ търпим обидите и подмятанията.

# 110
  • Мнения: 25 400
Аз предлагам, на който му минава такава мисъл, че не знае дали и как ще заобича някое, нечие, дете, просто да задържи тая мисъл за себе си. Нали не е нужно да изпляскаме всичко, което ни дойде наум. Това нито е общуване, нито споделяне, нито някакъв израз на близост, нито нищо.

Постоянно се опитам да го обясня на майка ми, не конкретно по такава тема, а по всякакви, но тъй като скоро става на 80, а продължава да е същата, може и да е вродено. И после - какво толкова съм казала.  Кажи нещо приятно,  или ако ти идват наум само неприятни неща, по добре си трай.

# 111
  • Мнения: 5 324
И все жертви го играят такива. Какво лошо били казали...

# 112
  • София
  • Мнения: 19 213
Марена, говоря за "деца", родени 98-ма и 99-та година. Преди 3 г. не са били изобщо незрели.

И да, може да кажа на някоя от дъщерите ми нещо такова, стига да го чувствам така. И ще го кажа, понеже ще имам нужда от нея точно да ми помогне да приема бебето. Понеже познавам децата си, няма да се врътнат.
Ето, сега чакаме второ внуче. Първо дете на втората ни дъщеря. Аз още не знам какво ще чувствам към него, защото дъщеря ми кара тежка бременност и притеснението ми е за нея. Сигурна съм, че ще обожавам бебето, но в момента за мен тя е най-важната. Ако се наложи по здравословни причини да избирам между дъщеря ми и нероденото внуче, винаги ще избера моето си дете. И тя знае това. Нито аз, нито тя виждаме нещо лошо. Естествено е да ми е ценно в момента моето дете (тя). За бебето ще мисля, когато се роди. Това не значи, че обичам повече другото си внуче или нещо подобно.
Та, както казах,зависи от отношенията в семейството.

# 113
  • Мнения: 5 324
Фивър, говорим за различни неща.
Но, да ако съм дъщеря ти, никак няма да съм щастлива, да ми споделиш, че не харесваш бебето ми. И да, това би счупило отношенията ни. Бих очаквала възрастен човек да може сам да се справи с чувствата си, а не да ми ги прехвърля на главата и да ме кара да се чувствам зле.

# 114
  • София
  • Мнения: 19 213
Ооо, това не ми се е случвало и надали бих го казала.
Има огромна разлика между нехаресване на бебе/дете/внуче и неприемането му, когато още не се е родило и не го познаваш (този казус конкретно коментирам).
И не говоря с идеш и да го изплескал ей така: "Миме, мама, пък аз това твоето бебе не мога да го понасям."
Не знам защо общуването все се приема в крайности, когато не би следвало да е такова между близки.

# 115
  • Мнения: 5 324
Такива случаи коментираме, и колкото и невероятно да звучи ги има.

# 116
  • Мнения: 25 400
Марена, говоря за "деца", родени 98-ма и 99-та година. Преди 3 г. не са били изобщо незрели.

И да, може да кажа на някоя от дъщерите ми нещо такова, стига да го чувствам така. И ще го кажа, понеже ще имам нужда от нея точно да ми помогне да приема бебето. Понеже познавам децата си, няма да се врътнат.
Ето, сега чакаме второ внуче. Първо дете на втората ни дъщеря. Аз още не знам какво ще чувствам към него, защото дъщеря ми кара тежка бременност и притеснението ми е за нея. Сигурна съм, че ще обожавам бебето, но в момента за мен тя е най-важната. Ако се наложи по здравословни причини да избирам между дъщеря ми и нероденото внуче, винаги ще избера моето си дете. И тя знае това. Нито аз, нито тя виждаме нещо лошо. Естествено е да ми е ценно в момента моето дете (тя). За бебето ще мисля, когато се роди. Това не значи, че обичам повече другото си внуче или нещо подобно.
Та, както казах,зависи от отношенията в семейството.

Не мога да си представя как стигате до такива разговори, нито защо изобщо  някоя от двете си мисли, че ти ще избираш.  
Майка ми също е склонна на поставяне на нейните чувства в полезрението на другите, когато това не е нужно, затова от опит казвам, че е по-добре човек да се въздържи.

# 117
  • Мнения: 5 324
То такъв избор мисля, че не се предоставя. Лекарите първо спасяват живота на майката. Дори, няма какво да се коментира.
И пак, това е съвсем различно, от това майка ти да фаворизира едното ти дете и да обяснява как е било по-сладко. Най-вече, защото е кръстено на нея. Грозни изпълнения, които няма причина да бъдат толерирани. Дори човек да има предпочитания е добре да се владее и да не го показва, ако иска да има добри отношения с близките си.
И

# 118
  • София
  • Мнения: 19 213
Ирис, за да сме стигнали до такива разговори, явно са ги налагали обстоятелствата. Не ме е обхванало изведнъж вдъхновение. Още повече, че дъщерите ми живеят на 1500 км от мен.
За щастие, вече нещата са добре с дъщеря ми и с напредването на бременността вярвам, че опасността намалява с всеки изминал ден.
В един момент обаче тя самата беше поставена пред избор и поиска мнението ми. Не съм поставила моите чувства на преден план.
Ако просто го бях изпляскала, щеше да е различно.

Аля, знам какви има. Аз в последните постове коментирам конкретно за това, че не може на всяка цена да се очакват роднински припадъци от любов по още неродено дете. Конкретно за такъв случай стана дума как последвал скандал.
Тук във форума лично съм чела за майки, които чак след раждането започват децата си, камо ли за други близки.

# 119
  • Мнения: 2 634
Майка ми понякога е супер нетактична, и аз винаги я контрорам, хич не мисля че е приемливо
Винаги цитирам любимата ми поука от Бамби "Като не можеш да кажеш нещо хубаво, по - добре си мълчи"
Думите трябва да имат смисъл и цел.
За да кажеш нещо обидно, или имаш цел( да засегнеш някой, да промениш нечие решение, все нещо) или просто ако няма цел, си пазиш неприятните коментари за себе си.
Това е как аз разбирам нещата.Не бих казала нещо обидно на някого нарочно, ако нямах цел.Ако случайно обидиш някой се извиняваш.Това е.

Общи условия

Активация на акаунт