Обяснява, как не е така и как няма значение, кое на кого е кръстено, но виждам, че голямото (Г), което е кръстено на нея обира повече внимание от бебето (Б). Когато Г беше бебенце, майка ми не искаше за момент да се отлепи от него, а сега понякога даже забравя да поздрави, или да целуне за довиждане Б. Дори си позволи пред мен да каже, че друго си било Г като бебе, било сладко. Питах я какво има предвид, и че Б не е сладко бебе ли, тя ми каза "Е, нее, ама другото беше сякаш по-сладко". Много ми разби сърцето, помолих я повече да не прави такива сравнения, особено пък пред децата, защото Г вече разбира. Знам, че сигурно няма какъв съвет да ми дадете, но исках да се оплача на някого
- Публикувана: 1 дек. 2025, 10:47 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2025, 22:58 ч.
Майка ми дели децата
Ако съм аз, при следваща подобна изцепка, ще и спра достъпа до децата. Ще я уведомя предварително, и ако няма промяна ще последва горното. Не бих позволила близък да ми дели децата. И изобщо не ме интересува, че им е баба. Това поведение е вредно за децата.
Много е неприятно! Няма лечение на проблема, освен да спреш достъпа до децата. Цял живот съм делена от майка ми, все брат ми по-хубав, по-добър, по-красив, аз грозното пате. Все му се купуваха коли, все той номер едно, моите успехи бяха потъпквани за да изпъкне той. Примерно каква професия имал, аз как съм останала без образование (което не е вярно).
И в крайна сметка днес се прави, че не я познава на улицата, изнуди я за пари, щеше да я остави без жилище.
Защо го пиша това, повечето са ми чели драмата. За мен най-голямото проклятие в живота е да имам брат. Никога не можах да бъда за майка ми това, което една майка обича. Никога не съм достатъчна. Каквото и да правя, гледала съм я болна, бях на 17 г, грижила съм се за нея като е била без работа, помагала съм страшно много. Не се оцени, никога не беше достатъчно. Сега уж много иска да е баба, но знам, че ако и брат ми имаше деца няма никога моето да е равно с тях. Аз самата не желая никога да имам повече от едно дете.
С цялото това, което написах искам да ти кажа, че нищо няма да промениш. Тя ще продължава да го прави. И толкова. Ако съм на твое място ще огранича достъпа ѝ до двете деца и толкоз.
Съжалявам, че минаваш през това, знам колко боли.
И в крайна сметка днес се прави, че не я познава на улицата, изнуди я за пари, щеше да я остави без жилище.
Защо го пиша това, повечето са ми чели драмата. За мен най-голямото проклятие в живота е да имам брат. Никога не можах да бъда за майка ми това, което една майка обича. Никога не съм достатъчна. Каквото и да правя, гледала съм я болна, бях на 17 г, грижила съм се за нея като е била без работа, помагала съм страшно много. Не се оцени, никога не беше достатъчно. Сега уж много иска да е баба, но знам, че ако и брат ми имаше деца няма никога моето да е равно с тях. Аз самата не желая никога да имам повече от едно дете.
С цялото това, което написах искам да ти кажа, че нищо няма да промениш. Тя ще продължава да го прави. И толкова. Ако съм на твое място ще огранича достъпа ѝ до двете деца и толкоз.
Съжалявам, че минаваш през това, знам колко боли.
Много глупаво... Тя може пак да си предпочита Г, още повече, че Б е още бебе и едва ли разбира дали баба му го е поздравила на влизане, но защо така демонстративно.
Според мен това е някакво неуважение към теб, не и пука дали ще те засегне. На всяка майка и става непиратно от пренебрегване на детето и, така че не си мълчи, кажи и, че се държи тъпо. И че, ако е заради името, жестоко се излага.
Според мен това е някакво неуважение към теб, не и пука дали ще те засегне. На всяка майка и става непиратно от пренебрегване на детето и, така че не си мълчи, кажи и, че се държи тъпо. И че, ако е заради името, жестоко се излага.
Пандора, зная ти историята и те съжалявам, но твоята единствена вина е, че все още се бориш за нейното внимание. Прознавам, че не ми е липсвала обичта на майка ми и не знам какво е, а и съм 1 дете, но аз съм много горда и ако някой се държи така с мен няма да се мъча да му се харесам и пда искам да получа внимание, а ще го отрежа. Да, няма да я оставя на улицата, но с ясно поведение ще ѝ покажа, че немоционално след като ги е надробила такива няма как да разчита на мен. Точка.
На авторката - ако видя поведение, че някой ми дели децата ще му заявя, че или ще се държи подобаващо или ще спре да ги вижда.
На авторката - ако видя поведение, че някой ми дели децата ще му заявя, че или ще се държи подобаващо или ще спре да ги вижда.
Така става, когато децата се кръщават на баби и дядовци ,всеки гледа своето "защото е кръстено на мен". Затова ние от самото начало решихме,че нашето дете ще има собствено име, не на никого.
Не винаги е заради името. Понякога предпочитано е "мъжкото" дете, понякога това, което е кротко и послушно, понякога това, което е по красиво физически.
Аз съм "любимото дете" за майка ми, и винаги това ме е дразнело ужасно много, компенсирам към сестра ми с каквото мога, но тя ( майка ми), е емоционален дебил , и толкова си може.
Така става, когато децата се кръщават на баби и дядовци ,всеки гледа своето "защото е кръстено на мен". Затова ние от самото начало решихме,че нашето дете ще има собствено име, не на никого.
Не е заради името, баба ми не ни дели и обича всички трима внуци еднакво. Без оглед на имената. До човек е, не до име!
Имам подобно съдба.
Две деца. Двама бащи.
Първото любимото и, изгледа го , помага. Много прилича физически на баща ми , който почина , като беше на 2. Бабата ле на по ниго(и Уганда, което пречи на мен) харесва и се разбира чудесно и с бившият ми. Той е добър и грижовен баща.
От настоящото си семейство имам дрего дете, дори кръстено на майка ми, но тя дели и дори не признава пред себе си.
Не харесва мъжа ми, предпочита си първата ми дъщеря и това е. Дори не помага така , както преди.
Не зависи от вас. Това разберете.
Две деца. Двама бащи.
Първото любимото и, изгледа го , помага. Много прилича физически на баща ми , който почина , като беше на 2. Бабата ле на по ниго(и Уганда, което пречи на мен) харесва и се разбира чудесно и с бившият ми. Той е добър и грижовен баща.
От настоящото си семейство имам дрего дете, дори кръстено на майка ми, но тя дели и дори не признава пред себе си.
Не харесва мъжа ми, предпочита си първата ми дъщеря и това е. Дори не помага така , както преди.
Не зависи от вас. Това разберете.
Първо се успокой и не се вторачвай толкова. Все пак "сърце се силом не взема" и ако по някаква причина бабата има предпочитание към единия си внук (име, пол, симпатия или друго) това си е нейно право и, ако трябва да бъде обективна, се среща доста често. Важното е как се държи после с децата - и за двамата да има еднакви подаръци, и двамата на разходка и така. Другото не можеш да промениш ти, но времето може, остави на него и опитвай да заглаждаш нещата. И не си трови нервите като се самонадъхваш.
Първото дете/внуче винаги си остава единствено и неповторимо. Следващите винаги са само бледи копия. Няма какво да се сърдите, просто така е в живота. Не случайно има цели научни трудове по темата за реда на раждане и как се отразява на развитието на децата.
Б има късмет, че поне единият му родител го вижда като самостоятелна личност. Много "по-малки" деца завинаги си остават просто придатък на "по-големите" си братя и сестри. Родителите им никога не ги разпознават като отделни индивиди.
Б има късмет, че поне единият му родител го вижда като самостоятелна личност. Много "по-малки" деца завинаги си остават просто придатък на "по-големите" си братя и сестри. Родителите им никога не ги разпознават като отделни индивиди.
Има нещо чисто човешко, че определен човек повече си пасва и харесва определени други хора. Нали така се избират приятелите. Когато въпросните други хора обаче са деца, твоите деца или внуци, човек трябва да овладява такива импулси, а ако не ги овладява, ако му се направи достатъчно категорична забележка, ще се научи. Но фактът с любимите деца и внуци не се променя.
Сблъсквала съм се с този феномен, и не мисля, че освен запазването на добрия тон може нещо да се направи. Не е приятно, да. Приемам, че човек не може да си определи сам симпатиите и карам нататък. В случая действа принципа на огледалото: ако някой не те харесва, и ти няма да го харесваш, защото тези неща се усещат.
Сблъсквала съм се с този феномен, и не мисля, че освен запазването на добрия тон може нещо да се направи. Не е приятно, да. Приемам, че човек не може да си определи сам симпатиите и карам нататък. В случая действа принципа на огледалото: ако някой не те харесва, и ти няма да го харесваш, защото тези неща се усещат.