Майка ми дели децата

  • 2 209
  • 43
  •   2
Отговори
# 30
  • Мнения: 83
Ами обективно всеки си има любим внук/дете, просто някои го крият по-добре 😉
Сега да погледнем трезво над нещата - обидило те е нормално, обясни спокойно, че не желаеш да бъдат сравнявани особено едно пред друго, защото децата разбират и често извъртат такива ситуации удобно в своя полза нещата. Обърни внимание на границите, наскоро и аз имах проблем със слагането на граници към роднини, преродих се като приключих да им правя евала. Това, че ти е майка не и дава правомощия да ти разваля спокойствието. Или направи друго, ако не се разбира от дума приключи за известно време с нея контакт, тя ще се усети ( да се надяваме ).

# 31
  • Мнения: 2 937
Това,  че майка ти смята едното дете за по-сладко не е повод за прекъсване на отношенията. На мен би ми станало смешно.  Аз не го разбирам като делене на децата. Това е такава дреболия, че не заслужава внимание.  А поздравът и целувките за бебето...то все пак не разбира.
 Вторачването във всеки жест ми се вижда прекалено. Търсиш си повод за скандал.

# 32
  • Мнения: 25 097
Използвай я две три години да гледа Гошко, като и е по-сладък, пък после като поотрасне бебето, ако продължава да се държи така глупаво ще я резнеш.

И ние бяхме делени, нашите ни раздадоха по баби веднага след майчинството, пък то тогава е било и по-.малко, естествено, че на всяка баба любимо и беше това внуче, което е гледала, "моята" се разболя рано и останах без  баба, на която да съм любимка,  не си спомням да съм страдала точно от това, като трябваше да се иска нещо, отиваше "любимото внуче", даже така казвахме  - иди ти, ти си и любимец.

Разбира се, трябва да се пресича грубото демонстративно отношение и директни и завоалирани обиди, но е нормално да си има "любимци"  - някой може с часове да си говори с дядо си, друг няма за какво, една пораснала внучка се обажда на баба си редовно, друга не  я е чувала от 10 години.

# 33
  • Мнения: 662
С това вглеждане и мерене от твоя страна кой кога е поздравен и гушнат сама създаваш предпоставки и децата /когато поотраснат/ да започнат да сравняват и да мерят.
Имам брат, доста по-малък от мен. Имаше /а и досега има/ различни изисквания и очаквания към двама ни. Дразня се понякога, но  не  го възприемам като различно "обичане". Две дъщери имам. Различни са, по различен начин общувам с тях /и те с мен/, но не е въпрос на количество обич.
4 внуци /не са кръщавани на баби и дядовци/. Но пак - различни са. Трябва ли да се натрапвам на по-негушливия, или да отказвам прегръдка на другия, за да са по-равно?  По-малко ли обичам по-палавия, защото му се карам по-често? Трябва ли всеки път да изравнявам стойността на подаръците, които получават?
Ще се гръмна, ако майките ме следят и сравняват да не би някой да е пренебрегнат, пък друг - по-обгрижен.

# 34
  • Мнения: 360

И ние бяхме делени, нашите ни раздадоха по баби веднага след майчинството, пък то тогава е било и по-.малко, естествено, че на всяка баба любимо и беше това внуче, което е гледала, "моята" се разболя рано и останах без  баба, на която да съм любимка,  не си спомням да съм страдала точно от това, като трябваше да се иска нещо, отиваше "любимото внуче", даже така казвахме  - иди ти, ти си и любимец.


Дааа, аз бях "дядова" (когато съм се родила, майчинството е било 6 месеца, та дядо ме е гледал от 6 месечно бебе до детска градина). Че даже до около 2 годинки в друг град. Мама и татко съм ги сочила на снимка. Заедно с баба са ме гледали, но баба е работела, а дядо е бил пенсионер. Не, че баба не ме обичаше - много ме обичаше и аз нея, ама на дядо бях любимка от всички внуци и внучки.

Пък на баба любимка беше по-малката ми братовчедка - буквално баба я отгледа.

Свекърва ми имаше и тя внуци от брата на мъжа ми, но любимка й беше моята дъщеря - тя си я гледаше много, че ние пък бяхме студенти и живеехме при свекърва и свекър.

Не че са делили другите, но най-гледаното от тях - най- любимо.

# 35
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 759
По нашите географски ширини любимото дете е момчето. Момичетата са втора категория хора. Следователно аз не съм била любимо дете, нищо че съм голямата дъщеря и кръстена на дядо си. Брат ми беше, а и сега е. Но той е един от най- близките ми и обичани хора. Затова и реших да имам само едно дете.
Всички делят децата си, но някои умеят по-добре да го крият. То си е в човешката природа.

# 36
  • София
  • Мнения: 18 689
Чак пък всички!
Никога не съм ги делила. С всеки общувам различно, притеснявам се различно, държа се различно, защото те са различни и имат различни характери и нужди. Но никой от тях не ми е по-мил.
Може би за най-малкия най-много се притеснявам, защото се появи на много голяма наша възраст и тепърва ще има нужда от нас, а аз имам и някои здравословни проблеми сега. Това обаче не означава, че го обичам повече или ми е по-мил.

# 37
  • Melmak
  • Мнения: 9 658
Въпреки че съм делено дете, не мисля, че всички хора си делят децата. Определено не е така, просто ние сме си травмирани. А и сякаш делените после не искаме повече от 1 дете да имаме, един вид да се фокусираме върху него и да няма по-по най. Аз също не искам повече от 1.

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 27 560
Има какво да те посъветваме: НЕ СЕ ВРЪЗВАЙ!
Ти вече си голям човек и трябва дори и близките си да видиш обективно. Майка ти явно не е толкова умна и плещи глупости. Погледни със снизхождение на всичко това. Защити децата, без да им навираш в очите избора на баба им.
И да т кажа - всеки си има своите любимци Wink Просто някой го прикриват по-добре.
О, да, страхотно. Обаче аз бях нелюбимата внучка и ясно си го спомням. И не е с хубаво чувство. Ти имаш ли любимци между децата си?

Аз имам едно дете и то от малко държеше да е единствено, за да не го засенчи друго. Умно ... или не!

Но знам за какво говориш - аз съм нелюбимата дъщеря, моето дете е нелюбимо внуче и на двете баби. Ами такъв е живота! И да се карам и да не се карам все тая. Чувствата им няма да променя, а те се кокорят що така си мисля, че показват предпочитания към другото внуче - въобразявам си бе, мнителна съм! Такъв е живота! Да, жегва! Но пък от опит казвам - преживява се, че и уроци дава.
Честно казано има уроци, които бих предпочела да спестя на 2-3-5 годишните си деца. Този определено е един от тях.

# 39
  • Мнения: 1 679
И двете ми баби делиха нас, внуците. Баба ми по майчина линия изгледа децата на брата на майка ми и те и бяха любимите. Имаше грижа и добро отношение и към нас, но си личеше, че другите деца са с приоритет. Другата баба, майка на баща ми, отгледа детето на сестра му и за него всичко даваше. Ние с брат ми бяхме някак като чужди за нея. Всичко това при добри отношения като цяло в семействата и разбирателство. Та, имашe си делене на децата и се усещаше. Сега майка ми не ги дели моите Simple Smile

# 40
  • Варна
  • Мнения: 2 063
Доста казаха Аз не си деля децата, обичам ги еднакво... Не е важно какво ние мислим, че правим/ не правим, а какво децата чувстват. Но истински с тях можем до поговорим по такива въпроси, когато те са зрели хора.
Убедена съм, че майката на... Пандора (просто пример) твърдо вярва, че не е делила децата си и ще е наранена ако/като чуе такова твърдение.

# 41
  • Мнения: 5 140
Родителите, които делят децата си, много добре знаят, че го правят. Тези които делят внуците си, също са наясно какво и как правят. И децата много, много добре усещат, дали са любимото дете или не са. В постовете нагоре се вижда, че самите деца знаят дали са били любимото или нелюбимото внуче. Това, че възрастните не го признават и го играят обидени е съвсем друга тема.

# 42
  • Melmak
  • Мнения: 9 658
Доста казаха Аз не си деля децата, обичам ги еднакво... Не е важно какво ние мислим, че правим/ не правим, а какво децата чувстват. Но истински с тях можем до поговорим по такива въпроси, когато те са зрели хора.
Убедена съм, че майката на... Пандора (просто пример) твърдо вярва, че не е делила децата си и ще е наранена ако/като чуе такова твърдение.

Тя отрича, разбира се, но как ще признае? До последно казва, че не е вярно и даже не разбирала защо аз така смятам. Много добре го осъзнава, но при всяка неудобна тема тя просто бяга. Като не е удобно, сменяме темата и отричаме до последно. Това е. Никога няма да признае, нищо, че нали.. децата сме Гошко и онова дебелото като от вица.

# 43
  • Мнения: 2 370
Нас никога не са ни делили, и двете ни обичаха еднакво и баба и дядо, поне аз не се чувствах повече обичана, само като първо дете мв държаха по-изкъсо.
Няма нещо лошо да обича повече едното дете, обаче е непростимо да го изказва, това е признак на липсваща емоционална интелигентност.Мъничкото дете може да се почувства много наранено, ако това продължи.Не че трябва да се късат връзки, а кскто авторката е подходила, да помоли майка си за по-тактично държание.
Вече ако е толкова глупава, че да продължава и аз бих ограничила контактите

Общи условия

Активация на акаунт