Майка ми дели децата

  • 2 408
  • 48
  •   3
Отговори
# 30
  • Мнения: 83
Ами обективно всеки си има любим внук/дете, просто някои го крият по-добре 😉
Сега да погледнем трезво над нещата - обидило те е нормално, обясни спокойно, че не желаеш да бъдат сравнявани особено едно пред друго, защото децата разбират и често извъртат такива ситуации удобно в своя полза нещата. Обърни внимание на границите, наскоро и аз имах проблем със слагането на граници към роднини, преродих се като приключих да им правя евала. Това, че ти е майка не и дава правомощия да ти разваля спокойствието. Или направи друго, ако не се разбира от дума приключи за известно време с нея контакт, тя ще се усети ( да се надяваме ).

# 31
  • Мнения: 2 937
Това,  че майка ти смята едното дете за по-сладко не е повод за прекъсване на отношенията. На мен би ми станало смешно.  Аз не го разбирам като делене на децата. Това е такава дреболия, че не заслужава внимание.  А поздравът и целувките за бебето...то все пак не разбира.
 Вторачването във всеки жест ми се вижда прекалено. Търсиш си повод за скандал.

# 32
  • Мнения: 25 102
Използвай я две три години да гледа Гошко, като и е по-сладък, пък после като поотрасне бебето, ако продължава да се държи така глупаво ще я резнеш.

И ние бяхме делени, нашите ни раздадоха по баби веднага след майчинството, пък то тогава е било и по-.малко, естествено, че на всяка баба любимо и беше това внуче, което е гледала, "моята" се разболя рано и останах без  баба, на която да съм любимка,  не си спомням да съм страдала точно от това, като трябваше да се иска нещо, отиваше "любимото внуче", даже така казвахме  - иди ти, ти си и любимец.

Разбира се, трябва да се пресича грубото демонстративно отношение и директни и завоалирани обиди, но е нормално да си има "любимци"  - някой може с часове да си говори с дядо си, друг няма за какво, една пораснала внучка се обажда на баба си редовно, друга не  я е чувала от 10 години.

# 33
  • Мнения: 662
С това вглеждане и мерене от твоя страна кой кога е поздравен и гушнат сама създаваш предпоставки и децата /когато поотраснат/ да започнат да сравняват и да мерят.
Имам брат, доста по-малък от мен. Имаше /а и досега има/ различни изисквания и очаквания към двама ни. Дразня се понякога, но  не  го възприемам като различно "обичане". Две дъщери имам. Различни са, по различен начин общувам с тях /и те с мен/, но не е въпрос на количество обич.
4 внуци /не са кръщавани на баби и дядовци/. Но пак - различни са. Трябва ли да се натрапвам на по-негушливия, или да отказвам прегръдка на другия, за да са по-равно?  По-малко ли обичам по-палавия, защото му се карам по-често? Трябва ли всеки път да изравнявам стойността на подаръците, които получават?
Ще се гръмна, ако майките ме следят и сравняват да не би някой да е пренебрегнат, пък друг - по-обгрижен.

# 34
  • Мнения: 360

И ние бяхме делени, нашите ни раздадоха по баби веднага след майчинството, пък то тогава е било и по-.малко, естествено, че на всяка баба любимо и беше това внуче, което е гледала, "моята" се разболя рано и останах без  баба, на която да съм любимка,  не си спомням да съм страдала точно от това, като трябваше да се иска нещо, отиваше "любимото внуче", даже така казвахме  - иди ти, ти си и любимец.


Дааа, аз бях "дядова" (когато съм се родила, майчинството е било 6 месеца, та дядо ме е гледал от 6 месечно бебе до детска градина). Че даже до около 2 годинки в друг град. Мама и татко съм ги сочила на снимка. Заедно с баба са ме гледали, но баба е работела, а дядо е бил пенсионер. Не, че баба не ме обичаше - много ме обичаше и аз нея, ама на дядо бях любимка от всички внуци и внучки.

Пък на баба любимка беше по-малката ми братовчедка - буквално баба я отгледа.

Свекърва ми имаше и тя внуци от брата на мъжа ми, но любимка й беше моята дъщеря - тя си я гледаше много, че ние пък бяхме студенти и живеехме при свекърва и свекър.

Не че са делили другите, но най-гледаното от тях - най- любимо.

# 35
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 759
По нашите географски ширини любимото дете е момчето. Момичетата са втора категория хора. Следователно аз не съм била любимо дете, нищо че съм голямата дъщеря и кръстена на дядо си. Брат ми беше, а и сега е. Но той е един от най- близките ми и обичани хора. Затова и реших да имам само едно дете.
Всички делят децата си, но някои умеят по-добре да го крият. То си е в човешката природа.

# 36
  • София
  • Мнения: 18 695
Чак пък всички!
Никога не съм ги делила. С всеки общувам различно, притеснявам се различно, държа се различно, защото те са различни и имат различни характери и нужди. Но никой от тях не ми е по-мил.
Може би за най-малкия най-много се притеснявам, защото се появи на много голяма наша възраст и тепърва ще има нужда от нас, а аз имам и някои здравословни проблеми сега. Това обаче не означава, че го обичам повече или ми е по-мил.

# 37
  • Melmak
  • Мнения: 9 661
Въпреки че съм делено дете, не мисля, че всички хора си делят децата. Определено не е така, просто ние сме си травмирани. А и сякаш делените после не искаме повече от 1 дете да имаме, един вид да се фокусираме върху него и да няма по-по най. Аз също не искам повече от 1.

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 27 564
Има какво да те посъветваме: НЕ СЕ ВРЪЗВАЙ!
Ти вече си голям човек и трябва дори и близките си да видиш обективно. Майка ти явно не е толкова умна и плещи глупости. Погледни със снизхождение на всичко това. Защити децата, без да им навираш в очите избора на баба им.
И да т кажа - всеки си има своите любимци Wink Просто някой го прикриват по-добре.
О, да, страхотно. Обаче аз бях нелюбимата внучка и ясно си го спомням. И не е с хубаво чувство. Ти имаш ли любимци между децата си?

Аз имам едно дете и то от малко държеше да е единствено, за да не го засенчи друго. Умно ... или не!

Но знам за какво говориш - аз съм нелюбимата дъщеря, моето дете е нелюбимо внуче и на двете баби. Ами такъв е живота! И да се карам и да не се карам все тая. Чувствата им няма да променя, а те се кокорят що така си мисля, че показват предпочитания към другото внуче - въобразявам си бе, мнителна съм! Такъв е живота! Да, жегва! Но пък от опит казвам - преживява се, че и уроци дава.
Честно казано има уроци, които бих предпочела да спестя на 2-3-5 годишните си деца. Този определено е един от тях.

# 39
  • Мнения: 1 679
И двете ми баби делиха нас, внуците. Баба ми по майчина линия изгледа децата на брата на майка ми и те и бяха любимите. Имаше грижа и добро отношение и към нас, но си личеше, че другите деца са с приоритет. Другата баба, майка на баща ми, отгледа детето на сестра му и за него всичко даваше. Ние с брат ми бяхме някак като чужди за нея. Всичко това при добри отношения като цяло в семействата и разбирателство. Та, имашe си делене на децата и се усещаше. Сега майка ми не ги дели моите Simple Smile

# 40
  • Варна
  • Мнения: 2 063
Доста казаха Аз не си деля децата, обичам ги еднакво... Не е важно какво ние мислим, че правим/ не правим, а какво децата чувстват. Но истински с тях можем до поговорим по такива въпроси, когато те са зрели хора.
Убедена съм, че майката на... Пандора (просто пример) твърдо вярва, че не е делила децата си и ще е наранена ако/като чуе такова твърдение.

# 41
  • Мнения: 5 141
Родителите, които делят децата си, много добре знаят, че го правят. Тези които делят внуците си, също са наясно какво и как правят. И децата много, много добре усещат, дали са любимото дете или не са. В постовете нагоре се вижда, че самите деца знаят дали са били любимото или нелюбимото внуче. Това, че възрастните не го признават и го играят обидени е съвсем друга тема.

# 42
  • Melmak
  • Мнения: 9 661
Доста казаха Аз не си деля децата, обичам ги еднакво... Не е важно какво ние мислим, че правим/ не правим, а какво децата чувстват. Но истински с тях можем до поговорим по такива въпроси, когато те са зрели хора.
Убедена съм, че майката на... Пандора (просто пример) твърдо вярва, че не е делила децата си и ще е наранена ако/като чуе такова твърдение.

Тя отрича, разбира се, но как ще признае? До последно казва, че не е вярно и даже не разбирала защо аз така смятам. Много добре го осъзнава, но при всяка неудобна тема тя просто бяга. Като не е удобно, сменяме темата и отричаме до последно. Това е. Никога няма да признае, нищо, че нали.. децата сме Гошко и онова дебелото като от вица.

# 43
  • Мнения: 2 373
Нас никога не са ни делили, и двете ни обичаха еднакво и баба и дядо, поне аз не се чувствах повече обичана, само като първо дете мв държаха по-изкъсо.
Няма нещо лошо да обича повече едното дете, обаче е непростимо да го изказва, това е признак на липсваща емоционална интелигентност.Мъничкото дете може да се почувства много наранено, ако това продължи.Не че трябва да се късат връзки, а кскто авторката е подходила, да помоли майка си за по-тактично държание.
Вече ако е толкова глупава, че да продължава и аз бих ограничила контактите

# 44
  • Мнения: 1 626
Това,  че майка ти смята едното дете за по-сладко не е повод за прекъсване на отношенията. На мен би ми станало смешно.  Аз не го разбирам като делене на децата. Това е такава дреболия, че не заслужава внимание.  А поздравът и целувките за бебето...то все пак не разбира.
 Вторачването във всеки жест ми се вижда прекалено. Търсиш си повод за скандал.
Абсолютно съм съгласна. Някаква глупост ми се струва това. Казала, че едното било по-слдко като бебе. Голяма работа, голяма драма…. Чак пък и достъп да спира на бабата до децата…. По принцип по-възрастните хора не са особено тактични.

Общи условия

Активация на акаунт