Преди дни мама почина, а без нея празник няма!!!
Но, ще споделя това, което правехме ние двете за празника.
За Бъдни вечер, задължително връзвахме косите си в кърпи и започвахме- точене на кори за тиквеник, месене на питки с късмети / защото ние правихме и за останалата част от фамилията/ , боб в гърне, което къкри цяла нощ, навиване на милиони мънички сърмички.... Правехме и сухи чушки с боб, с ориз.
Подготвяхме туршия, орехи на масата ,ошав. След като дойдат роднините и си вземат армаганите, ние вече уморени, прекадяваме си къщата, стопляме си ракийката и сядахме хем да отморим, хем да си говорим и посрещем празника. Докато ставите й позволяваха, винаги сядахме на земята - нейн си обичай и на мен ми харесваше!
На следващата сутрин, процедурите се повтаряха, но вече с баница със хубаво сирене, месце в гювеч, печено поне 4-5 часа на бавен огън, богати салати , малко брашно отново за питка-слънце.
И чакаме гостите.....
Но...тази Коледа ще е тъжна, различна. За по-натам не знам.
Весели празници на всички! И...обичайте си майките!