Умея. За съжаление, може би.
Кифле, това "Майната му!" е чудесен антидепресант
- Публикувана: 19 апр. 2007, 17:17 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2007, 19:56 ч.
Умеете ли да се владеете?
Защо за съжаление? Мисля, че е добре човек да управлява емоциите си. На мен ми е трудно, но напоследък забелязвам, че колкото по-често си "прехапя езика" (особено когато става въпрос за страничен човек) толкова по-лесно излизам от ситуация.
Кифле, това "Майната му!" е чудесен антидепресант
Умея. За съжаление, може би.
Едно е да си наистина спокоен вътрешно, друго е да гълташ гнева и да се усмихваш. А аз се уча чак сега да съм спокойна. Другото е било някакво възпитание такова - че е просташко да се вдигат скандали, че никога не трябва да ти личи какво ти е отвътре... А съм сигурна, че скандалджийките се чувстват много по-комфортно в кожата си. 
Умея, да. Животът е добър учител. Това не значи, че не си изпускам нервите, но дори и тогава - отприщването на емоциите ми е съвсем съзнателно. Иначе, Дона е права. Не е хубаво, а и здравословно да подтискаш естествените си реакции. То, затова хората използват изразът златна среда.
Прекалено съм подвластна на емоции - положителни, отрицателни...
Но изпусна ли си нервите направо откачам и горко на този,който ме е предизвикал 
Умея да се владея, овладявам си емоциите доста успешно, до степен на дебилизъм и непукистизъм (не ме пишете в бисИрИте, защото много са сложни тези думи! 
), нерви имам като биволски въжета, обаче ...... ако някой все пак успее да ме извади от равновесие, горко му тогава ..... яхвам метлата 
и настава страшното! 
), нерви имам като биволски въжета, обаче ...... ако някой все пак успее да ме извади от равновесие, горко му тогава ..... яхвам метлата и настава страшното! 
Никак. Ядосвам се за глупости, на момента си изкарвам гнева, после съжалявам, но това не мога да го оправя за няколко дена, трябва повече време да мине... Е, сега положението е по-добре от миналата година, но има доста какво да се желая. Тъпото е, че се ядосвам за глупости, а това означава изхабени нерви... 