Делба на имоти наследство помощ

Нотариален акт по обстоятелствена проверка.
А по първия въпрос - само ще се объркате още повече, слушайте си адвоката, щом е добър.

Слушайте адвоката, щом е добър. В крайна сметка, това дело ще е възстановяване на морално-етични норми от българските обичаи. Може пък баща ви да е бил възпрепятстван от брат си да получи наследството  от родителите си. Доколкото разбирам от написаното, расли сте без бащина подкрепа. Добрият адвокат ще представи иска ви в съда. Няма какво да загубите освен адвокатския хонорар и евентуално съдебни разноски. Подгответе се за дълъг период на съдебните дела, дори отлагане. Ще има и допълнителни препятствия по призоваването на чичо ви, щом живee в Германия.
Баба ви какво е казала, няма толкова значение. Важнотo е, че нищо не е предприела документално и легално.

Добре, аз не съм юрист (ако бъркам може да ме поправите), но ако чичото беше прехвърлил имота на негово име, докато бащата на авторът беше жив, тогава можеше и да мине с “номерът” по давност.
Реално обаче не е и авторът вече е наследник. Щом има смъртен акт и удостоверение за наследници - тоест приема наследството на баща си (с плюсовете и минусите) според мен чичото само го плаши и нещо не е доразбрал май как стават нещата с придобиването по давност или просто е изпуснал момента, докато брат му е бил жив. Наследство може ли да се успори?

Номер 48: и аз така разсъждавам…
Номер 46: те от германия ще упълномощят адвокат няма да се занимават да идват, не ме харесват и без това никой от тях никога не ме е търсил да пита има ли къде да живея какво да ям, иначе и аз това си мисля.. след като вече съм приел наследството като Номер 46..

Всичко може. Адвокатът няма как да гарантира решение. Еле на всяка от трите инстанции.
Не е така за "прехвърлянето" на имота, ако имаш предвид снабдяване с констативен нотариален акт. Давността е чисто фактическо състояние и констативният нотариален акт само я констатира, както и му е името. Този нот. акт има определено значение, най-малкото като израз на владелческото намерение (т.нар. анимус), но по никакъв начин не е условие да се позовеш на давност.
Също и това, че чичото е в Германия и рядко се връща, не е пречка да владее имота. Разликата не е принципна между това, да живее в София и веднъж в месеца или в седмицата да ходи в Плевен, или да живее в Германия и веднъж или два пъти в годината да ходи. Вашите апартаменти, в които не живеете, пак можете да си ги владеете.
_____
Сещам се за едно от решенията на ВКС, които съм чела за случай на устно казване: "тоя апартамент ще е за тебе" и владение. Пак двама братя и възрастна майка. Беше нещо от типа след смъртта на дядото (баща им) единият брат прехвърля на майка си наследствен дял от семейния апартамент на родителите, тя пък му прехвърля гараж ли, дял ли от гараж, забравила съм. После бабата казва на родата, че апартаментът остава за другия син, който живее с нея. Не оставя обаче завещание в тоя смисъл, не сключват и сделка приживе. Съответно синът с гаража си претендира дела по наследство. Ще го потърся утре, ако искате. Спорът беше точно за това, дали думите на бабата поставят начало на т.нар. анимус (намерение) за владение на сина, който живее с бабата, върху нейния дял от апартамента. Различните инстанции се произнасят различно, но в крайна сметка ВКС беше решил, че да - синът е придобил апартамента по давност, която е започнала да тече дори още приживе на бабата, и централен аргумент за извода за преобръщането на намерението на сина беше именно това нейно изявление, което иначе безспорно не е годно да прехвърли собствеността, но съдът беше приел, че от тоя момент нататък синът необезпокоявано се е чувствал и се е изявявал като собственик, макар да не е - и така 10 години, колкото е давността, част от тях преди смъртта на бабата, част - след. Всеки случай обаче си е сам за себе си, със своите различни факти, своето представяне и възприемането им от съдиите от трите инстанции, особено най-горната.

Пожелавам успех на автора. Ще благодаря, ако ни държи в течение на делото.
Като потребител от Канада, само ще напиша, че на мои близки завещанието от Канада не беше прието и беше отхвърлено от българския съд( разбира се само за това, което се намира в България)като противоречащо на българските обичаи и традиции. Няма повече да намесвам чуждо законодателство.
А е важно все пак и това, което може да наследи автора и от дядо си. Нека  да работят с адвоката

То случаи всякакви, каквото и да казваме от опит, няма особено значение. Този случай на Магдена е уау, наистина! Аз като човек с много проблеми с имущество рилейтвам с всякакви странни случаи. Направо ме дразни чичото как се заканва, защото нали.. и на мен така ми се заканваха бая време, ама..

Успех на автора!

Знаеш ли подробности за случая с българските традиции?
Защото аз се сещам само за една подобна причина за нищожност на завещание ("когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави"), но не мога да измисля пример за такова. Та ми е любопитно.

Пандора, случаят не е мой, чела съм го в публикуваните решения на ВКС по повод моя работа, но нищо повече не знам за "героите" на това дело.

Магдена, дори не твой, пак е доста интересен!

Това със завещанието - не е ли, защото много българи, гледащи американски филми смятат, че завещанието е като на кино. А реално в българското законодателство има как да се оспори.

Болна майка завещава от Канада, където е гражданка и живя до смъртта си , наследено от родителите и жилище на сина си. Със съпруга и са легално разделени в Канада, но не са разведени. Съдът в България възстанови запазената част на мъжа и. В Канада всичко беше спазено.

По какъв начин мъжът й има запазена част от нейно наследствено жилище?

Нали е наследник...

Нали след смъртта на всеки се събира наследството общо. съпругът и е наследник със запазена част в България.

Ами аз съм чувала, че имотите, които се предават по наследство не са СИО.

П.с. или искате да кажете, че жената е починала?

Ясно, мерси; то просто съдът е приложил тукашния закон за тукашните имоти. И с българско завещание би било същото, както и се случва понякога.
Мунривър, мъжът и има запазена част от всичко, което тя оставя като наследство, независимо как го е придобила приживе. Който умре пръв от двама съпрузи, другият наследява дял от всичко негово и при завещание в полза на друг, дори на децата им, има право на т.нар. запазена част, която завещанието не може да накърни - по-малка от дела му без завещание, но все пак има. Без значение дали са разделени, щом са още женени.
Просто нашият закон вероятно е различен от канадския, не е до обичай, а до закон.

Да, точно така, починала е. Наследство, а не СИО.