- Публикувана: 9 дек. 2025, 00:04 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2026, 23:30 ч.
Декемврийски книжен клуб - 2025
Аз я изслушах (на английски) в Сторител, докато си вършех разни други неща. Мисля, че жената, която я чете, допринесе в голяма степен за хубавото възприемане на книгата от моя страна. 
Добавя акцент като прави всичко да звучи доста естествено. И чете доста бързо:-) (за разлика от книгите, които съм слушала на български), което също за мен е голям плюс. Може би това допринесе даже да я номинирам за една от книгите на годината. Темата за изкуството е много моя, може би това също наклони везните в положителна посока
Добавя акцент като прави всичко да звучи доста естествено. И чете доста бързо:-) (за разлика от книгите, които съм слушала на български), което също за мен е голям плюс. Може би това допринесе даже да я номинирам за една от книгите на годината. Темата за изкуството е много моя, може би това също наклони везните в положителна посока 
Аз напредвам полека и определено ми харесва, но аз съм пристрастна малко към Бакман. Днес ми направи впечатление едно изречение - "Да си родител е толкова странно, цялата болка на децата ни е и наша, но наша е и радостта им." и се замислих колко е вярно и че понякога е доста трудно да си родител.
От този месец не съм чела книгите. Бакман не ми е от любимите:)
От миналия месец забвавих да споделя мнението си за “Пътна мрежа” на Стивън Кинг. Прочетох книгата с голям не интерес, а до сега не ми се е случвало с негови книги:). Предполагам това идва и от книжната дупка в която съм попаднала от доста време и не мога да излезна от нея. Вървеше ми трудно и на места съм чела по диагонал. Нямах търпение да свърши. Иначе през цялото време усещах една тъга, един човек който се изправя срещу бюрокрацията. Тук Кинг не е страшен, тъжен е. Мисля, че бих и дала шанс отново някой друг път, за да я разбера по-добре и оценя по-добре.
Моите предложения за януари са “Лавина” Блага Димитрова и “Дете на времето” Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг
От миналия месец забвавих да споделя мнението си за “Пътна мрежа” на Стивън Кинг. Прочетох книгата с голям не интерес, а до сега не ми се е случвало с негови книги:). Предполагам това идва и от книжната дупка в която съм попаднала от доста време и не мога да излезна от нея. Вървеше ми трудно и на места съм чела по диагонал. Нямах търпение да свърши. Иначе през цялото време усещах една тъга, един човек който се изправя срещу бюрокрацията. Тук Кинг не е страшен, тъжен е. Мисля, че бих и дала шанс отново някой друг път, за да я разбера по-добре и оценя по-добре.
Моите предложения за януари са “Лавина” Блага Димитрова и “Дете на времето” Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг
Аз съм от феновете на Бакман - имам и съм прочела всчико издадено от него. Но се боря с Моите приятели от юли месец, когато я започнах на морето. Още не съм я завършила, а междувременно прочетох други книги. В целите ми е да я прочета до края на годината. Не е толкова лоша, има моменти, които са стойностни, но много трудно ми върви.
Прочетох много приятна книга, която препоръчвам за януари, ако не сте я чели и ви предизвика интереса - "Женският кръг на лейди Тан" на Лиза Сий.
Една от любимите ми миналата година! Според мен е най-добрата на Лиса Сий (не знам защо на български е изписано Лиза; произнася се Лиса). Но не ми се чете отново заради клуба.
Аз завърших "Моите приятели" и определено мога да кажа, че нищо не ме подразни, даже много ми хареса. Посмях се, поплаках си и накрая завърших с надежда самата книга.
За мен книгата е история за трудните моменти в живота ни, за онези теми, които някак тайно говорим за тях - за насилието, в семейството, за емоционалната самота, за това, че понякога оставаме неразбрани и е много хубаво да си намерим някой, който да ни разбира такива, каквито сме. Да ни приема такива, каквито сме и да не търси най-лошото в нас, а да ни помогне да разцъфнем.
Историите на децата тук, могат да бъдат историята на всеки един от нас - много младежи се чувстват самотни, много от тях са изпитвали насилие в семейството, много често алкохола и сексуалното насилие не може да бъде спряно. Това е книга, за тези проблеми и за това, че всички в обществото мълчат и не казват нищо, дори когато са наясно, че това може да спаси някого. И да, понякога има вселенска справедливост, но по-често тя е много закъсняла. Това е книга въпреки всичко и за надеждата, надеждата, че можеш да откриеш някой, който да те обича въпреки че си чупен от вътре и носиш дълбоки белези... Въпреки твоите най-тъмни демони, все пак някъде там, те чака онази приятелска ръка, която да те повдигне и да ти помогне да се изправиш. И да намериш твоя човек, някъде там, този, който ще види красотата под цялата тази тъмнина...
Та да, определено тази книга ми е една от книгите, които са ми фаворит за годината!
За мен книгата е история за трудните моменти в живота ни, за онези теми, които някак тайно говорим за тях - за насилието, в семейството, за емоционалната самота, за това, че понякога оставаме неразбрани и е много хубаво да си намерим някой, който да ни разбира такива, каквито сме. Да ни приема такива, каквито сме и да не търси най-лошото в нас, а да ни помогне да разцъфнем.
Историите на децата тук, могат да бъдат историята на всеки един от нас - много младежи се чувстват самотни, много от тях са изпитвали насилие в семейството, много често алкохола и сексуалното насилие не може да бъде спряно. Това е книга, за тези проблеми и за това, че всички в обществото мълчат и не казват нищо, дори когато са наясно, че това може да спаси някого. И да, понякога има вселенска справедливост, но по-често тя е много закъсняла. Това е книга въпреки всичко и за надеждата, надеждата, че можеш да откриеш някой, който да те обича въпреки че си чупен от вътре и носиш дълбоки белези... Въпреки твоите най-тъмни демони, все пак някъде там, те чака онази приятелска ръка, която да те повдигне и да ти помогне да се изправиш. И да намериш твоя човек, някъде там, този, който ще види красотата под цялата тази тъмнина...
Та да, определено тази книга ми е една от книгите, които са ми фаворит за годината!
Препоръчани теми