254 коледно-новогодишни емоции и менюта. Немската тема

Аз съм пускала на детето да гледа една поредица "Най-трудните пътища за училище на света ".
Моето дете абсолютно отказва да учи под натиск, по корона време щяхме да изтрещим.
Самостоятелен е много, от 3 годишен ми го казваха в детската градина. В същото време още има нужда от мама. За мен е ок. Аз съм ужасно подреден човек и сутрин не мога да тръгна от нас ако всяко нещо не е на мястото си. Детето не се впечатлява и е разхвърлян чак до безобразие. Научих се да приемам, че стаята му ще е така. Понякога само въздишам и дърпам вратата 😏

Ох как я мразя тази приказка. Защото и на мен са я разказвали. И то в моменти в които съм имала наистина страшна нужда от помощ. После съзнавам , че в случая не са имали компетенция и ресурси да ми помогнат, но едно е да го кажеш така, едно е да го кажеш с тъпата приказка, която единствено да прави е всее вина . Много ама много много я мразя.
Аз никога не я използвам или синоними за нея. Ако някой има нужда от помощ и не може да се спарви и аз не мога да помогна не го "натирвам" с приказки какъв е олигофрен. Казвам че не мога и че ще трябва да се бори или да търси помощ или вариант другаде или че мога само да опитам да разбера и аз колкото него . Казвам че мога да изслушам и ако се стигне до каквото мога да помогна - ще помогна.
Но всеки си знае. Аз не настоявам децата ми да са екстра и насилствено самостоятелни. По-скоро гледам да ми имат доверие и да споделят и да не се чувстват отблъснати да потърсят помощ. Всеки може да поима нужда от помощ. И на 15 и на 25 ...  40 ... 50 ... няма значение на колко е.
По принцип мразя подобни приказки от този сорт има и други като - остави сега да ми почине главата (разкарай ми се , не ми се занимава)  и много други ако се азмисля . Не ги ползвам . Казвам сега не мога, не ми се занимава с това, не харесвам темата и пр. Конкретно.

По повод групи и пр. нямам никаква идея за групи, родители, мейли , класове, класни, учители и пр. но това не оазначава че децата са на самотек. Имат си организиран татко , който със сигурност ги знае тези неща и напълно му е делегирано омайването на учителки. Обаче пък следя за класни и да се учи навреме. Т.е. да се положи труд. Пък сега резултата ... и него мога да обсъдя. Гледам да не всявам вина, а да предлагам решения.

🤣Ох Бела, къде отиде ти с тази помощ, за други ситуации става въпрос.
Иначе за вината си права, а любимото ми е: “А другите какви оценки имат?”,  но това сравняване с другите само от бабите си съм го чувала, моите родители бяха много широко-скроени хора.

Сраааам🫣 аз пък все питам за средната оценка на класа и приятелките колко имат.
Просто да знам къде стои, не влагам някакви други мисли, обаче пък така може да давам объркващ сигнал или пък да създавам някаква изкуствена конкуренция …Трябва да си премисля задаването на този въпрос.

Много ясно, че ще питам другите колко имат, сега последно по английски, изненадващ тест средната им оценка е 4 и нещо, как няма да питам. Така де, то оценките на децата индивидуално са някаква сакрална тайна и никой не ги казва, ама поне знаем средното на класа.

Не знам, не харесвам сравненията с другите, всеки си има силни и слаби страни. Ако нашето дете се е представило зле, успокоение ли е, че всички други са се представили зле. То е ясно, че има да работи върху нещо, което не е знаело. Но аз нямах предвид конкретно оценки в училище, а по скоро израза: а другите, еди какво си.

И аз не питам за оценките на другите. Най-вече мен ме дразни да знам. Защото освен да ме изнервя тази информация нищо не ми носи. Гледам моето да минава.

Еми и аз бих питала за средното за класа, защото според мен, ако средната оценка е много ниска, това значи, че нещо не е много наред с учителката. Поне аз така го тълкувам. Щом като не е преподала по начин, че поне масата да разбере и да се представи добре, значи нещо не може да си свърши работата -- тя е там заради това, а не да си избива комплексите върху децата!  В крайна сметка, нали това й е работата. Пак цикля, знам, но много ме тригървате ))

Иначе за мен самостоятелен е човек, който се оправя сам, не е нужно да е перфектен. Тоест, аз от децата си няма да очаквам да са перфектни и на мен ми се е случвало нещо да заbравя, с нещо да закъснея, вкл и домашни и лабораторни, компенсирала съм с друго. При мъжа ми са му предлагали родителите, ако има желание, да погледнат при по-дългите работи за печатни грешки, но не са го следели за домашни и класни на 16 примерно.  Но определено ще очаквам да са самостоятелни поне в някакви рамки. Изобщо не държа децата ми да живеят отделно, а ако сме в България, си имат и жилища, в които да се изнесат, не е проблем. Но определено не се виждам да пера гащи и да пиша домашни с двуметрови дангалаци. Мога да прочета и коригирам дисертация...
Иначе за мен кой кога напуска къщата на родителите си не е голям критерий -- например, двама от братята на мъжа ми солиден период от време живяха с родителите си след следването си, но те постоянно с нещо им помагаха, а  и до ден днешен майсторят на родителите си, сменят, оправят им  градината.  И двамата се изнесоха късничко, но не беше продиктувано от липса на самостоятелност и дори икономически причини. И наистина, според мен, доста се грижеха за родителите си.

И за мен средната оценка на класа е важна, за да видя къде стои моето дете и как се е справил учителя.
По темата са самостоятелността - аз си живях с родителите до към 28г и хич не ми беше зле и не съм имала после кой знае какви проблеми да живея сама и да се оправям в живота. Това, че живеехме заедно, не означаваше, че ме третират като бебе, просто си помагахме и пестяхме пари Големият ми син е на 21 и живее с нас. Финансово е по изгодно и за двете страни, помагаме му с готвене и перални, а той участва активно в чистенето и готви за всички, когато има време уикенда. За нас, това работи чудесно в момента.
Гледах, че по прогноза ни чака сняг другата седмица. Дано познаят!

Въобще не съм се сещала, че средна оценка съществува. А и не мога да си представя, че ще ми я кажат..

Aз също не съм чувала да има и си помислих че не съм чувала защото не съм се заинтересувала. Но не знам какво правите ако я знаете? Ако детето е в средното или над средното или под средното ? Ако преди да я научите сте разбирали защо оценките са такива - нали човек гледа класното и вижда грешките и коментарите ?
А ако целия клас има ниска средна оценка какво се прави ? Не е ли работа на ръковоствтото на училището да следи учителите? Какво правят родителите? Оплакват се докато сменят учитея , ако изобщо, и си късат нервите?

 Исках да кажа , че  ако стане използвана приказка не знаеш кога ще ти се изплъзне , особено ако си или сте под стрес ,  и как ще се приеме.

Обаче поговорки харесвам

При нас средната оценка е написана от учителя на самото класно. При средна под 4, учителя се обяснява пред директора. Повечето се стремят да не се стига дотам. На мен тази оценка ми показва, дали проблема е в моето дете или нещо не е преподадено както трябва. Реално, дори по мате, ако дадена тема не е преподадена или всички не са я разбрали е едно, ако моя е блял, съвсем друго. И в двата случая задачите ще са нерешени или с грешки, но моя подход ще е различен.

Обикновено пишат средната оценка и при нас,  или я казват устно на децата.  Важна информация носи, полезен репер е , основно за детето,  ако е отговорно и амбициозно.

На всички контролни при децата има таблица колко единици, двойки, и т.н. има в класа и колко е средният успех на контролното. И пр много нисък среден успех контролното се повтаря, но се взима по-високата оценка от 2 контролни.

Това предполагам важи за реал?