Инвитро/ малка матка

Какво значи малка? В сантиметри имате ли измерено?
Матката си променя големината и дебелината ежемесечно. И при бременност увеличава размерите си , което е нормално, така че няма такова нещо като малка матка. Понякога лекарите в стремежа си да обяснят някакви неща, объркват още повече пациентите си.

Разговора беше Докато ме гледаше, че матка та ми е малко по-малка отколкото трябва , като го питах дали е заради възраста , отговора беше не, на тази възраст трябва да бъде вече със стандартни размери и че с такива матки не искат много много да бременеят и се чудя дали не го е казал за да настрои че може да не стане от пръв път

Нищо не се знае, матката си нараства от хормоните, не би трябвало да е проблем.

Аз знам, че не е баш така.
На мен АГ ми е обяснявала, че матките си имат определен капацитет. Точно както балоните. Един може да се разтегли много, друг просто да не може да се раздуе повече. Същото е и с матките. В повечето случаи природата го е съобразила, но понякога матката наистина е малка, което затруднява износването.
Но за пръв път чувам, че може да създава проблеми и при зачеването.

+1 към горното. Моя позната е с малка матка. Няма проблеми със забременяването, но когато дойде време да ражда се мъчи 20+ часа и накрая роди секцио. Тогава й казаха, че е матката е малка и контракциите са й били прекалено слаби, а бебето нямало как да премине през толкова тясна шийка. Естественото раждане не е вариант за нея.

По-скоро доктора Ви подготвя, че няма да се получи от раз. То в действителност много рядко се получава от първия път.

А не ви ли предложи решение на проблема?Аз имах сходно преживяване преди години,но се дължеше на сраствания в матката, които отстранихме с хистероскопия.Помня думите на акушерката, която бе с доктор Цветков(той ми я прави,беше без упойка,но и не болеше чак толкова)-"Ето сега от гарсониера стана мезонет и ще има достатъчно място дори за две бебета"...

Преди да дойда при този доктор, ми се правише лапороскопия с премахване на тръби и сраствания . Така че мисля би ми ги махнали.

Лапароскопията оправя сраствания отвън, не вътре в матката. Кой д-р Ви я прави?

Искам да споделя своя опит от д-р Елена Бангеева, репродуктивен специалист и специалист рискова бременност.. 3 години я посещавах от май 2023та година до януари 2026 година, когато окончателно прекратих всякаква комуникация или ако трябва да бъда по-точна, тя ме блокира във фейсбук, номера ми също, за да не мога да я открия. Обърнах се към нея по препоръка от позната, тъй като имах проблем със забременяването. В началото даде доста добра заявка и се доверихме със съпруга ми на 100 процента. Започнахме изследвания, оказа се че имам тънка лигавица и се налага са направим хистероскопия, тъй като имам един спонтанен аборт в 17та седмица през 2019г, и след хистероскопията и цветната снимка ме увери, че ще се случат нещата. Направихме каквото трябваше, даде ни два три месеца в които да опитваме сами, след което каза че няма смисъл да чакаме повече и е добре да започнем да правим инсеминации. Направихме 4 инсеминации със стимулации, с безброй лекарства и не дадоха резултат. След последната инсеминация се бях ядосала и реших че няма да я посещавам извеатно време, за да може организма ми да си почине от всички лекарства и инжекции, които приемах през тази една година, тогава забременях спонтанно, но за съжаление отново загубихме бебчето този път в 6та седмица. Обърнахме се към нея и тя каза че ще ни помогне и е време да подадем документи за инвитро процедура, тъй като вече имаме направени четири инсеминации ще ни одобрят на пълната сума, като проблема не беше при мъжа ми там всичко беше наред. Започнахме отново изследвания, стимулации, направихме още една хистероскопия, за да доразшири лигавицата , направи ми хиперстимулация и в деня на пункцията постъпих със страшни болки в корема, като ме обвиниха че аз съм ги си причинила защото съм яла боб и съм си популала фоликулитр, това както и да е. Успяха са извадят 9 яйцеклетки и от тях оплодиха 5, от които реално останаха 2 перфектни ембриона по техни думи и другите два със средно качество, а последния с много ниско. Ембриоложка тогава беше Мергюл Ферадова. Обадиха ми се, че замразяват ембрионите и трябва да преведа определена сума пари, тъй като няма как да направим свеж трансфер, заради хиперстимулацията. Изчакахме да мине един цикъл и започнахме с първия трансфер, като сложиха ембриона с лошо качество.. съответно нищо не стана въпреки цялата терапия изписана след трансфера. Дойде цикъла и веднага започнахме нова подготовка, инжекции отново и пак трансфер на следващия ембрион със средно качество, като обяснението че не могат да сложат два беше че матката няма да издържи ако случайно се захванат и няма да мога да ги износя. Отново нищо не се получи.. Продължихме с трети опит на следващия месец, Мергюл вече не беше част от екипа, и ми казаха че един от ембрионите с перфектно качество е бил със средно и Мергюл е съсипала ембрионите на много хора.. Въпреки това направихме трансфер с поредната доза инжекции и лекарства..ноо отново греда.. Не искам дори да влизам в обяснителен режим, че всеки път имах уговорен час за трансфер на обяд 12ч , а трансферите ми ги правеха след 16-17часа, когато приключи а прегледите .. Настъпи момента и за последния трансфер, като тогава постъпих в 11ч сутринта в болницата, а трансфера ми беше в 17:30ч . и вече бях побесняла, защото бяха забравили да размразят ембриончето и в 16ч. дойде ембриоложката, са ми съобщи че последния ми ембрион с перфектно качество е много зле и не се знае дали ще преживее, но ние ще направим трансфера въпреки това. Направиха ми забележка, че до този момент винаги съм била търпелива, а сега съм била само мрънкала целия ден.. Сложиха ембриона продължих да чакам още 40 минути пред кабинета, за да ми изпишат последваща терапия и се прибрах. След 10 дни направихме тест , който бешд отново отрицателен и аз и написах, че съм крайно разочарована от това нещо и че нещо не е както трябва, за да не се получава от 4 инсеминации и 3 трансфера.. Тя ми отговори че е добре да си почина, но да не се отказвам. Тогава просто решихме да започнем да си опитваме сами и след 5 месеца бях бременна. Решихме да се върнем отново при нея, тъй като през тези 5 месеца акушерката, която работи с нея ми се обади, каза че много съжалява че много ме били мислили, криво им е когато пациентките не са доволни , разпита ме дали съм започнала да ходя другаде и тем подобни и аз реших, че наистина им пука за мен.. Решихме със съпруга ми да им се доверим отново, тъй като почти три години бяхме вече ходили при тях и знаеха всичко за нас и за проблема ми още с първия аборт. Отидохме казах и че съм бременна, прегледа ме и започнахме с терапията моментално с прогестерон, дуфастон , свещички и аспирин. Тя много добре знаеше, че съм с рискова бременност, че имам гинетични изследвания и съм с тромбофилия и хашимото. Увери ме, че ще направи всичко възможно да запазим бременността и че трябва да изкарам поне до 28ма седмица защотожматката ми е много малка. От деня в който разбрах, че съм бременна аз бях на легло ставала съм единствено, за да отида на преглед, като прегледите ми бяха всяка седмица. Изпрати ме в 9та седмица на биохимичен скрининг и всичко там беше перфектно, направихме пренатален тест на бебчето в 11та седмица и той беше без никакви отклонения, в 13та седмица ме изпрати в болница Шейново при Мажена Панова, която да ми направи серклаж. Направиха серклажа и на следващия ден ме пуснаха да си ходя, там изрично попитах няма ли да ми включат система или нещо да ми дадат да пия, все пак е правена манипулация, отговорът беше да пия но-шпа ако усетя пристягане в корема.. След 10дни отидох на преглед при Бангеева, каза че шийката е добре бебето е добре , да лежа повече и да си почивам и продължихме с терапията с прогестерон инжекции, дуфастон, свещички циклогест, магнезии в количества и какво ли още не.. От 6та до 18та седмица съм пита ла всяка седмица дали няма да ми пуснат кръвни изследвания и урина, както и дали е време да отида на хематолог , отговорът беше че не е нужно, защото кръвотока към бебето е достатъчен и аспирина е достатъчен. За кръвните изследвания ми каза като се запиша при друг лекар пак в болница Доверие, който да ме преглежда по здравна каса, че ще ми пусне изследванията. В 19та седмица направих за пръв път от началото на  бременността си кръвни изследеания и урина. В урината излезнаха някакви бактери ии изпратих веднага резултата, но тя ми каза да си я пусна отново и да не се притеснявам. На следващия ден както си седях усетих леко пристягане ниско с корема и и се обадих, за да ме прегледа ако има възможност защото уговорката беше ако усетя нещо да се чуем и да ме приемат в Тина Киркова на системи, за да успокоят матката. Отидох и там ме прие д-р Евелин Стоянова, която ме познава също много добре , тъй като е присъствала на всички манипулации, които са ми правени и всички процедури. Прегледа ме каза , че бебето е добре, но ще е хубаво да остана за два три дни да ми включат малко системи. Като отбелязвам отново, че постъпих с леко пристягане ниско в корема. Приеха ме в отделението, включиха ми система и два часа по-късно прокървих.. 20та седмица вече.. Много се уплаших и викнах лекарите, като Бангеева не се появи нито веднъж през деня. Казаха ми, че не трябва да ставам от кревата и дупето ми трябва да е на високо. Там започна кошмара, болките станаха много силни, кървенето непоносимо и ми включиха две системи, които ми обясниха че ще изтечат за 24 часа, но реално трябва да ми ги пуснат за 40 минути, за да спрат кървенето и болките иначе започва раждане.. Щях да умра.. кръвното ми падна, пулса ми беше 180-190, изпаднах в безсъзнание, от Реанимация се качва екип три пъти и цяла нощ беше кошмар.. Сутринта в 6 и половина ми казаха, че трябва да махнем серклажа защото е започнал да къса шийката.. Пет човека ме преглеждаха и се чудеха какво да ме правят, накрая решиха да ми сложат песар. През цялото време бях с кървене и болки.. имаше един период от 2 часа, в който всичко беше що годе нормално и както спях рязко започна да тече нещо.. бяха води. Отидох извиках лекарите, защото ако не сте били в Тина Киркова там няма бутон , с който да викнеш сестрите въпреки че си в отделение по Рискова бременност, и трябваше да отида аз видях, че това са води, вече веднъж го бях преживяла този ужас. Прегледаха ми казаха че трябва да махнат песара, защото започва раждане.. махнаха го и ме свалиха в родилна зала с 3см разкритие, включиха ми системи и ми сложиха спинална упойка, за да успокоят доколкото могат нещата, защото мислеха че всичко ще приключи за почовин час тъй като бебето беше 400 грама. Да, ама не.. Никой не беше видял, че бебето е седалищно и в родилна зала отново започна цирка.. кръвоизливи и бебето щеше да ми разкъса шийката, включиха още системи, за да омекотят шийката и два часа и половина по-късно когато вече упойката ме беше отпуснала започна раждането.. дойде време за чистене и им казах, че трябва да ме приспят, защото тази болка няма да я изтърпя, анестезиолога се скара, че няма как да ме е отпуснала упойката и не може да ме приспи.. Молих ги докато накрая ме приспаха и се събудих по време на шиене на шийката ми.. Беше ужасно.. Моята скъпа лекарка за период от 10 дни общо престой в болницата , не благоволи да се появи нито веднъж като лекарите ми казаха, че са я търсили вечерта по време ба раждането и тя е казала, че не може да дойде.. и тя и д-р Стоянова се скриха.. Беше петък, когато ми написа дали са ме изписали .. а аз бях с тежка инфекция и ми казаха, че докато не се оправи инфекцията няма да ме пуснат.. бях пред срив вече и започнах да се карам с всички, защото постоянно идваха лекари и сестри да ме питат дали бебето мърда и тем подобни.. тогава си изпуснах нервите и казах, че всички са боклуци и че Бангеева ме е съсипала.. Изписаха ме и реших да и напиша, че съм изключително разочарована от отношението и , че не може когато си сгафил да се скриеш и трябва са поеме отговорност, но тя ме беше блокирала.. опитах да звънна, съответно неуспешен опит.. След една седмица отидох в Болница Доверие да ми предадат досието и приключих окончателно с тях. За мен този човек е дъното , не може да се подиграваш с хората по този начин.. Надявам се да няма никога повече пострадали момичета от нея..