КОНКУРС: Как ТОЧНО му казах, че съм бременна

Здравейте!При нас се случи ето така:Решихме да имаме бебе и на втория месец забременях!Една неделна сутрин татито спеше още,аз отидох и купих тест shurecheck.Върнах се и го направих.беше положителен и събудих татито и двамата много се радвахме.Нашата история не е от най-оригиналните,но пък си е наша

Нека и аз да ви разкажа моята история.
Ще започна малко по отдалече.Когато бях 5-6 клас ми казаха,че имам поликистозни яйчници и от тогава до ден днешен се лекувам.На цветница 2005 година моят съпруг ми предложи брак и започнахме да се подготвяме за бъдещата сватба.Малко след това на мен ми закъсняваше,но аз го приемах за напълно нормално,защото почти 5 години бяхме заедно и всеки месец аз си правех по няколко теста за бременност,но винаги бяха отрицателни.Вече бяхме определили датата за сватбата,но на мен все още ми закъсняваше.
Един ден излязох на разходка със сестрата на мъжа ми,която беше бремена във втория месец.Тя като ме погледна и каза"ти си бременна" и почти на сила ме накара да си купя тест за бременност.Макар,че тогава се изсмях на нейните думи,като се прибрах в къщи веднага направих теста.Треперех,защото все още имах надежда.Надежда,че най накрая може би съм забременяла.
Та с треперещи ръце дърпам капачето на теста,а той отрицателен.Бях много разочарована,отново отрицателен тест.Започнаха да се стичат сълзи по бузите ми.Не исках да плача,но сълзите напираха.Бях се надявала,но отново се разочаровах.И тогава обхваната от ярост и болка разтърсих теста,така както тръскаш термометър.Нещо ми грабна погледа,чертите бяха две,а не една.От притеснение или от нещо друго не съм отворила теста до край.Мисля,че мина много време,не знам,но си спомням,че извиках и след това започнах да тичам из апартамента.През главата ми минаха няколко варианта да кажа на мъжът ми.Първо да оставя небрежно теста на масата и той да го види и да разбере,второ мислех да отида на доктор и когато той потвърди да му кажа и така на татък.Но за съжаление не мога да пазя тайни от него.Веднага му се обадих по телефона и го попитах как е.А той милия се уплаши,защото си помисли,че нещо лошо се  е случило.Е,малко го поддържах в неведение.Но след 5 минути го попитах дали си спомня какво искахме най много.Разбира се след толкова дълго време заедно имахме много планове и мечти за бъдещето и той доста се озадачи.Не знаеше какво става,помисли,че нещо съм се побъркала.Не издържах и му казах,че съм бременна.Мълчание и след около 2,3 минути ме попита дали съм сигурна.Казах му,че не съм,но теста така е показал.Каза само "дано".На следващия ден потвърдиха и разбира се веднага му се обадих,разплака се.Беше много щастлив,толкова много го чакахме.
Тази бременност беше първия ни подарък за сватбата.Да си призная най големия подарък който може някой да ти подари.Пожелавам на всички такова щастие.

Здравейте!
При мен по-скоро беше как ми каза,че съм бременна.Закъсняваше ми около седмица и казвам на мъжа ми,че ще си купя тест.А той отговори-Изобщо не си купувай!Бременна си!По-скоро аз останах учудена!
Сега се радваме на 10 месечното си дете.

ще бъда максимално кратка:
излязох от кабинета на гинеколога с ехографска снимка в ръце
и я размахах пред очите на мъжа ми с думите:
"ей т'ва е детето ти!" бях в 9 г.с.
предварително тестове не бях правила.
имах съмнения, че съм бременна, но по-скоро смятах, че имам киста на яйчника  .
а сега "кистата"- почти 5 месечна вече така сладко спинка в креватчето си  .

На мен мъжът ми ми каза че съм бременна. След около 6 месеца бебеправене се бях отчаяла и мислех, че мен няма да ме споходи това щастие. След като престанах  да се надявам се получи. Цикълът ми закъсня с няколко дни, а от много време си беше абсолютно редовен. Минаваше ми мисълта за бебе, но я отхвърлях, за да не се разочаровам отново когато видя първите капки кръв. Мъжът ми спокойно ми казваше че съм бременна, но аз го убеждавах че не е така, измислях какви ли не причини за закъснението на цикъла ми. Една сутрин отидох до аптеката, направих теста и докато чакаме резултата му го дадох на него да го държи, че доста се вълнувах. Когато се появиха двете чертички той ми каза - Бременна си, аз стоях и мълчах и незнаех какво да кажа. Той ме прегръщаше силно и продължително. Изплаших се. Толкова много го исках, а сега... какво ще правя, всичко за мен е толкова неизвестно. Веднага отидох пак до аптеката, купих друг вид тест - пак положителен. Докторът, при които отидохме след няколко дни ми направи трети тест - пак различен от останалите два и всичките положителни. Бях горда и щастлива и много притеснена. Таткото показваше повече радостта си, аз се притеснявах - здраво ли ще бъде, как ще се справя, ще бъда ли добра майка? Сега си имаме прекрасно здраво момченце и ако е рекъл Господ ще има и сестричка, за която ще участвам пак в конкурса - този път Аз ще му кажа че съм бременна!

  страхотни истории