КОНКУРС: Как ТОЧНО му казах, че съм бременна

Моята история е може би малко странна. От ученичка имам проблеми и са ми казвали, че ще забременя трудно. Един месец след сватбата решихме че искаме да имаме бебе, в този момент не пиех лекарства, бях ги спряла от половин година по мое желание, бях уморена от лекрства. Отидох на редовния гинекологичен преглед, на такива ходех непрекаснато заради проблемите ми. Моят доктор ме зарадва с новината че нещата изглеждат добре при прегледа и да работим по въпроса. Закъсня ми, нищо ново, когато не пия лекарства винаги ми закъснява. Реших все пак да си направя тест, беше отрицателен, просто реших, че трябва да изчакам още малко и може би ще ми дойде, направих си втори тест след седмица пак отрицателен и тъй като вече нямах цикъл от около 50 дни отидох на лекар. Гинекологът ми каза, че имам киста, доста голяма. Даде ми лекарства, които да ми предизвикат цикъла. Реших да отида при още един лекар преди да започна да пия лекарствата, той ми каза същото - киста. Изпих аз лекарствата, но резултат никакъв, не ми дойде, пила съм и друг път тези лекарства и винаги ми е идвало, но сега просто не обърнах внимание и втори преглед и нови лекарства. Вече започнах да се чувствам зле, необяснимо защо, но примерно си изпих и вторите лекарства, макар че колежката ми в работата непрекъснато ми повтаряше, че според нея съм бременна и нещо лекарите грешат. И след вторите лекартсва не ми дойде и тогава тя ме посрещна сутринта на работата с един списък от първи признаци на бременността, беше го свалила от нета и ме попита дали един ми липсва и ... на мен наистина нито един не ми липсваше. Каза, че на обедната почивка ако не искам да си купя тест тя ще  ми купи. И аз склоних да направя тест. Направих го но ме беше страх да го отворя, в главата ми взеха да се въртят разни въпроси и мрачни мисли - ами ако бях бременна, бях пила лекарства, ако се наложи заради това да правя аборт, аз имам толкова проблеми, искахме бебе и ако заради лекарска грешка се случи нещо лошо??? Отвори го моята колежка, няма да забравя как ръката и започна да трепери и преди да съм го видяла разбрах, че има 2 чертички и започнах да палча. Обадих се на мъжа ми и плачейки ми казах, че съм бременна. Толкова ме беше страх. Плаках до момента, в който мъжа ми не дойде да ме вземе, обадихме се на моя доктор и разбрахме, че лекарствата не са вредни за бебето, даже едните ги дават за задържане по време на бременност. Тогава се успокоих и вече нещата взеха друг обрат. Не си представях точно така да му кажа че съм бременна. Даже съм си представяла различни начини да му съобщя радостната новина, но нещата се равиха по толкова неочакван начин, че...  Сега чакаме нашия малък сладур да проходи и мислим да работим по въпроса за една сестрчка например. Така че с удоволствие чета вашите писания, може да заимствам някоя интересна идея за някой ден...
P.S. Единственото което не разбрах е как така, видяха бебето като киста!!!

Нека и аз да разкажа,че още ми е пресен спомена
Снощи разбрах със сигурност,че чакам дете,а тест си направих онзи ден /абе честно казано си бяха три теста защото не можех да повярвам/
И как му казах-ами той и в момента не е в София,та решавам да му се обадя,обаче преди това снимах с телефона трите теста и снимката от ехографа,пускам ги с ММS и чакам реакция-да ама не ,три часа нищо!!!
Едва в 10 вечерта ми се обади да пита как съм .Изобщо не ги беше получил,пък аз чакам някаква реакция 
И реших че дори и по телефона си е редно таткото първи да узнае ,та направих така-питам го кога ще се връща ,че трябва да говорим нещо,за което не знам как се говори по телефон,защото не ми се е случвало до момента/знам си аз,че ще ме накара да говоря,обаче се правя на интересна до последно/
Е накрая му казах:честито,ще ставаш татко-а той каза само " БРАВО "-представяте ли си? 
Направо не знаех какво да кажа ,във всеки случай очаквах по-бурна реакция ,но не я получих.Поне не веднага-явно му е трябвало време да осмисли новината.
Важното е ,че дойде и нашия час .Дано всичко да е ок

Eто и моята история как точно му казах, че съм бременна. Беше април 2005 г. и цикъла ми закъсняваше с два дни. Аз имах вътрешно усещане, че съм бременна, защото през месец март направихме първия сериоз опит за забременяване.
Съпругът ми естествено не вярваше, че може да стане толкова скоро, а и аз всеки месец имах тайна надежда че случайно или не съм забременяла и при всяка промяна, която чувствах в тялото си му казвах "Аз съм бременна, Аз съм бреммена", но все излизах лъжливото овчарче.
И така до датата 11 април, когато пре деня с моето непрекъснато бързане по работа си навехнах крака  по обяд . До края на работния ден крака ми се поду и започна да ме боли ужасно, а на следващата сутрин трябваше да замина в командировка в София. Взимайки ме от работа съпругът ми настоя да отидем на лекар да ми прегледат крака. И така озовахме се в частната клиника Св. София. Минах аз през ортопеда, видя ми крака и ме прати на рентгенова снимка. Сядайки на рентнгеновата маса сестрата ми задава въпрос "Не сте бременна, нали"?. При което аз вдигам рамене и казвам: Амииии имам някакви съмнения, ноооо....... Сестрама ме прати да си направя тест, за да бъдем сигурно и да не предприемаме рентгенова снимка. И хоп пращам съпруга ми да ми купи Surechek. Направих теста, излизам от тоалетната стъписана, подавам му го и казвам, две чертички, две чертичкии...... А той казва: Я да видя,, ама ти сигурна ли си че са две. И така усмихната и доволна влизам в рентгеновия кабинет и казвам, Ами няма да правим снимка, защото съм бременна. Така моя съпруг, а и аз самата установих бремеността си. Покрай едно навехване на крака ми разбрахме, че ще ставаме родители...

Здравейте!
Ето и нашата история. Опитите ни бяха безрезултатни около 3 години, през които направихме много изследвания, претърпях и операция. Мисля, че и двамата се бяхме обезверили, но не смеехме да го признаем на глас. И тогава стана Чудото. Аз бях за няколко дни в командировка, по време, на която ми стана лошо няколко пъти, но реших, че се дължи на "уменията" на шофьора. Връщайки се у дома, мисълта, че може да съм бременна се прокрадваше у мен, но не споделих. Изчаках да ми закъснее и тогава да направя тест, защото не исках да се разочаровам за пореден път. Случи се на 21.11.2006 - Ден на християнското семейство. Като ден от седмицата беше вторник, а аз съм си наумила, че вторник ми е лош ден, но не можех повече да отлагам. Бях излязла и на път за вкъщи си купих един тест Surechek. Госпожата след мен и тя поиска тест за бременност, засмяхме се и аптекарката ни пожела на всеки резултата да му е такъв, какъвто иска. Направих го веднага като се прибрах, защото знам , че този тест е точен по всяко време. Докато изчаквах резултата ми се обади една приятелка по телефона, но аз не издържах да приключа разговора и го отворих. Не вярвах на очите си  - дългоочакваните две чертички, въобще вече не чувах какво ми говори приятелката. Като се поокопитих, замислих как да кажа на татето  . Звъннах му и го помолих да вземе нещо готово за вечеря, защото е празник. Той попита какъв - отговарям му Ден на християнското семейство. Той се позачудил, защото друг път не сме го празнували. Като се прибра у дома, аз вече не се сдържах. Казах му - имам подарък за теб. Той се притесни, защото нищо не ми бил купил. Тогава аз извадих една луксозна червена кутия за подаръци /с доста по-големи размери от теста, но това имах вкъщи/ и вътре теста и му го поднесох. Той го отвори и онемя. Очите му се напълниха със сълзи.Прегърна ме силно. Беше страхотна вечер и за двамата. Оттогава вторник е ХУБАВ ден за мен.

Беше 11април 2006 когато със съпруга ми се разхожадахме и той ме карше да си купя тест (имах закасненение вече 10-15 дни). Накра ме и взех три различни теста. И трите бяха положителени. Отивам при съпруга ми и мъ казвам ходи за тест до апеката. Е нали взе три. Да ама не сa верни положителни са. Той вика неможе да не са верни утре сме на лекар. Аз съсем с насмешка отидох при гинеколог на следващия ден.Гледа нещо той и сед и мълчи гледа мига гледа мига. Стефи бременна си бе душа. И аз вика докоре шегувате се с мене. И той ми каза душа няма лъжа няма измама.Отивам си вкъщи и казвам. Вчера позна. И той запона да вика Казах ти Казах ти Казах ти  Казах ти  Казах ти   Казах ти Казах ти   Казах ти   Казах ти   Казах ти  .н