Е, едва ли ще паднат от възхищение, по-скоро бих се радвала да ги запазят като семеен спомен
- Публикувана: 13 дек. 2025, 19:45 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 19:31 ч.
Най-тъп и безполезен подарък, който сме получавали
И аз съм на мнение, че вещите са за ползване 
Бях дала бижута на колежка, щеше да ходи на сватба. После като разбра, че са били от бала ми пребледня, защо съм ѝ ги била дала, ами ако се случело нещо... Вещи са
Ся, ако се докопам до костния порцелан на баба ми няма да го дам на детето да си играе на чаено парти
Но и няма да в края на света, ако се счупи.
Ако получа нещо от лелите ми много бих се зарадвала, близки сме. Но от някой, когото не виждам и нямаме отношение - не повече, от колкото от когото и да е друг.
Скрит текст:
Баба ми, лека ѝ пръст, за нанасянето в апартамента с М ни подари сервиз. С гордост обяви, че това е сервизът, който другите ми баба и дядо им подарили за сватбата на нашите. 30 години висяли в един кашон. 30! От ония орнаментираните със златния кант. Това добре, ама комплект за по-малко души, от колкото се събираме принципно.
Подарих в една група супника и солничката, защото знам, че никога няма да ги ползвам, оставих чиниите, вкарахме веднага десертните в употреба, защото покрай детето са оборотни и съответно счупихме няколко Чиниите тип за паста също ще влязат в употреба като счупим още някоя от нашите. Отказвам съдбата им да е вечно да стоят в кашон
Подарих в една група супника и солничката, защото знам, че никога няма да ги ползвам, оставих чиниите, вкарахме веднага десертните в употреба, защото покрай детето са оборотни и съответно счупихме няколко
Чиниите тип за паста също ще влязат в употреба като счупим още някоя от нашите. Отказвам съдбата им да е вечно да стоят в кашон Бях дала бижута на колежка, щеше да ходи на сватба. После като разбра, че са били от бала ми пребледня, защо съм ѝ ги била дала, ами ако се случело нещо...
Вещи са Ся, ако се докопам до костния порцелан на баба ми няма да го дам на детето да си играе на чаено парти
Но и няма да в края на света, ако се счупи.Ако получа нещо от лелите ми много бих се зарадвала, близки сме. Но от някой, когото не виждам и нямаме отношение - не повече, от колкото от когото и да е друг.
Ох, като се започне с това, че едно бижу не е актуално. Колко да са актуални бижутата в кралските семейства, знатни родове и фамилии!? Нали не си мислите, че подобни хора са по-прости от нас, не разбират от "мода" и са демоде.
Ти пък намери с кого да ни сравниш!!
Естествено, че има мода в бижутата и то много силно доминираща.
Може би не бих носила бижу от кралско семейство с 18-каратов диамант или смарагди от Шри Ланка на стойност 2 пъти колкото моя апартамент. Те стоят в трезор и се охраняват от караул.
Нелепо би било да се кача в трамвая с палто от Зара, но тиара с въпросните смарагди, не мислиш ли?
Но от мене да знаеш, че има мода в бижутата. Разбира се, и аз, и ти, и всички в темата може спокойно да си носим, каквото имаме, но мода има.
Пък може и въпросът ти да не е бил към мене, защото в поста преди твоя писах, че е прието в семейството бижута и други ценности да се предават на поколенията.
За съм, за предаване на бижута в семейството както и всичко останало. Просто предпочитам, да не е като подарък за личен празник.
Днешните кралски особи носят ценни бижута с палта от Зара, Esmee, е да, не в трамвая.
Силно алергична съм към всякакви метали( да и към благородните)затова не нося метални бижута и всичко давам на дъщерите или пазя.
Днешните кралски особи носят ценни бижута с палта от Зара, Esmee, е да, не в трамвая.
Силно алергична съм към всякакви метали( да и към благородните)затова не нося метални бижута и всичко давам на дъщерите или пазя.
Аз мисля, че ме разбрахте какво имам предвид.
Сравнението е нелепо. Халката на баба и онзи Кохинор от короната на Нейно величество някак.... Но окей.
Нека се предават бижутата, но да си остават в семейството.
Както казах в поста, който отприщи сравнението с кралското семейство, което за момент ме размечта, да се дадат на племенниците е съвсем окей, да се подарят на шефката в кутийка, вече ми се струва разхищение на семейните ценности. Вместо това, по-добре да й се купи една нова чанта на същата стойност като пари.
Преди време събирахме пари за подарък на колежка. И друга колежка взе парите и донесе несполучлив подарък чаши, които беше получила за Рождения си ден.
Сравнението е нелепо. Халката на баба и онзи Кохинор от короната на Нейно величество някак.... Но окей.
Нека се предават бижутата, но да си остават в семейството.
Както казах в поста, който отприщи сравнението с кралското семейство, което за момент ме размечта
, да се дадат на племенниците е съвсем окей, да се подарят на шефката в кутийка, вече ми се струва разхищение на семейните ценности. Вместо това, по-добре да й се купи една нова чанта на същата стойност като пари.Преди време събирахме пари за подарък на колежка. И друга колежка взе парите и донесе несполучлив подарък чаши, които беше получила за Рождения си ден.
О да напълно те разбрах. Шегувах се за кралските бижута. И аз не виждам как може да сравняваме обикновени семейни бижута с исторически значимите , предавани през вековете.
Последното не знам как да го коментирам. Да си прибереш парите и да подариш нещо неизползвано..Говори много за човека. Дали после можеш да имаш доверие на такъв човек за каквото и да било.
Последното не знам как да го коментирам. Да си прибереш парите и да подариш нещо неизползвано..Говори много за човека. Дали после можеш да имаш доверие на такъв човек за каквото и да било.
Обожавам старинни бижута, баба ми ми подари едно колие с нейната зодия без повод, просто като предаване на семейна ценност, не съм го свалила оттогава, толкова го обичам, с мен е винаги, на най-важните ми събития също, обичам го много, не бих го заменила с ново такова, то е злато , 18 карата, купувано от Либия мисля. Зависи от човека, някой хора обичат антики, други не понасят,трябва да се познава добре този, на когото подаряваме. Едно лято изрових всякакви сервизи на тавана на баба ми, такава радост беше за мен...
Дълбоко уважавам и ценя предметите, които се предават, като семейни ценности. Лично аз имам такъв предмет - книга, която е била на пра дядо ми, дядо ми непрекъснато я четеше и коментираше. Ценна ми е и бих се радвала, ако поколенията след мен продължат традицията да я предават.
И аз имам книга, която много пазя. Мисля, че съм я снимала в темата за спомените. Това е енциклопедия Ларус, от началото на 20 век. Била е на прабаба ми. Много дебела книга с червена кожена корица, от мека естествена кожа. Отгоре прабаба ми е ушила калъфка от фин лен с рязана бродерия, вече е поопърпана, но я пазя. В тази калъфка са затъкнати разни бележки, записани готварски рецепти, има и поздравителна телеграма, адресирана до бул. Хитлер - така се е казвал сегашният бул. Евлоги и Христо Георгиеви, където е била семейната ни къща.
В родната ми къща е оле-мале. 2000+ книги в библиотеката и дрехи, кристал и порцелан за още 2 семейства минимум. Ще се видя в приключение с оползотворяването. Трупали, трупали като невидели 
Имаше и дефицит.
И аз това щях да кажа - едно време е било така. Дядо ми и майка ми докато събират световната класика са изкарали по няколко синузита по опашки С годините сме разкарвали книги от там, най-тежките комунистически пропаганди, поне това някой ден ще ми е лесно.
Темата се завъртя интересно, любопитно ми е какво е мнението на потребителите за т.нар. death cleaning, но май ще е по-добре да пусна нова тема
С годините сме разкарвали книги от там, най-тежките комунистически пропаганди, поне това някой ден ще ми е лесно. Темата се завъртя интересно, любопитно ми е какво е мнението на потребителите за т.нар. death cleaning, но май ще е по-добре да пусна нова тема
Ми то времето на соц-а наистина не бяхме видели Имаше и дефицит.
Имаше и дефицит.То от дефицит ще да са тия преливащи ракли, гардероби и килери. Само от баба, светла ѝ памет, останаха порцелани, кристали, комплекти чарфаши от най-прекрасен плътен памук, огромни кутии непокътнати сервизи, прибори от неръждаема стомана, немски, не знам какви си покрития, завъртулки, топ качество (ама много грозни) и още сума неща, дето на днешния пазар са хилядарки. Ама иначе и нея ако питаш, живяла от скромно по-скормно, почти бедно, нищо нямало, дефицит било. То е по-скоро манталитет. Хайде, баба беше преживяла бомардировките над София, смяната на режима, да кажем видяла е някои трудности (макар и преди, и след сътресенията реално си е живяла доста добре, просто е имало временен кризисен период) - затова решила да трупа и пази, докато тя си кърпи старите чаршафи. Но нейните деца, примерно, си бяха отраснали в зрял и добре уреден соц (не върхушка), а и те цял живот си пиеха ракийката в дуралекса, докато кристалът и порцеланът стояха за украса. И като дете, и сега аз не разбирам този манталитет, когато става въпрос за вещи за ежедневна употреба. Стари книги, документи, снимки, писма, дневници и т.н. са семейна ценност и наистина си струва да се пазят и предават, бижута също, особено ценни, които имат и имуществена сигурност и смисъл. Но чаши за внуците не мисля да пазя. Която оцелее, оцелее
Препоръчани теми