Най-тъп и безполезен подарък, който сме получавали

О, не ги сменяйте! Най-лесно е човек да отиде в магазин и да купи нови излезли из под матрицата. Именно в това се състои ценността на едно бижу - че е рядък и уникален предмет, който в момента не може да бъде купен от никъде.
Бих ги занесла да ги почистят и полират и ще ги подаря точно с посланието, че това са семейни бижута, предавани по наследство в рода.

Poni69, няма нищо лошо в това да предадеш нататък семейни ценности. Казваш на семейството, че това са твои обички, намираш ги за ценни, няма да ги носиш вече и имаш идея да ги дадеш на децата, ако ги харесат, да им се радват.
И гледаш как ще реагират те. Или ще ги приемат, или ще ти кажат "не, не, мерси, имаме си достатъчно, и баба им подари за нова година, и леля им донесе, когато идваше при нас, и една моя приятелка им купува редовно разни златни украшения, а те са малки, не носят злато..."
Няма лошо да предадем на сестри, снахи, дъщери сувенири, чинии, обици, албуми със снимки...
Тъпо е на мене да ми подариш тези обици за Рожден ден, независимо дали ще ми кажеш, че това обици, които с години не си носила, или без да ми обясниш от къде ги имаш, да ги опаковаш в красиви кутийки и да минат като за купени.
Нито ти искаш да носиш моите бижута, които вече не са актуални за мене, нито аз искам твоите.
И като замениш "бижута" с всякакви други предмети - чаши, чинии, статуетки, свещници, украшения за коса, дрехи... - ето за това говорим в темата.
Иначе няма нищо лошо да ти предложа палто, което почти не съм носила, но на следващия сезон съм решила, че вече не ми харесва и не ми стои добре и няма как да го върна. Дори и да ти го донеса в деня на Рождения ти ден, пак не е добре да ти го подаря като нещо, купено специално за тебе. Честитя ти Рождения ден с цвете и  нов подарък, и ти давам палтото, за което сме говорили, че ще ти го донеса, когато се видим.  Може да се пошегувам, че и то ти е за Рождения ден, защото така се е получило.

Ох, като се започне с това, че едно бижу не е актуално. Колко да са актуални бижутата в кралските семейства, знатни родове и фамилии!? Нали не си мислите, че подобни хора са по-прости от нас, не разбират от "мода" и са демоде. На тях модата им е последната грижа и им е все тая какво мислят бегемамите за тях.
Основната роля да оцелеят подобни родове през вековете е изиграла приемствеността - ревностното съхранение на всичко преди тях.

А ние какво правим? Първата ни работа когато починат наши близки или родители, е да изринем всичко от дама им и да изхвърлим "старите ненужни вещи и боклуци", събирани от тях цял един живот.
Важното е всичко да е ново и породено като от каталог на Икеа. Щото е модерно.

Аз също съм ЗА семейните реликви и приемствеността.
Не разбирам от бижута, радвам им се като ми подарят. Проблемът е, че няма къде да ги нося, вече съм предимно и само в къщи.

За неактуални бижута винаги соча онези масивни ланци, пръстени и гривни, които бяха актуални около 2010 г. без значение от благородния метал, но към онзи момент май се предпочитаха сребърните такива. Ужасни и груби и тотално неактуални в днешно време. Гривните на Пандора ми напомнят за онези недоразумения малко
Ако е нещо стилно и изчистено, естествено, че не му минава модата. Аз нося разни неща на баба, с която имаме повече от 60 г. разлика.

Ей, гривните на Пандора и безкрайното събиране на талисманчета! Две години и приключи! Добре, че моите повечето бяха фейк и съм зарязала всичко в една кутия.

Толкова пъти съм успявала да спра този подарък към мен... 😂 Иначе със сигурно щях да го спомена в тази тема 😂😂😂 Никога не съм харесвала тези гривни. Скъп кич.

Според мен семейните ценности са доста скъп и хубав подарък, като златни обеци или друго златно, което баба ти е носила и ти го подарява, според мен и подходящ и ценен подърък за рожден ден или Коледа. Дори такива неща не бих дала на братовчеди, а на деца и внуци. Не е нужно непременно да даде пари, за да е стойностен подаръка, златото също е пари, а в сручая стойността му по-голяма, ако се предава през поколенията и няма общо с употребявани чаши или палто. С моите роднини си разменяме дрехи, но не като подаръци.

Нямам момиченца около мен, а от сантимент бих искала да подаря тези обечки на някой, който ми е роднина. Ще ми се тези деца да имат нещо и от родината на баща им, майка им не е българка.

Щом толкова държиш, дай им ги, но определено не като подарък, а като предаване на един вид наследство.

Баба ми имаше немалко златни пръстени ,обеци и няколко гривни -златни. Била от заможно семейство,носила ги на младини,не помня дали съм ги виждала ,само знам,че в техния дом бяха на съхранение и моите бебешки златни обеци (купени за мен от нея ,носила съм ги ,явно като съм пораснала сме сменили). Баба ми почина много отдавна ,години след това ,когато вече пораснах майка ми искаше да ги вземем ,но открихме,че не е останало нищо. Дядо ми беше женен 2 пъти след нейната смърт ..

Какво значение има дали като подарък или като наследство ще ги даде? Тя влага смисъл, който тези деца едва ли ще разберат и оценят така както на нея и се иска

Разликата е голяма.
Децата нали са малки, родителите са тези, които трябва да го оценят.
Останалото е наистина без значение.

Имам златни бижута от баби и прабаби, всичко е донесено тук и стои непокътнато. Отиват при дъщеря ми.
Обичах да разглеждам бижутата, като дете, показвах и ги и на нея и мисля, че имаме изградено добро усещане за наследяване.
Мисля, че точно това е целта и на притежателката на обеците от по-горе.

Дори съм запазила едните обички в оригиналната кутийка. Много малко съм ги носила, защото си пробих ушите на двайсетгодишна възраст и ги носех от мерак, въпреки, че не бяха много за възрастта ми. Кутийката е интересна, от тъмночервено кадифе и се затваря с механизъм. Другата кутийка е картонена, отпреди 1944 г., със стария правопис е надписана от златарско ателие. Беше доста разпадната, но я подлепих фино отвътре. Според мен са атрактивни като антиквариат, иначе са малък грамаж, не са с голяма стойност като злато.

Да, това имам предвид. Ти им придаваш стойност, но не очаквай и за другите да са толкова специални.