Много неща съм взимала от приятели и те от мен, но без повод. Стане ли въпрос, че някой има нужда от нещо, винаги ако го имам го предлагам и чуя ли, че на някой не му е нужно, а аз го искам, питам може ли да ми го даде.
Но никога не е било за повод. Не бих подарила използвано за празник.
Не са ми подарявали стари неща и на мен за повод. Дали ще ми е обидно, ами не, просто ще ги прибера в склада и няма да ги ползвам.
Порцелановите и кристални сервизи са прилежно прибрани в куфари. Няма да ги ползвам, защото ще ги потроша, а са толкова ценен спомен от бабите ми.
Ще ги завещая на дъщерите си и ще се радвам, ако ги опазят и те и предадат на следващото поколение.
Но никога не е било за повод. Не бих подарила използвано за празник.
Не са ми подарявали стари неща и на мен за повод. Дали ще ми е обидно, ами не, просто ще ги прибера в склада и няма да ги ползвам.
Порцелановите и кристални сервизи са прилежно прибрани в куфари. Няма да ги ползвам, защото ще ги потроша, а са толкова ценен спомен от бабите ми.
Ще ги завещая на дъщерите си и ще се радвам, ако ги опазят и те и предадат на следващото поколение.
Получих "в наследство" и аз сума ти изящен кристал, нали се сещаш, стоял 35 години в холната секция. Чашите са вадени с триста зора за Нова година - еми пак имаше сума нащърбени. Ей Богу, да бяха си ги ползвали, за какво това пазене... Аз си ги използвам. Не съм специален любител на кристала, ама щом ги имам, няма да си сипя питието в чаша от Икеа, докато тая красота стои в кашон (или витринка). Парадоксално, но още не съм счупила нито една, а не съм особено внимателна. То и не пия всеки ден де, но реша ли - "семейното наследство" се вади веднага. Че и в миялната го слагам, на автоматична програма, с мръсните чинии 
